Едва ли за някого е изненада, че български политици, магистрати и висши чиновници крият авоари в чужбина. България е на първо място по корупция сред страните в Европейския съюз, което предполага необяснимо забогатяване на управляващите. Парадоксално е обаче, че списъкът с имена на хората, които не са спазили закона и не са декларили банкови сметки и имоти зад граница, се пази в строга тайна. Дори когато те не са от управляващата коалиция. Служебният министър на вътрешните работи Бойко Рашков обяви, че прокуратурата мълчи за близо 80 души с постове във властта, които имат недекларирано богатство в други държави. Все още не е ясно кой е в списъка, но Рашков обеща да разкрие имената преди предстоящите избори на 11 юли. По-важният въпрос е дали след това осветяване прокуратурата ще открие престъпление. Или отново ще си затвори очите, както го е правила досега. И дали НАП най-после ще се задейства да събере дължимите данъци. Или ще потвърди старата максима, че за милиони няма закони.
Митичният диск от Швейцария
Сагата с укритите сметки в чужбина започна още през 2010 г., когато тогавашният директор на Националната агенция по приходите Красимир Стефанов заяви, че български граждани са скрили над 200 млн. евро в Швейцария. Информацията за това се съхранявала на диск, който съдържал откраднати данни от швейцарски банки. "Няма кой да ми предостави на мене куфарче с дискове или флашки. Ако някой направи такова нещо, трябва един отряд барети да ме пазят в България", коментира по онова време Стефанов, който направи разкритието след визитата в Германия по покана на немските служби. Въпреки тази информация обаче НАП не се задейства и последици за укрилите доходи нямаше. Самият Стефанов обаче стана депутат от управляващата по онова време ГЕРБ.
4 години по-късно сайтът "Биволъ" съобщи, че Министерството на финансите не съхранява доклада на бившия шеф на НАП от посещението му в Германия. Германците не са дали данните накуп, а са поискали НАП да направи индивидуализирани запитвания за конкретни лица и по конкретни казуси, защото така изискват европейските директиви за обмен на данъчни данни. НАП обаче никога не е направила това.
Развитие по случая с швейцарския диск има през 2016 г., когато Германия сама изпраща на НАП данни за швейцарски сметки на българи, които са били активни към 2006 г. (737 записа) и 2008 г. (524 записа). Информацията е съдържала само номера на сметки, салдо и година на раждане на титуляря им, без имена, ЕГН или друга индивидуализираща информация. НАП се е опитала да получи подробна банкова информация за тях, но е ударила на камък, тъй като швейцарците са поискали представяне на доказателства, че тези лица не са спазвали българското данъчно законодателство или че е налице обосновано съмнение за такова неспазване. След дълга административно-съдебна сага в крайна сметка има отказ да се разкрие банковата тайна. Преписката с Швейцария е приключена през февруари 2021 г., пише сайтът Bird.bg.
Загадъчно писмо до ДАНС
Позабравената тема за укрити авоари в чужбина възкръсна отново през май 2019 г., когато тогавашният главен прокурор Сотир Цацаров поиска справка от ДАНС за недекларирано имущество на български политици и магистрати. "С цел извършване на преценка за наличие на предпоставки за упражняване на правомощията на прокуратурата изпратете справка, съдържаща цялата налична информация в ДАНС, касаеща лица, заемащи висши публични длъжности. Данните следва да бъдат представени без забавяне и с максимална конкретика", пише в писмото на Цацаров до ДАНС.
Това се случи непосредствено преди да започне процедурата по избор на нов главен прокурор, в която участваше единствено Иван Гешев. После темата с недекларираните сметки и имоти в чужбина потъна в държавното обвинение, докато отново не беше извадена на бял свят през октомври 2019 г. Поводът беше, че малко преди Висшият съдебен съвет да назначи Гешев за шеф на прокуратурата, в медийното пространство се разпространи информация, че той има сметки в чужбина. Публикувани бяха копия от два документа с входящи номера - уж кореспонденция между зам. главния прокурор Борислав Сарафов и шефа на “Финансовото разузнаване” в ДАНС. В тях се твърди, че Гешев използва банкови сметки с 4,7 млн. франка в Швейцария и Мароко. Още в същия ден прокуратурата обяви, че документите са фалшификат. Самият Сарафов заяви, че никога и по никакъв повод не е изпращал или получавал публикуваните писма.
Тогава, за да бъде изчистен единственият кандидат за главен прокурор, държавното обвинение най-накрая обяви поне частичен резултат от исканата справка за хора във властта с недекларирано богатство. "Постъпила е информация за 11 лица, заемащи висши публични длъжности в законодателната и изпълнителната власт, които имат банкови сметки и имоти в чужбина, но не са ги декларирали. Има данни и за 27 съдии, прокурори и следователи със сметки и имоти зад граница. По разпореждане на Сотир Цацаров НАП започва проверка на тези 38 лица. Сред тях не е Иван Гешев", казаха от прокуратурата през ноември 2019 г.
Прокуратурата като черна дупка
Вече година и половина въпросният "черен списък" отлежава в папките на държавното обвинение, без да става ясно кои са политиците и магистратите в него. До момента не се знае нито размерът на укритите средства, нито дали има престъпление. Факт е обаче, че хората в списъка все пак са проверени от Националната агенция за приходите. През март 2020 г. от НАП съобщиха за "Сега", че част от ревизиите вече са приключили и са върнати обратно в прокуратурата.
Към днешна дата НАП отказва да коментира дали са установени разминавания между доходите и имуществото на лицата, които не са декларирали сметки и имоти в чужбина. В случая, дори да не са нарушени данъчни закони, е прегазен Законът за предотвратяване на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество. Според него, който не декларира или невярно декларира обстоятелство пред Антикорупционната комисия (КПКОНПИ), се наказва с глоба в размер от 1000 до 3000 лв., освен ако не е предвидено по-тежко наказание. Въпреки че очевидно не е спазено това задължение, КПКОНПИ не съобщава да има глобени.
Сегашният шеф на комисията Цацаров даде абсурдно обяснение за бездействието на институциите. "Справките за имотите и сметките в чужбина на хората от властта не съдържат доказателства, те съдържат само оперативни данни, чийто източник дори не е посочен. С оперативна информация доказване по НПК не се прави. Именно събирането на доказателства в потвърждение или оборване на оперативната информация е причината, поради която според мен част от проверките продължават още. Всичко друго е пълна спекула и демагогия. А от това до компроматите крачката е само една", заяви той в интервю за "24 часа".
От думите му излиза, че поисканата от него справка за недекларирани авоари на полиците е просто една пиар акция, която да разсее съмненията около Иван Гешев, че крие пари в чужбина. Какви още доказателства са нужни, за да бъдат образувани дела срещу политици и магистрати, които по оперативна информация крият богатство в други държави? И защо прокуратурата не ги е събрала? И за каква професионална компетентност на службите и финансовото разузнаване говорим, ако разследванията им се базират единствено на слухове, а не на доказателства, които прокуратурата да използва в наказателния процес? Ако информацията не съдържа реални данни, по какъв начин НАП извърши наредените ѝ ревизии? И какви са резултатите от тях?
Отговори на тези въпроси няма, дори и след като начело на държавното обвинение застана Иван Гешев. Може би защото прокуратурата лесно може да употреби информацията за натиск, като държи проверките на трупчета, за да ги активира в удобен момент. За това намекна и служебният вътрешен министър Бойко Рашков.
Камък в блатото
Рашков отиде още по-далеч. В интервю за "ЕвроДикоФ" той обеща да извади наяве имената на хората на висши публични длъжности, които крият банкови сметки и имоти в чужбина. "ВСС има доста категорично поведение в подкрепа на главния прокурор неслучайно. Прокуратурата има данни за магистрати от ВСС. Там има материали за високопоставен прокурор и за неговата съпруга. Един такъв прокурор няма да поиска да се публикуват такива данни, защото ще възникнат въпроси и за него самия", обясни Рашков.
На въпрос дали този високопоставен прокурор е с инициали "И.Г.", вътрешният министър отговори: "Топло". Според него обаче все още е рано да стане горещо. На уточняващ въпрос дали става дума за Иван Гешев отговорът беше: Нито потвърждавам, нито отричам.
От казано от Рашков за високопоставения прокурор и неговата съпруга с пари в чужбина лесно може да се направи препратка към главния прокурор Гешев и жената, с която той живее на семейни начала - Детелина Ханчева. Въпреки скандала, който избухна, след като стана ясно, че тя е купила евтино апартамент от съдружник на бизнесмена Александър Ваклин - основен свидетел срещу бившия кмет на "Младост" Десислава Иванчева, едно от ключовите дела на Гешев, главният прокурор категорично отказа да осветли имуществото на половинката си. Всички данни за Детелина Ханчева са заличени от декларацията му пред Висшия съдебен съвет. Става ясно единствено, че те са във фактическо съжителство и по тази причина той не желае тя да бъде осветена. Така за публиката остава скрито какви имоти, влогове и участия във фирми има Ханчева.
Прокуратурата от своя страна побърза да обвини министър Рашков в недобросъвестно поведение. Според говорителя на главния прокурор Сийка Милева изявленията на Рашков по отношение на тайния списък "са пример за хибридна пропаганда чрез разпространение на фалшиви новини". "Разбирам интереса на медиите по повод определени твърдения за т.нар. списъци. В тази връзка считам, че за пореден път се налага да заявя, че прокуратурата няма да позволи да бъде въвличана в предизборни политически кампании и битки", коментира Милева пред "24 часа".
До момента обаче никой от прокуратурата не дава отговор защо е разпънат чадър над политици и магистрати с недекларирано имущество. Няма как този списък да се пази в тайна предвид надделяващия обществен интерес. Още повече че държавното обвинение вече многократно си е позволявало да разпространява материали по проверки и дела, включително доказателства от специални разузнавателни средства, дори в нарушение на закона. Този двоен стандарт на прокуратурата явно демонстрира нежеланието ѝ да разследва евентуални престъпления като неплатени данъци в особено големи размери или произход на парите.
Според бившия прокурор Андрей Янкулов информацията от списъка по закон е публична, тъй като хора в него са длъжни да обявят имотите си пред обществото. "Няма нищо класифицирано в нея. Ако те не са си изпълнили задължението да си обявят имуществото, който и друг да го направи, няма да наруши нищо и да засегне никого, а ще действа в съответствие с целта на закона - обявява скрита информация, която по естеството си трябва да бъде явна", коментира той.
Някакъв вид развръзка по тази мистерия обеща вътрешният министър Бойко Рашков в дните около изборите, когато той обеща да каже поне имената на хората в списъка. Дали ще има някакви последици за тях, е съвсем отделна тема.
------------------------------------------
НЕКАДЪРНОСТ ИЛИ НЕЖЕЛАНИЕ - ПРЕЦЕНЕТЕ САМИ
Дори когато българската прокуратура разполага с неоспорими данни за недекларирано имущество на високопоставени политици, умишлено или не, тя не знае какво да прави с тях. Показателен в това отношение е шумният провал по делото срещу бившия зам.-председател на Народното събрание от ДПС Христо Бисеров, който беше обвинен, че не е декларирал пред Сметната палата пари по сметки в Швейцария, както и че не е платил данъци в особено големи размери. В края на 2016 г. Върховният касационен съд го оправда окончателно, като прие, че няма достатъчно доказателства в обвинителния акт. Прокуратурата тогава си изми ръцете с швейцарските си колеги, които отказали да й предоставят исканата от нея информация. Това обаче бе опровергано от швейцарците - на запитване на медиите те обясниха, че България наистина е поискала правна помощ по това дело, но такава не е оказана заради "недостатъчност в искането" - не са описани престъпленията, за които се обвинява Бисеров, и какви са доказателствата за свързаността на парите с тях. Швейцарската Служба по правосъдието обаче е поканила властите в София да допълнят искането си, което те не са направили. И досега не е известно какво е попречило на тогавашния главен прокурор Сотир Цацаров да оформи искането си по международните стандарти.
3 години по-късно Бисеров дори осъди държавното обвинение, което му плати 7500 лв. компенсации за нанесени морални вреди. Същото стори и синът на Бисеров, който бе сред обвиняемите, беше оправдан и осъди прокуратурата за 8000 лв.
СМЕТКИ ЗАД МАГИСТРАТ
Наскоро разследване на сайта "Биволъ" свърза настоящия член състава на Конституционния съд Константин Пенчев със солидни активи в Люксембург. Разкритието е направено в партньорство с френското издание Le Monde, което публикува информация за 55 000 офшорни компании, които управляват активи на стойност най-малко 6 трилиона евро. От анализа на финансовите документи става ясно, че синът на Пенчев - адв. Любомир Пенчев, притежава фирма Promobelle S.A. с активи за 1.2 млн. лв. Дружеството съществува от 2008 г., като тогава е с капитал от 50 000 евро и е управлявана от местни лица. През 2014 г. Promobelle S.A. сменя ръководството си. През същата година активите му се увеличават от 46 000 евро на 624 000 евро, а фирмата поема дългосрочен дълг, възлизащ на 625 094 евро.
Скокът в активите на компанията съвпада по време с промяна в имотното състояние на семейството на Константин Пенчев, отбелязва "Биволъ". През август 2014 г. синът му Любомир купува апартамент в центъра на София за 391 166 лв. Два дни по-късно тогавашният омбудсман и съпругата му Мирена също купуват жилище в центъра на столицата за 217 100 лв. Това обстоятелство е посочено в имотната декларация на Константин Пенчев с уточнението, че средствата за новото жилище са от банков влог на жена му.
Константин Пенчев дълго време отказваше да коментира тези факти. Единствено в интервю за Нова телевизия обясни, че произходът на тези средства бил ясен - той влязъл в политиката, след като е бил 10 години банков адвокат, а съпругата му също била адвокат.
Реакция от НАП или други институции нямаше.
