Чака се експертиза. Това е дежурното оправдание защо дадено разследване не приключва. Има и случаи на дела, които "умират" по давност, защото дълго време не е била готова експертизата, която да помогне да бъдат разрешени.
Експертите идват на помощ на разследващите, прокуратурата и съда, когато са необходими специални знания по делото - медицински, инженерни, икономически и пр. Експертите носят наказателна отговорност за заключенията си, работата им е тежка и отговорна, често ги конфронтира с колегите им. За сметка на това пък не е добре платена. И логично, няма гора от ръце за работа.
Дали обаче магистратите не се възползват от тази обективна действителност, ако искат да оставят някое дело на трупчета, без да бъдат заподозрени, че го правят?
Когато делото се бави заради експертиза, имат идеалното алиби
Дали пък липсата на политическа воля за решаването на прастария проблем с кризата при експертите не е осъзнат избор? Тези въпроси съвсем логично изникват у всеки, който има някакъв досег с правосъдната система.
Да си припомним някои т.нар. знакови дела, които висят "на експертизи".
Отговори от вещи лица се чакат по дело за взрива край колата на тогавашния главен прокурор Иван Гешев. Той избухна на 1 май м.г.
По делото за подписите за "Да запазим Корал", където са замесени Лена Бориславова и Кирил Петков, се чакат графическа и техническа експертиза
Бившата министърка на туризма от ГЕРБ Николина Ангелкова пък ще бъде обект на лицево-идентификационна експертиза по делото за митническата афера, по което обвиняем стана и бившият главен секретар на МВР Живко Коцев. Причината е, че Ангелкова е на снимки с Коцев, които изтекоха в публичното пространство, но казва, че не се разпознава. "Нейната роля предстои да се изясни. Разпитана е, тя няма спомен в момента за това нещо, предстои да се направи лицево-идентификационна експертиза дали лицето на снимката е тя или не", обясни градската прокурорка Илиана Кирилова.
В тази поредица е и разследването дали бившият министър от правителството на Николай Денков и настоящ зам.-министър на електронното управление Александър Йоловски е бил притискан във връзка с обществени поръчки за стотици милиони. Йоловски твърди, че се е изплашил от Кирил Петков и Божидар Божанов. И сега се чака експертиза, по която работят
психолог, психиатър, съдебен лекар и... дерматолог. Защото стресът причинява дерматит.
На една експертиза от приключване е и делото за смъртта на Пламен Пенев, който загина на 30 декември м.г. след полицейска гонка. През февруари Окръжната прокуратура в Стара Загора назначила допълнителна медицинска експертиза по делото. Резултати още няма.
Прокуратурата се зарови в телефона на застреляния миналия август Алексей Петров в опит да се доближи до разкриване на неговото убийство. Засега - без успех. Като тук се разчита и на ФБР. Експертизата обаче е назначена близо четири месеца след разстрела.
Наказателните дела, разбира се, не са единствените, застигнати от проблеми с експертизите. Ако сте забравили, делото на Националната агенция за приходите срещу глобата в размер на 5,1 млн. лева, която ѝ беше наложена от Комисията за защита на личните данни през 2019 г. погина по давност. То вися на първа инстанция 4 години, при положение, че абсолютната давност е 4 години и половина. Повече от
2 години районният съд не можеше да намери вещо лице,
което да извърши техническата експертиза по делото. С крайна сметка районният съд потвърди глобата, но втората инстанция прекрати делото, тъй като абсолютната давност, която изключва налагането на имуществена санкция, се оказа изтекла.
През 2018 г. Инспекторатът към Висшия съдебен съвет написа доклад за експертизите, които стават причина за протакането на делата. Тогава бяха констатирани 2352 забавени експертизи. 4 от 10 медицински експертизи са изготвени със закъснение. Това се отнася за 1/4 от техническите и 1/5 от физико-химичните/химичните експертизи.
Сред основните причини за забавянето, посочени преди 6 години, са недостатъчният брой съдебно-медицински експерти, голяма натовареност на Националния институт по криминалистика и криминология (вече само по криминалистика, явно държавата няма нужда от криминология...), свързана с проблеми по осигуряването на консумативи за експертизите, както и недостатъчният брой експерти-графолози в СДВР. Инспекторатът сочи, че забавянето на делата е предпоставка за търсене на обезщетения от държавата. А според практиката на Европейския съд по правата на човека за закъсненията за изготвяне на експертизите носят отговорност държавните органи.
Никой да не се заблуждава, че на този доклад е обърнато някакво внимание. По-скоро
проблемите са се задълбочили.
В ситуация "много баби - хилаво дете" сме, коментира пред "Сега" столичен съдия, с когото "Сега" разговаря. Според него никой не носи отговорност, макар че Министерството на правосъдието и Висшият съдебен съвет уж си я споделят. Почти няма сфера (на експертизите), в която да няма проблеми, посочи още съдията. Той си обяснява липсата на интерес към специалистите да стават експерти по дела с това, че те не искат да си губят времето, да носят отговорност, а и да се конфронтират с колеги. Да вземем например едно дело за лекарска грешка. Тя би могла да бъде разкрита само с помощта на друг лекар.
Съдията посочи като проблем и че никой не обучава експертите как се пишат експертизи. Проф. Симеон Ананиев от УС на Българската асоциация на вещите лица и експертите потвърди пред "Сега", че има такива случаи. Той обаче смята, че има и магистрати, които не знаят как да формулират въпроси към експертите. Експертът е категоричен, че трябва да бъде приет отделен закон за експертизата и вещите лица. Да се предвидят периодични курсове и обучения.
Според Ананиев причините за забавянето на експертизите са комплексни. На първо място той посочи, че
няма достатъчно обучени експерти
(особено в по-малките градове). Много хора пък, включени в регистъра на експертите, отказват да приемат назначение. Според него хората, които работят в сферата на правораздаването, имат слаба подготовка за работа с вещите лица. Много бавно се въвежда и дигитализацията и съвременните технологии. Ананиев даде пример със заснемането с дрон на местопрестъпления, на което разследващите не са особени привърженици. Вероятно защото заснетото по този начин местопрестъпление по-трудно може да се манипулира.
Магистрати припомнят със съжаление, че катедрата по съдебна психиатрия към Медицинския университет е закрита преди няколко години. Същото разочарование споделиха и адвокати, с които "Сега" коментира темата.
"Експертизите може много да се бавят, защото няма достатъчно вещи лица. Възможно е да се назначават множество експертизи с ясното съзнание, че ще се забавят", посочи адвокатът. И си спомни за случай от практиката си - дело за прострелян крадец. Стрелял е собственикът на имота, в който крадецът опитал да проникне. Прави го със законното си оръжие. После откарва раненият нарушител в Спешното отделение, отива да се предаде и дава в МВР и законното си оръжие. Нарушителят умира в болницата. И макар че разследващите имат самопризнанията, трупа и оръжието, разследването се проточва 2 години заради експертизи.
На 1 март тази година трябваше да влязат в сила промени в наредбата за вещите лица, която да регламентира по-доброто им заплащане.
Проектът обаче потъна
и повече никой не говори за него. По информация на "Сега" Министерството на правосъдието е приключило работата си по него, но Общото събрание на Висшия съдебен съвет и Висшия прокурорски съвет отказва да я съгласува с обяснението, че няма компетентност. Причината е, че не са приети законовите промени, които да регламентират новата структура на разделения съвет.
Иначе промените в наредбата предвиждат, че за всеки действително отработен час на вещото лице ще се плащат 3,5% от минималната работна заплата за страната към датата на възлагане на експертизата (сега е 3%). Предвижда се и увеличение от 50 лв. на 150 лв. на сумата за нощувка, която се плаща на експертите. За първи път се регламентира и срок за изплащането на парите за пътни, дневни и квартирни - един месец. По 40 лв. вместо 20 лв. ще получават експертите, когато се явят за дело, което бъде отложено по независещи от тях причини.
Заплащането обаче далеч не е най-големият проблем при експертизите. По времето на последното правителство на ГЕРБ например беше направен опит в закона да бъдат въведени критерии за оценяването на вещите лица, като един от тях щеше да е дали са обслужили обвинителната теза.
"Фaĸтът, чe Mиниcтepcтвoтo нa пpaвocъдиeтo cи пoзвoлявa дa пpeдлoжи тaĸъв зaĸoнoпpoeĸт, e
знaĸ зa тeжĸa ĸpизa нa пpaвocъзнaниeтo
Xpyмвaнeтo, чe вeщитe лицa тpябвa дa дaдaт зaĸлючeниe, ĸoeтo "пoлзвa" възлoжитeля, ĸoмпpoмeтиpa изцялo eĸcпepтизaтa ĸaтo пpoцecyaлeн институт. Зaщoтo в ocнoвaтa нa този институт cтoи идeятa, чe вeщoтo лице e нeyтpaлeн и oбeĸтивeн пpoфecиoнaлиcт. (...) Caмo чe дoбpocъвecтнитe пpoфecиoнaлиcти вeчe нямa дa ce ĸoтиpaт ĸaтo вeщи лицa, зaщoтo нямa дa ca "oт пoлзa нa възлoжитeля нa eĸcпepтизaтa". Щe ce cдoбият c ниcъĸ "peйтинг". Hямa дa бъдaт нaзнaчaвaни oт opгaнитe нa дocъдeбнoтo пpoизвoдcтвo. Hямa дa ce явявaт и в cъдa, зaщoтo cъдът изcлyшвa ocнoвнo eĸcпepтизитe oт дocъдeбнoтo пpoизвoдcтвo. Πocтeпeннo щe oтпaднaт oт peгиcтъpa. И щe ocтaнaт oнeзи c пopъчĸитe", коментира тогава адвокат Даниела Доковска. Тя разказа, че познава вeщи лицa, макар и малко, ĸoитo изпълнявaт вcяĸa пopъчĸa нa opгaнитe нa дocъдeбнoтo пpoизвoдcтвo, cpeщy ĸoeтo пoлyчaвaт нoви и нoви нaзнaчeния, pecп. нoви и нoви пopъчĸи. "Знaя eдин ypoдлив cлyчaй oт пpaĸтиĸaтa, ĸoгaтo пpoĸypop oтĸaзa дa зaплaти дължимия xoнopap нa вeщитe лицa, зaщoтo eĸcпepтнoтo им зaĸлючeниe нe oбcлyжвaшe oбвинитeлнaтa тeзa. Знaя и дpyг cлyчaй – ĸoгaтo виcшecтoящ пpoĸypop paзпopeди пpи изгoтвянe нa oбвинитeлния aĸт "дa нe ce взeмa пpeдвид зaĸлючeниeтo нa paзшиpeнaтa eĸcпepтизa", зaщoтo тo oпpoвepгaвaшe oбвинeниeтo", посочи още адвокат Доковска.
Проектът на ГЕРБ не беше приет. Но пък партията на Бойко Борисов ще продължава да е фактор за съдебната реформа, така че нищо не се знае.
