В пандемията тази седмица се оказа време разделно. В Израел настъпи моментът, който всички чакаме с нетърпение - във вторник там падна едно от последните противоепидемични ограничения, задължителното носене на маски на закрито. В другия лидер на глобалната ваксинационна кампания - Великобритания, тръгнаха в обратна посока и вместо на 21 юни да хвърлят маски във въздуха удължават ограниченията с още 4 седмици. В тези два пътя на развитие отново има важни поуки за останалите държави, поуки, които за България, уви, означават най-малкото непредсказуемо бъдеще заради фаталното закъснение с ваксинацията.

Два лидера, два пътя

Когато във вторник генералният директор на здравното министерство на Израел Хези Леви драматично си свали маската на живо по телевизията и каза, че го прави за последен път, страната имаше само 221 активни случая на COVID-19. В понеделник положителните проби бяха 25, а за последния месец коронавирусът е отнел живота на по-малко от 20 души.

В същия понеделник във Великобритания бяха отчетени 7700 нови случая, поради което страната се сбогува с идеята за безоблачно лято. Големият фактор тук е Делта вариантът на вируса, който помете Индия преди месец и вече шета из над 70 държави. У нас този вариант беше установен за пръв път тази седмица при мъж в Плевен и е въпрос на дни да се установят и още случаи - българите, както и всички останали, започват да пътуват.

Факторът "Делта" - какво се знае

Идващият от Индия вариант е 60% по-заразен от британския, който на свой ред бе по-заразен от "класическия" вирус. Той е и по-малко податлив на ваксините. Разпространението му е удивително агресивно - за няколко седмици той доминира 90% от пробите на Острова. Тази седмица в британската преса бяха публикувани данни, че случаите на този вариант в Англия се удвояват на 11 дни. При него вероятността човек да стигне до хоспитализация е два пъти по-висока от тази при Алфа варианта, според изследване, публикувано в "Лансет" в понеделник и направено на база реални случаи в Шотландия, където индийският вариант е доминантен от средата на май.

Делта вариантът на вируса се поддава по-трудно на ваксините, но все пак те са единствената защита срещу него, показват наблюденията в Англия и Шотландия. Две седмици след втората доза, защитата срещу инфекция пада от 92% за Алфа (британския) вариант на 79% за Делта при ваксината на "Пфайзер", докато при "АстраЗенека" защитата пада съответно от 73% на 60%. Тези данни са от Шотландия, която е най-силно засегната от индийския вариант.

Подобни резултати дава и изследване в Англия за защитата от симптоматично протичане на болестта. Според него 4 седмици след една доза и двете ваксини дават почти 50% защита от симптоматично протичане при Алфа варианта. Тази защита при Делта обаче е по-ниска - една доза "Пфайзер" защитава 36% от симптоматично протичане, докато една доза от "АстраЗенека" защитава само около 30%. Две седмици след втората доза разликите намаляват - "Пфайзер" дава 88% защита от Делта при 94% за Алфа варианта, за "АстраЗенека" данните са съответно 67 и 74%.

Добрата новина е, че според изследването в Англия и двете ваксини предпазват в значителна степен от тежко протичане на болестта, а това е тяхното основно предназначение. При "Пфайзер" има 94% защита от хоспитализация дори при Делта варианта и дори при една доза, докато след две дози този процент се качва на 96%. При "АстраЗенека" тези проценти са съответно 71 и 92. Тази защита срещу хоспитализация е сходна и даже по-висока, отколкото при Алфа варианта - при "Пфайзер" тя е 83% след първа и 95% след втора доза, а при "АстраЗенека" - съответно 76 и 86%.

Многото ваксинирани не стигат

В Израел 60% от населението има поне една доза, а почти 57% има завършен курс с две дози. Във Великобритания повече хора имат една доза - 62%, но по-малко са с две дози - 44%.

Както е известно, Великобритания първа промени изискванията на производителя и отдалечи максимално втората доза, за да даде възможност на максимум хора да получат някаква защита срещу COVID-19. Израел започна по-късно, но работеше единствено с "Пфайзер", спазвайки предписания срок между двете дози - 21 дни. Затова и тя е лидер по хора с напълно завършен цикъл на ваксинация.

Според израелски специалисти именно забавянето на втората доза във Великобритания може да е оказало влияние за различните резултати на двете страни. Заради Делта варианта това решение се преобръща в редица страни и срокът се съкращава от 12 на 8 седмици.

В данните обаче има и други различия. В Израел ваксинираните са много по-равномерно разпределени сред различните групи, обяснява пред "Гардиън" Оливър Гефън, епидемиолог от Импириъл Колидж-Лондон. В Израел например 77% от хората във възрастовата група 20-29 г. са получили втора доза, докато във Великобритания този дял е 15%. Тези неваксинирани млади хора продължават да поддържат вируса жив.

Връзката между заболяемостта и смъртността е скъсана

Делта вариантът идва на фона на ключово постижение на ваксинацията - още в началото на пролетта наблюденията във Великобритания показваха, че връзката между заболяемост, хоспитализации и смъртност е прекъсната. Това вече се вижда във всички държави, които имаха ред и план в кампанията си, а не подходиха стихийно като нас. В първата седмица на юни например в Дания случаите са 215.28 на 100 000, но смъртността - само 0.19 на 100 000. У нас по същото време случаите са 40.67, но жертвите - 4.6 на 100 000. С други думи, у нас също има развързване на зависимостта между заболяемост и смъртност, но с обратен знак - колкото и да падат случаите, продължаваме да държим несъразмерно висока смъртност от тях.

За съжаление през по-голяма част от пандемията у нас жертвите бяха възприемани като неизбежно зло, а интересите на определени сектори от бизнеса бяха поставени над човешкия живот. Едва служебният министър Стойчо Кацаров открито заговори за шокиращите измерения на кризата в последната година, а и като цяло - на здравето на нацията и на състоянието на здравеопазването ни. Предишните управляващи предпочитаха да си измислят несъществуващи успехи.

Непредсказуемото бъдеще на България

Всичко казано дотук ни изправя пред неизвестно бъдеще. Липсват анализи на какво се дължи късметът на България в последните няколко седмици, но малкият брой на случаите определено е впечатляващ на фона на повсеместното пренебрежение към противоепидемичните мерки. Разбира се, донякъде обяснението е във вероятно хиляди преболедували, останали нерегистрирани заради недостъпността на тестовете през първите месеци на пандемията. Предстоят изследвания, които да покажат в каква степен сме постигнали колективен имунитет. Дори след тях обаче неизвестността каква защита срещу вируса имат големи групи от населението вероятно ще остане.

Другата голяма неизвестна пред нас е ваксинацията. Правителството на ГЕРБ заложи такива капани в началото на кампанията, че България няма никакъв шанс да навакса в следващите месеци. Така и не постигнахме 50-55 хил. поставени дози на ден, въпреки че най-сетне получихме тази възможност преди месец. В тези лоши новини има и една добра - за един месец по времето на служебното правителство са се ваксинирали 427 816 българи над 60-годишна възраст. Това е почти толкова, колкото през цялата кампания, проведена от ГЕРБ от януари до 11 май (454 352 души).

Изоставането обаче е твърде голямо, за да сме сигурни, че есента ще е спокойна. Ключови съсловия остават с много нисък дял ваксинирани, сред тях учителите и хората от сферата на услугите. Изключително нисък е делът на ваксинираните служители в старческите домове. При тези особености навлизането на опасен вариант като индийския може да се окаже със сериозни последици. Затова е особено належащо България да не проспива лятото, както направиха ГЕРБ миналата година.