Трите парламентарни избора през 2021 г. бързо изтласкаха нагоре нови политически играчи и също толкова бързо ги издърпаха рязко надолу. Причината беше в непостоянството на българските избиратели, които започнаха да сменят нагласите си по-често, отколкото обновяват гардероба си. Това болезнено удари по три формации – ИТН, ДБ и ИБГНИ. Те бяха изоставени от повечето си поддръжници почти веднага, след като на хоризонта се появи друга алтернатива в лицето на ПП.

Десницата понесе особено тежко политическия преход от миналата година. ИТН и ИБГНИ са аморфни формации – без ясна идеология и кауза, ако изключим лозунга за “изчегъртването” на ГЕРБ. Затова, в крайна сметка, катастрофалният отлив на избиратели, който претърпяха, не е чак толкова изненадващ. За ДБ обаче не беше така. Коалицията беше смятана – от своите лидери, поддръжници и от анализаторите – за прекия наследник на поредицата от десни формации, които през годините на прехода защитаваха принципите на демокрацията, правовата държава, свободното предприемачество и евроатлантизма. Зад ДБ стоят солидна политическа традиция и ядро от граждани в големите градове на страната, благодарение на които десните винаги са успявали да се задържат на полето на голямата политика. Провалите на десницата в миналото се дължаха преди всичко на фракционерство и междуособици.

Разцепленията сякаш бяха останали в миналото

със сформирането на ДБ и през по-голямата част от 2021 г. формацията беше във възход. На първите избори на 4 април спечели 302 280 гласа. Този резултат беше подобрен на вторите избори на 11 юли – 345 331 гласа. Десните изпревариха ДПС, гордостта им нямаше граници, а предчувствията им за бъдещето бяха изпълнени с очаквания за по-мощна роля в българската политика. На третите избори на 14 ноември обаче се появиха Кирил Петков и Асен Василев, а с тях дойде и сривът – ДБ получи 166 968 гласа. Значи половината избиратели на коалицията бяха изгубили интерес към нея и се бяха преориентирали към ПП, която беше създадена буквално два месеца преди вота.

За десните това беше същински шок

Преди изборите съпредседателят на Христо Иванов твърдеше, че няма да изгубят гласове от ПП. „”Демократична България“ има много стабилна политическа идентичност и последователно поведение. В този смисъл ние няма от какво да се притесняваме”, обясняваше той тогава. Е, резултатите от вота показват, че или въпросната идентичност е доста крехка, или една много голяма група от десни избиратели вече не гласува за идентичности, а за лица – в случая на Кирил Петков и Асен Василев.

Изглежда в ДБ са склонни да приемат първия вариант. Това поне се разбра от случилото се на националната конференция на „Да, България” (ДаБГ) – една от трите партии в коалицията. Христо Иванов беше преизбран за лидер на партията, като дори не му се наложи да се конкурира за поста, тъй като никой не се осмели да му съперничи. Конференцията се захвана да укрепи разклатената идентичност, за която говореше преди Иванов, като одобри политическа декларация с основните принципи, които ДаБГ (а по подразбиране и ДБ) защитава: от правовата държава и парламентаризма, през съдебната реформа и „просветения патриотизъм”, до утвърждаването на евроатлантическата ориентация и либералната демокрация.

С тези действия – преизбирането на Христо Иванов и приемането на декларацията, партията всъщност се отказа

да погледне в очите новата политическа действителност

в страната. А тя може да се обобщи накратко така – българската политика е загубила идеологическия си характер. Това пролича, преди всичко, от светкавичния и зашеметяващ успех на нови политически сили, които се бяха образували не около идеологии, а около отделни личности – най-напред Слави Трифонов, а след това Кирил Петков. Иначе казано, за българските избиратели лицата стават по-важни от идеите.

Остава неясно дали този процес е необратим. Засега обаче хората очевидно са обърнали гръб на идеологиите. А новаците в политиката, които наблягат на това, че не са обвързани със старите партии, очевидно ще се котират по-високо в очите на електората от старите вълци, които настойчиво говорят за политическата си идентичност. „В политиката факторът новост, хубавите опаковки, изненадите и фойерверките са интересни”, отбеляза самият Христо Иванов преди няколко месеца.

От ДаБГ имаха шанс да покажат, че се съобразяват с тази реалност. Най-малкото като проведат някакво подобие на съревнование между кандидати за лидерския пост на партията. Така поне

претенциите им, че са „прекалено демократични”, нямаше да звучат комично.

И щяха да демонстрират, че партията се опитва да лансира ново поколение от политици сега, когато такова е необходимо, а не някога, в неопределеното бъдеще, за което говори Христо Иванов. По същия път изглежда вървят и ДСБ – техните партньори в ДБ. Тъмносините също трябва да гласуват за лидер след оставката на председателя си Атанас Атанасов, ала слуховете гласят за такъв евродепутата Радан Кънев. Той вече оглавяваше партията в миналото – по-точно по времето на „историческия компромис” с ГЕРБ и ДПС за съдебната реформа. А може и Атанасов да остане, също като Иванов.

Поддържането на ясна, стабилна и разпознаваема идентичност е безспорен признак за автентичност на една политическа партия. У нас обаче понастоящем все повече избиратели проявяват недоверие или направо безразличие към идеологическите лозунги. Това прави особено належащо обновлението на партиите, като се привличат нови лица. Звучи парадоксално да се говори за смяна на политическите поколения само няколко години след появата на дадена партия (ДаБГ например беше учредена през 2017 г.). Трябва обаче да се вземе предвид колко бързо се похабяват политическите лица в наши дни. Десните обаче не изглеждат готови за подобно обновление.