facebook
twitter

Наблюдател

Нерви и утехи

Днес. Стълпотворение на покрива на живота

1965
Снимка: Архив

Седмичният промеждутък между днешния текст за авантюристите и предишния укрепи у мен подозрението, че това не са две части на едно и също писание, а просто две самостоятелни, разположени в различно време и почти в два отделни века. Това ме успокоява – все пак съм тих, но убеден противник на писането на текстове с продължение. И не ме успокоява – темата е твърде просторна и би могло една такава поредица да се точи с месеци. Не знам защо се отказахме от разказа за авантюристите на романтичния порив, на истинските, страстни, подчинените на неспокойния скитнически огън търсачи на приключения, някои от тях отдадени на велики каузи, посветени на научни открития и поставили прекрасни човешки идеи над своите чувства, над благополучие и житейски интерес. Има безчет книги за великите авантюристи, а дори самото изброяване на онези от тях, които лично мен са вдъхновявали и подкрепяли с примера си и с опита си, би отнело немалко от тъй драгоценната вестникарска площ.

Съществува и още една сложност: мнозина от тези авантюристи се срещат и в други списъци. Като световни фигури от различните науки, откриватели на земи и морета, герои от бойните полета на епични конфликти и национални революции, доброволци в хуманитарни катастрофи, откриватели, спасители, рицари на най-благородни каузи. Те са лицето на тази тъй противоречива и възбуждаща порода, подвизавала се във всичките пластове на човечеството.

А ние ще преминем към впечатления и размисли от последните десетилетия – за авантюристите от новата реколта в българския живот.

В тази огромна група, която се устреми нагоре, както рибата от дълбините се устремява към дупката в леда, малцина съзнаваха, че са едни авантюристи и нищо повече. Или поне не го признаваха. Един го стори и всички го запомниха. Още го цитират и днес: "Егати държавата, на която аз съм й вицепремиер!". Издаде четата и бързо го разкараха. Но знаменателното възклицание остана. Би прилегнало на всеки от подобните нему, който би се престрашил да го признае.

По такива саморазобличителни реплики можем да разпознаем онези напористи кандидати за власт и слава, за които това беше най-голямото приключение на живота им. Един искаше да съди СССР за пропуснати ползи, друг възнамеряваше да води народа четиридесет години през пустинята, трети със задна дата убеждаваше света, че сме отговорни за атентата срещу папата. Авантюристите от този тип нямаха идеи, нямаха нито социален, нито национален ангажимент, те имаха само мигновен рефлекс при всяко завъртане на съдбата, вярваха в случайността, в разположението на звездите и в нареждането на картите в колодата.

Не се гнусяха от компромиси с традиционни правила и нравствени забрани и енергично допринесоха за разтурянето на вековната система от обществени ценности. И да са имали някаква самооценка, те я отменяха по пътя си към високото – тя не би ги насърчила в неоправданите им от нищо планове. Впрочем изкачването бе твърде обременително за тях, както и безсмислено губене на време – използваха всякакъв вид транспорт, предназначен за други пътници. Разказвал съм тук алегория за мравката, която се бе изкачила на покрива на шестнайсететажен блок, като се бе защипала за крачола на нищо неподозиращ гражданин. Така се бе възползвала и от... асансьора. ("Пътник в ръкава", 2007 г.)

Вече никой не си въобразява, че мъже и жени от покрива на властта се смущават от съмнителната си грамотност, от компрометираните си лични качества. Можеш да не знаеш столиците на велики държави, може дипломата ти за висше образование да е засекретена като кода на ядрено куфарче, може да си се появил в правителството на автостоп или по време на тежко парти. Това не е препятствие да се озовеш на покрива на живота.

Ярките примери са най-вече във външната политика. Повечето министри от последните десетилетия са силно запомнящи се авантюристи. Особено изразено е това при дамите – техният авантюризъм се състои в пълната липса на самопреценка и в силно развитата им, почти фанатична вяра, че са годни за всичко, за което не са годни. Предишни представителки и кандидатки в Европейската комисия (т.е. еврокомисарки и кандидатки за такива) олицетворяват пред света шокиращите ни постижения в бранша*.

Така е, защото авантюрата им е в избора да се занимават с нещо, за което нито са родени, нито са изучени. Като виц се разказваше някога как след девети септември шеф на културата в П. станал един шивач. И вече не беше виц, когато след десети ноември културата в Р. я дадоха на... зъботехник. Мир на праха му, приятел ми беше, но съсипа всичко. Остава неудобният въпрос кой издига такива авантюристи. Ами... други авантюристи, авантюристите над тях.

Авантюристът е човек повърхностен – лесно е да го залъжеш, да го убедиш, да го притиснеш или съблазниш. Такива свирчовци са ни управлявали, управляват ни и днес. Изглежда странно, но точно авантюристите, които по своята природа обикновено са лекокрили и артистични птички, най-лесно се обвързват с железни интереси на капитал, на олигархични кръгове и чужди сили и им служат усърдно. Това е, защото именно службата им на такива сили най-често е средство за оставане във властта, където те са дошли необяснимо и без видима причина. Те се отдават на тази служба много по-ревностно и показно от другите мъже и жени във властта, дошли с легитимната подкрепа на партии, на обществени слоеве и на идеологически течения. Характерно е стъписващото им убеждение, че не са отговорни за нищо. И че няма да бъдат.

Макар отдавна да сме привикнали с присъствието им по върховете на българския живот, избягвах тази тема – не на последно място, и поради нейната необятност. Но появи се причината, която никой не може да прескочи: съдбоносният гаф на група авантюристи от властта при подписването на договор с Македония. Негодни, недоучени и страхливи, те парафираха текст под диктовка и така предадоха делото (не интересите – делото!) на хиляди български мъченици и страдалци, на заключеници от Диарбекир и Голи оток, на четници и воеводи, на войници, подофицери и офицери от четири войни, на даскали и свещеници, на героите от тунела под Отоманската банка и от стръмнините на Ножот, на жертвите от отбългаряването, на родовете, разкъсани от вековна раздяла. Едно дело, отстоявано и укрепвано със знанието, със силите, с идеите и личните жертви, с безсънното служение на учени, на писатели, журналисти, дело на Яворов, на Талев, беше зачертано нехайно, за паница леща. Тази авантюра просто продължава онази на Георги Димитров, която ни се припомня вече седемдесет години. И тя, подписана на коляно, също ще остане дълбок пробив в българското дело.

Затова бяха и тези бележки за авантюристите по нашите земи, за лесния им, необясним достъп до върховете на държавата. Дано това ни помогне да осъзнаем какво причиняваме на този народ, като го допускаме. Но някои непоправими неща вече сме си ги причинили. Преобърна се разбирането за самия авантюризъм на обикновените българи.

Някога разпространеният образ на авантюрист бе човек, който се отправя по света, в неизвестностите, в изпитанията на различния живот.

Днес авантюристите сме ние, които оставаме да го живеем тук...

–––––––––––––––––––

*Тук му е мястото да се възползваме от хитрината на "Уикипедия": тази статия е още мъниче, най-добре вземете сами да си я доизработите. Примери и впечатления ще имате повече и от автора.

 

12

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

По ръба на синята бездна

15.12.2018

Петьо Цеков

2426 7
Три воденични камъка тежат на изнежената шия на Франция
Има ли Шекспир ботокс?

15.12.2018

565 3

Коментари

Mrx

"Тази авантюра просто продължава онази на Георги Димитров, която ни се припомня вече седемдесет години."

 

Айде пак Георги Димитров виновен. На нашите автори не може да им уври главата,  че главният виновник е Фердинанд. Тогава е изпусната Македония. Всичко друго е следствие. Повечето от тези борци за Македония на вътрешното ВМРО и Тракия не са искали да се присъеднят към България заради Фердиннанд и неговия режим. И дейците на Илинденското възстание  и на Преображенското възстание са искали да създадат свои републики (последните Страндажанска република). Даже върховистът Борис Сарафов, след скарване с Фердинанд е започнал да говори за Македонска нация.  Не Георги Димитров първоначално е обявил Македонската нация, а ВМРО-тата на Тодор Александров и на генерал Протогеров в Майския манифест на общата конференция между тях и Коминтерна на 6 май 1924г., във Виена. След войната нашите политици са нямали друга алтернатива, или цялата Македония да отиде в Югославия или да се създаде Балканската федерация, където Македония и България да влязат като отеделни реяублики. Добре е станало, че Тито и Сталин са се скарали и Пиринска Македония остава у нас.

Защо са се скарали Тито и Сталин. Сталин е бил реал политик. Той обещал Гърция на Чърчил и е предупредил гръзцките комунисти, че няма да ги подкрепи, въпреки, че цялата власт е била в техните ръце, след изтеглянето на българските войски. След това англичаните дебаркират и започва гражданската война в Гърция. Тито започва да подкрепя гръцките комунисти и да обвинява Сталин, че  се е отказал от комунистическите идеи. Разбира се Сталин  не е можел да преглътне такива обиди. Тито доста се е възгордял, като заявява, че югославските партизани сами са освободили Югослави, забравяйки ролята на българската ивойска и Трети украински фронт. Разбира се, че партизаните не могат да се бият с опитните немски войски. Те са освободили там, където е нямало такива. Моят вуйчо е воювал в Югославия и разправя, че след като нашата войска освободила някой град, партизаните вървяли след нея и викали: "Ние победихме, ние победихме". Западът и сега повтаря, че Югславия се е освободила сама. Това е била целенасочена политика, да се искат от България репарации след това. Имено идеята за Балканска федерация блокира тези искания. Дълги години след провала на този проект Югославия искаше репарации, обаче Тодор Живков отказваше, на базата, че нашата войска е участвала в освобождаването на Югославия. Обаче, на Гърция ние изплатихме доста солени репарации.

РимскотоVIIилиВиАйАй

Дълги години след провала на този проект Югославия искаше репарации, обаче Тодор Живков отказваше, на базата, че нашата войска е участвала в освобождаването на Югославия. Обаче, на Гърция ние изплатихме доста солени репарации.

Въпросър с репарациите е решен при преговорите за подписване от НРБ на мирен договор. Наложени са ни репарации: 

– към Гърция за $70 млн. 

- към Югославия за $25 млн.

...Върху България, като участник в двете световни войни на погрешната страна - страната на Германия, - са налагани непосилни за младата и неукрепнала държава репарации, от които винаги се е възползвала Гърция. По силата на Ньойския договор от 1919 г., в размер на 2, 250 млн. златни лв. и 70 000 глави добитък, които тя заплаща до 1956 г., като голямата част са на Гърция. Парижкият мирен договор от 1947 г., след Втората световна война, налага репарации по-тежки от тези след Ньойския договор. България се задължава да изплати 70 млн. долара репарации, от които 45 млн. са за Гърция и 25 млн. за Югославия. Освен наложените репарации България бе заставена да се откаже от всички свои вземания от Германия след 1 септември 1939 г., включително в периода преди влизане на страната ни във войната. Стойността им възлиза на 100 млн. долара, главно от неплатени стоки от Германия....

Мирослав ШОМОВ  и РЕПАРАЦИИТЕ - ГРЪЦКИ НАДЕЖДИ И РАЗОЧАРОВАНИЯ

 

 

дъртреалист

Да...

Авантюристи и опортюнисти, Майсторе...

Eisblock
снимка на Eisblock

Хубава статия и днес, много правдива и точно в десятката. Но ... какво от това?! Старите знаещи кое-как - измират, младите ги преформатират успешно и незнаят...

 

- Особено за поста министър по повънкашните работи, назначенията не се правят директно от територията, а иззад Голямата локва. За удържане на позицията трябват друг вид "вярност", подпечатана не само с уверения, но и с  подхвърляне на повече или по-малко тлъсти кокали за "службата".

 

И да, Марксе, така е, но трябва да се види също и ролята на т.нар. Интернационал, кои го владеят и какви глобални цели преследват. По-сетне, от него отлюспиха маскировките и сега лъсна т.нар. Банкеро-сатанинският интернационал... Докато Г. Димитров бе инволвиран в тогавашният, "комунистически" на 100%. Разбира се в служба на Лявата и Дясната ръце на Мрака.

neonov2

Явно от скоро, или случайно, сте тук. Но явно няма да Ви понесе ....

 

ОБАЧЕ
снимка на ОБАЧЕ

Защо  Бат Джимо го съкратиха   пък тук Всяка седмица  глупост след глупост?

 

плащат  ли тва?!

 или е поръчков надника?

☝️

 

 

wvw

Нищо вярно няма в предположението Ви! Едини колумнист си е за себе си, другия- също за себе си. Няма "скачени" колонки в случая. Аз например чакам и срядата( заради Д.Иванов) с нетърпение, и петъка заради К.Донков! Всеки от двамата си има творческо поле за действие, което не засяга другия. А това за глупостите- това си е лично Ваше мнение, което решително не одобрявам!

EGATI
снимка на EGATI

абе все пак Джимо през седмица...

тук бездарието  се вихри претенциозно.

 

пил_и_пял
снимка на пил_и_пял

 Особено за поста министър по повънкашните работи, назначенията не се правят директно от територията, а иззад Голямата локва. 

Нищо подобно. Отивате на избори, избирате парламент, парламентът излъчва премиер, премиерът предлага правителство ( вкл. и външен министър), парламентът одобрява правителството. 

РимскотоVIIилиВиАйАй

Имаш предвид туземната ни колониална администрация?

пил_и_пял
снимка на пил_и_пял

Имаш предвид туземната ни колониална администрация?

Имам предвид вас. 

Mrx

Наложени са ни репарации: 

– към Гърция за $70 млн. 

- към Югославия за $25 млн.

 

Наложени са, но доколкото знам ние на Югославия не ги платихме. Бяхме в лоши отношения. .

Влез или се регистрирай за да коментираш