Медия без
политическа реклама

ОБРАТНИ РАЗПИСКИ

Добър Боря, лош Вова

Снимка: Архив
Бойко Ламбовски

Онзи ден разсекретиха разговорите на Клинтън и Елцин и се разбра как Елцин му представил Путин, и как поискал два и половина милиарда долара от САЩ за предизборна борба. Не успях да открия дали САЩ са дали парите. Почти съм сигурен, че са дали. Само че не пиша този текст, за да покажа как САЩ са се месили в руските избори. Всеки силен политически субект на този свят се стреми да влияе върху политиката на близки и далечни. Пък изборите са много голяма политика. Само наивниците вярват, че е иначе. Въпросът тук е кой колко е силен и иска ли да е силен.  Както и още едно концептуално положение –

 

какво прави със силата

 

Та нека се върнем в онези години за малко. Както вече казах, почти сигурен съм, че тези пари са дадени, както и парите за преизбирането на Елцин преди това. Преизбраха го, въпреки че рейтингът му беше крайно нисък според социологическите агенции. 

А защо съм сигурен ли - от лични впечатления. Някъде по време на изборите бях в Москва по разни литературни дела и един московски приятел ме покани последната вечер на купон. На купона – в бар на „Тверская“, отидохме много късно вечерта, наближаваше полунощ. За да попаднем на прекрасна компания, почти само от красиви дами около трийсетте. Те пребиваваха във вихъра на еуфорията. Една от дамите празнуваше рожден ден, зарадваха ни се силно и по някое време ни поканиха на следващ бар. В който „плащали само дамите“. Бил ужасно скъп, но да не се тревожим. Моя милост, отвикнал от постперестроечна Москва и броящ си командировъчните, се посмути. Компанията обаче беше шеметна, не ме оставиха в петмеза на рефлексията, а ме грабнаха. Поръчаха многобройни таксита и след доста пътуване се оказахме в странно място, с дискретно осветление и огромни, пълни с риба аквариуми около масичките. На влизане яки бодигардове ни провериха за оръжие и алкохол много строго и наистина само дамите платиха силно солен (поне по моите мерки) вход. С моя приятел твърде бързо установихме, че

 

сме в моден московски гей бар

 

Цените бяха наистина много, много високи. Ние с другаря ми, не бидейки по натура адепти на промушването под разноцветната дъга, попитахме разтропаните дами защо са ни довели тъкмо тук. Оказа се – те се чувствали прекрасно на това място, защото никой външен не ги притеснявал с натрапливи ухажвания. А времената тогава бяха доста бандитски. Няма да ви разказвам повече освен това, че компанията се чувстваше прекрасно и пръскаше такива пари, каквито на моя милост се виждаха непомерни. Когато съвсем дискретно се поинтересувах за източниците на доходите им, се оказа, че всички работят в едно от многото звена, разсеяни по цялата страна. Теза звена се финансирали от неправителствени организации и се трудели ударно за преизбирането на Борис Николаевич Елцин за президент на Руската федерация.

Така. А сега внимание.  Вероятно можем да кажем, че Елцин победи комуниста Зюганов с пари от САЩ и Запада. И вероятно някои ще възкликнат  - ау, какъв позор, пияница, предател. Аз няма да бързам да кажа така. Ако беше победил Зюганов и комунистическата партия на Русия, тя вероятно или трябваше да прибегне до репресии, за да удържи икономиката и властта си, или щеше да се отдаде на безконтролен грабеж, и в крайна сметка все пак да загуби властта. Съчетано  вероятно с многобройни инциденти и вълнения.  Защото духът на пазара беше излязъл от бутилката, и само много кървава тапа би успяла да го затъкне отново там.

Точно на острието на  краевековието, в новогодишната нощ Елцин се отказа от президентството си и произнесе реч, в която обяви никому неизвестния Путин за свой приемник. Препоръчвам тази реч, за който не я слушал, струва си. Русия тогава беше раздирана от бандитски и криминален произвол, предприятията едва дишаха, на хората масово им плащаха с хавлиени кърпи и порцеланови сервизи.

Ако някой в онзи момент  ми бе казал, че няма да минат и двайсет години и в САЩ ще се тресат от гняв, че Русия им избира президентите, бих го сметнал за наркоман.  Но се случи.  Ако съм вярвал, че пияният Елцин и разпадащата се Русия изглеждат „приятели“ откъм залязващото слънце, а  стегналата се страна и Путин -  „врагове“ откъм същата дестинация, бих сметнал за наркоман себе си. Но и се случи. Всъщност някои анализатори в САЩ, например Джеймс Уолкър, твърдят,

 

че Китай, а не Русия е „избрала Тръмп“  The National Interest

 

„Китайците без много шум отправят предизвикателство към икономическото господство на САЩ в света и агресивно преследват своите националистически цели. Междувременно американците продължават да обсъждат едни и същи теми, да туитват и да цитират едни и същи идеологизирани аргументи за „заговор“ с Русия“ – пише той.

Същността тук е в думата „господство“. Има ли желаещи за такова господство, те повече от един ли са? И най-вече, както казах по-горе – какво смятат да правят с него? Защото, ако е за благи цели – свобода и възход за всички, аз не го намирам за лошо състезание.

Бедата е, че това „всички“ също ми се вижда термин от утопични програми. Тоест не вярвам някога Макферсън от Ню Джърси да иде да препечелва като боклукчия в Сиера Леоне. А значи – тепърва ще дрънка оръжие, уви.