Дебютът на България като ротационен председател на ЕС от януари до юни 2018 г. не беше нито катастрофа, както прогнозираха някои наблюдатели, нито пиар триумф, на какъвто се надяваше София.
София едва ли може да бъде винена за най-голямата бъркотия, която в момента се развива в Европа, особено за споровете за миграцията, които засягат повече твърдолинейната политика на Италия и на Австрия, която в момента е начело на ЕС.
Но макар че българското председателство избегна катастрофа, то не бе значима стъпка напред за Европейския съюз.
Първо по темата с разширяването. България обяви интеграцията на Западните Балкани за един от приоритетите на председателството си, но опозицията във Франция и Холандия успя да наложи преговорите за присъединяване с Македония и Албания да бъдат отложени с още една година. Не би било справедливо да се държи България отговорна за неуспеха в налагането на разширяването със Западните Балкани начело на геополитическия дневен ред на ЕС - шестмесечният период на ротационното председателство сериозно ограничава възможностите на страните да лансират определени теми. Но с Брекзит и бежанската криза на дневен ред е естествено ЕС да се разсейва по отношение на разширяването.
Но България може да бъде държана отговорна за непостоянната си външна политика и трудностите при придържането към основните принципи на ЕС. Както писах в началото на българското европредседателство, страната вече си е създала навика да демонстрира достатъчно напредък, за да избегне санкции и обвинения, както става с проблемни страни членки като Полша и Унгария.
Но България все още е под специално наблюдение от Брюксел. Механизмът за сътрудничество и проверка трябваше да съдейства за затваряне на пропастта между България и останалите страни от ЕС, но действа вече 11 г. след приемането на България в съюза. И има защо. България технически изпълнява всички официални критерии за присъединяване към еврозоната и банковия съюз, инфлацията е ниска, публичните финанси са балансирани.
Корупция и банкови фалити
Но крехкият банков сектор (четвъртата по големина банка фалира през 2014 г.), липсата на прозрачност и необузданата корупция превръщат интеграцията на страната в еврозоната в неприемливо голям риск. Българската икономика продължава да се задушава от проблеми. Независимо от десетилетния ръст БВП нарасна с 3.4 процента през 2016 г. и 3.6 на сто през 2017 г., Световната банка отбелязва: "Производителността трябва да расте с поне 4 на сто годишно през следващите 25 г., за да настигне България средните нива на доходи в ЕС и така да допринесе за споделения просперитет". България е най-бедната страна в ЕС според дела от БВП на глава от населението и в същото време е и най-корумпираната.
Правосъдието й далеч не е независимо и неефективно разследва и обвинява корумпирани държавни служители. Корупцията е дълбоко вкоренена в българското общество - повече от една пета от българите признават, че са участвали в корупционно действие. Тази необуздана корупция и неефективното правосъдие спъват растежа на страната и плашат чуждите инвеститори.
Въпреки тези добре известни проблеми все пак е късмет - и за България, и за останалата част от ЕС, че България е член на общността. Ако страната не се бе присъединила към ЕС, със сигурност нямаше да напредне и толкова, колкото успя през последното десетилетие, и щеше да е още по-голяма заплаха за сигурността на съюза.
Но София не би била добре дошла сред западните демокрации, ако се опитва да играе двойна игра - да търси тясна интеграция в Европа, докато ухажва Москва и Пекин и да твърди, че работи за постигане на целите на ЕС, докато поставя собствените си интереси на първо място.
Българският енергиен сектор е добър пример за тази двойна игра. София се ангажира да либерализира енергийната си индустрия и да спазва целите на ЕС за чиста енергия и въпреки това продължава да субсидира въглищните тецове, които са основна пречка пред покриването на европейските стандарти, и опитва да развие изключително спорни енергийни проекти с Русия и Китай в търсенето на помощта на Москва за рестарт на проекта за АЕЦ "Белене", застрашавайки европейската енергийна сигурност в момент, когато страните членки се отдалечават от зависимостта си от Москва.
Последните й опити да оспори сделките със западните компании AES и ContourGlobal, чиито централи произвеждат 20 на сто от българското електричество на цена, която е част от стойността на "Белене", е друг тревожен знак, че София клони към Москва и Пекин.
Чуждите инвеститори посочват тази враждебна бизнес среда сред причините да напуснат българския енергиен пазар, като последният пример е ЧЕЗ. Липсата в България на прозрачен енергиен регулатор като тези в други страни от ЕС хвърля сянка върху способността на страната да подържа свободен и честен енергиен пазар.
Медийно затъмнение
Енергетиката не е единственият сектор, поразен от съмненията за корупция. Парламентът неотдавна обсъди проектозакон, внесен от спорния медиен магнат и политик Делян Пеевски. Целта на закона е да изсветли собствеността в медиите, но проектът не засяга теми като публикуване на информация за заеми, приходи от реклами и непряко финансиране с еврофондове, въпреки че тези видове финансиране са основни източници на корупция и влияние в медийния сектор.
Този непрозрачен медиен пейзаж е една от причините, поради която, за разлика от Румъния, Полша или Унгария, българите рядко излизат по улиците, за да се противопоставят на проблемите в съдебната система, срещу постоянната корупция или силното влияние на чужди сили върху вътрешната политика.
България със сигурност не е единствената страна от ЕС, в която алчността на политиците позволява на външни сили да получат контрол върху стратегически сектори като икономиката например. Но в останалата част от Европа има по-силни механизми за контрол и баланс на тези влияния, отколкото в България. Бойко Борисов се представя като кандидата, повлиян най-малко от нарастващото руско влияние върху българската политика, и много внимава да не се изолира от останалите 27 страни членки на ЕС. В същото време обаче той направи много отстъпки пред Москва - Борисов лично се извини на Путин и пое отговорността за провала на проекта "Южен поток", той помага на Москва да планира алтернативни проекти и се отцепи от европейските си съюзници, когато отказа да отзове дипломати от Москва след отравянето на бившия шпионин Сергей Скрипал.
Докога ЕС ще позволи на България да ходи по това тънко въже?
--------
*Тензер е председател на Центъра на изучаване и изследване на политическите решения (Cerap) в Париж, редактор на в. Le Banquet, автор на над 20 книги.
