Експулсирането на 70 дипломати (всъщност повечето изгонени са обслужващ персонал) активира мощно хора на загрижените за съсипаните българско-руски връзки. Разтревожени експерти и политици обясняват как рязкото влошаване на двустранните отношения тласка България към стопанска катастрофа.
Всъщност отношенията се влошават много отдавна. Причините са известни, но основната е, че Кремъл, който винаги ни е третирал като неособено значима "16-а република", просто не може да преглътне „непослушанието“ и евроатлантическата" ориентация на страната ни.
Новата история на икономическите ни отношения е показателна - България получаваше огромни дози руски газ, петрол и ядрено гориво, руснаците си пазаруваха дачи на морето и поддръжници на Кремъл, а обменът на всякакви други стоки и услуги неудържимо спадаше през годините. За колко големи руски инвестиции у нас може да сетите - освен приватизацията на бургаския нефтохим от "ЛУКойл"? Последният път, когато се заговори за руски "инвестиционни интереси", беше скандалът "Джемкорп" - онази компания с меморандума за 1 млрд. долара вложения в енергетиката, уж американска, но с български шеф, бивш съдружник с руски олигарх.
Дали по инерция или съвсем умишлено, някои анализатори не спират да повтарят, че Русия е основен икономически партньор на България.
И "основен", и "партньор" са спорни понятия
След като нахлу в Украйна и си навлече санкции от ЕС, Русия отвърна на удара с черен списък на вражеските държави. И вкара там "партньора" България. Или сме партньори, или сме неприятели, не може и двете, нали? После Кремъл арогантно се намеси в междуфирмени отношения, обяви, че променя едностранно условията в търговския договор между "Газпром" и "Булгаргаз", и след това още по-арогантно затвори крана за "Булгаргаз", който всеки месец чинно превежда парите в аванс в долари - както пише в договора.
За "ключовата" роля на Русия за икономиката на България най-добре говорят сухите числа.
Охлаждането на търговските връзки започва още през 90-те години, когато България тръгна към членство в ЕС. По онова време стокообменът между двете страни надхвърля 7 млрд. долара годишно, като българският износ е за около 700 млн. долара.
Следващата критична точка е 2014 г., когато Русия решава да "си вземе" Крим и ЕС предприема санкции срещу агресора. Износът на български стоки за Русия пада на около 450 млн. долара. През 2020 г. има най-голям срив, но причините за него не са политико-икономически, виновни са ограниченията заради пандемията.
По данни на НСИ през януари-април т.г. сме изнесли за Русия стоки за 240 млн. лева (скромното число не е заради санкциите, и преди година резултатът е бил подобен - 250 млн. лева).
Далеч по-малки пазари като Македония и Сърбия всъщност са по-важни за нашите фирми – експортът ни за двете съседки за четирите месеца е съответно 394 и 545 млн. лева. Унгария, Хърватия, Австрия не са необятни пазари, а също превъзхождат РФ по внос на наши стоки. Износът ни към Турция надхвърля милиард, за Гърция е над 1.3 млрд. за Италия – 1.7 млрд., за Румъния е близо 2.2 млрд лева. Най-важният купувач на „произведено в България“ е Германия – 3.25 млрд. лева. Ето това са важните ни търговски партньори и Русия определено не е сред тях.
Вино, огурцы, консерви
Някога България поеше и хранеше руснаците с качествено вино, вкусни зеленчуци и консерви. Но това време отдавна отмина. Нашето селско стопанство преживя трудни периоди, а митнически и тарифни бариери направиха износа за "необятния пазар" труден и скъп. И за агросектора, както и за индустрията основните пазари вече са на запад и на юг, не на североизток. Най-големите купувачи на български стоки са Германия, Италия, Турция.
В последите десетина години България е изнасяла за "необятния пазар" на РФ основно медикаменти - около 1/3 от експорта ни се пада на тях. Но и тук спадът е необратим - Русия иска сама да си произвежда лекарствата. На следващо място в експортната ни листа са машиностроителни изделия като лебедки и крикове, хладилници, акумулатори, двигатели.
И докато нашият експорт драматично се свива,
малка България остава отворен и щедър пазар за руските енергийни фирми
За януари-април т.г. руският внос се е изстрелял до почти 4 млрд. лева (при 1.5 млрд. лева година по-рано). Както се сещате, този скок не е количествен, а се дължи основно на пощурелите котировки на руския газ и петрол. А петата колона на Кремъл у нас плаши - чака ни кошмарна зима, ако няма доставки от "Газпром. Видя се, че това газово "партньорство" с Москва е рисково - през април Кремъл безцеремонно затвори газовия кран. Но за "изненада" на мнозина се оказа, че животът продължава и без руски газ - България не е получила и 1 куб. м от края на април насам и апокалипсис няма.
Носталгиците по българо-съветската дружба мънкат - може и да има друг газ, обаче е много скъп. А газпромският да не би да е евтин - само за година и половина е поскъпнал 700 (седемстотин) пъти!!!
Всички енергоизточници по света поскъпват и основната заслуга за това е на Москва, която се нуждае от финансиране за войната, която започна в сърцето на Европа.
А фенгрупата на Кремъл не мирясва - АЕЦ "Козлодуй" ще спре, ако Москва ни се разсърди още повече, и тогава ще си спомните какво е режим на тока (в този смисъл е добре, че АЕЦ "Белене" си остана само "гьол" и реактори в кашони). Може ли руснаците да ни изнудват, като откажат да доставят резервни части, гориво, технически услуги?! Вероятно ще опитат. Но е известно, че Чехия има лиценз да прави резервни части за руските реактори. А преди седмица от Прага заявиха, че чешките атомни централи ще се зареждат с ядрено гориво от Франция и САЩ. Преди дни наши експерти припомниха, че скоро единият реактор на АЕЦ "Козлодуй" ще мине на неруско гориво. За щастие наскоро приключи работата по удължаването на живота на ядрените ни блокове, която изискваше руско участие.
Българската енергетика беше доходоносно „куче касичка“ за Русия. С активното участие на родния политически елит. Това време приключи. ЕС и бездруго взе решителен курс към намаляване на ролята на изкопаемите горива и "зелен преход". Вероломното поведение на Кремъл само ускори нещата, разбивайки на пух и прах митовете за Русия като важен, сигурен и предвидим доставчик на природен газ.
А къде са руските инвестиции
Не ги търсете на производствени площадки - в последните 10 години те са основно в "дачи" по морето. През 2007-2013 г. притокът на руски капитали се движи около 200-250 млн. евро годишно, но след наложените първи санкции през 2014 г. заради Крим има рязък спад. Пандемията, заради която две години на практика бяха спрени полетите от Русия към България, също доведе до огромен отлив - през 2021 г. руснаци разпродадоха имоти на стойност почти 350 млн. евро.
По данни на БНБ от 1996 до 2021 г. общо руските инвестиции в България са под 2 млрд. евро. Този резултат се дължи най-вече на "ЛУКойл", който купи нефтохима през 1999 г. за 101 млн. щатски долара и след това направи вложения в модернизиране на производството. Заради тези инвестиции "ЛУКойл Нефтохим" години наред бе докарван чисто счетоводно до загуби и въпреки многомилиардните си обороти не внасяше и стотинка корпоративен данък в българския бюджет.
Сред руските инвестиции е и загадъчният ваканционен комплекс край Камчия - нещо като московски анклав насред резервата „Камчийски пясъци". Инвеститорът - управата на Москва, незнайно как успя да докаже, че в резервата има "пустеещи земи", и през 2008 г. правителството на тройната коалиция разреши строителството. На 9 септември 2010 г. Бойко Борисов като премиер и Юрий Лужков, кмет на руската столица, прерязаха лентата на комплекса с особен статут.
Бранителите на руските интереси у нас не спират да кършат ръце и за загубите, които търпи и ще търпи родният туризъм заради "неправилното" поведение на кабинета "Петков". Всъщност гостите от Русия отдавна вече не са "ключов пазар" за нашата туристиндустрия. Дори в най-силните години - 2012-2014 г., броят им е бил 600-680 хил. души, а миналата година спадна на 127 хиляди (заради коронавируса). Заради войната в Украйна и спрените директни полети между България и Русия тази година се очаква да бъде почти нулева за руските туристи през лятото.
„Πaндeмиятa oт ĸopoнaвиpyca ce oĸaзa само дoпълнитeлeн cпycъĸ и ĸaтaлизaтop нa пpoдължaвaщaтa oт гoдини ĸpизa в бългapo-pycĸитe иĸoнoмичecĸи oтнoшeния“, констатира Гeopги Mинчeв, пpeдceдaтeл нa Бългapo-pycĸaтa тъpгoвcĸo-пpoмишлeнa пaлaтa (БPTΠΠ) през 2020 г.
С това може да приключим темата за „вината“ на днешното управление – проблемите и недоверието се трупат отдавна. И е крайно време русофилите да прогледнат -
отношението на Русия към България не е "братско" -
това личи отдавна и се усеща и в думи, и в дела. В знак на висше "уважение" към бизнес връзките с България Кремъл назначи за съпредседател на междуправителствената комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество министър на... здравеопазването. Посолството в София, ръководено от г-жа Митрофанова, си позволи каруцарски речник в свои публикации във Фейсбук, използвайки думи като "подлоги" и "лакеи". За пренебрежителното отношение огромен принос имат някои сервилни и добре "мотивирани" политици.
Много преди сегашното изостряне на отношенията Москва се подиграваше с България - особено видимо бе това с проекта "Белене". Години наред се водеха безумни и ялови спорове колко ще струва централата и как ще се оскъпи строителството във времето. Междувременно "Атомстройекспорт" реши да не "губи" време във финансови препирни и с ловки маневри принуди страната ни да плати 1.2 млрд. за два реактора, които вече години събират прах и ръжда край "гьола Белене".
Въпреки това кабинетът "Борисов" не само не се разсърди, но и направи безценен подарък на "Газпром" - построи му "Балкански поток" - ключов транзитен газопровод за доставки към Европа. 90% от входния капацитет - продължение на "Турски поток" на наша територия, е запазен за руски газ (това Бойко Борисов нарича диверсификация). Подаръкът струва на България над 3 млрд. лева. Остава неизвестно какви бяха стимулите за Борисов и министрите му, но "Балкански поток" с дължина над 400 км бе построен впечатляващо бързо - за разлика от печално известната газова връзка с Гърция, която бе колосално забавена. Добре че властта се смени и кабинетът "Петков" ускори нещата. В добавка България вече получава в пълни обеми газ от Азербайджан.
Но вижте какво постигна Кремъл на европейската арена - някак неусетно през годините омота още по-силно в невидимата си газова паяжина ЕС. Докато Брюксел нас хокаше, че не се разделяме с енергийната си зависимост от Русия, Германия направи втори "Северен поток" и привлече "Газпром" като съдружник в големите си газохранилища, а сега всички западни политици дружно скубят коси, че Москва използвала кранчето и цените на газа като оръжие.
Очевидно е, че Русия иска да предизвика енергийна криза в Европа тази зима. А ЕС осъзнава болезнено енергийната си уязвимост и ще трябва да ускори нещата, които и бездруго бе планирал. „Преди войната Русия очакваше още 30 години гарантирани приходи от петрол и газ. Сега те са по-скоро три”, коментира високопоставен германски представител наскоро.
