Славяново е градче на 20 км от Плевен. То е едно от стотиците български селища, за които рядко се говори извън пределите му. И наистина освен гроб на генерал от Руско-турската война (Вилхелм Олдекоп) друго интересно в градчето няма. Гробът стои в задния двор на местната църквичка, паметниците на него са два: единият - поставен от ридаещото местно население, а вторият - от роднините му. Днес старица от църквата се грижи гробът да е в приличен вид, а малцина са българите, чували за него. Нека бъдем честни – и да чуят, няма да отидат. Това непотърсено от съвременниците минало кореспондира с постното настояще и на България, и на Славяново.
Поводът да посетя градчето бе изборната борба. Мой познат от социалните мрежи се оказа кандидат-кмет. Контактувал съм с него, прилича на човек,
чийто морал е на светлинни години
от политическия. Освен това бе издигнат от партия със спорна слава (има ли други?). Поинтересувах се защо го прави. Усетът не ме подведе – запозна ме отблизо с Бойко, за когото си струва да се разкаже – много по-различен от онзи Бойко, който непрекъснато е в новините.
Бойко от Славяново е с фамилия Гаргов. Трудовият стаж на 52-годишния мъж изцяло преминава в плевенската болница “Георги Странски” - ръководи телефонната й централа. Той е по своему общественоактивен. Всичко започва в тийнейджърските години, когато пише писмо до министъра на образованието Александър Фол – родителите му купили цветно яке, но училището в Славяново не позволявало да влиза с него. Фол праща комисия, тя установява, че младият Бойко е прав. В ново време следват десетки писма до институции – министерства, ведомства, полицията, община Плевен (Славяново е част от нея); за проблеми, които тормозят ежедневието – отворени шахти, липса на пешеходни пътеки, бъркотии със здравната каса, своеволия на патрулки… След много упорство в 90% от случаите
съответната институция се задейства
Няма забава в епистоларната дейност. Преди 5 години например стават серия катастрофи с жертви на международното трасе Е-83 до Славяново; Бойко разбира, че шофьорите са все хора отдалеч, не познават местните пътища; едно кръстовище се появява изневиделица пред водачите, именно то причинява смъртта; успява да издейства по-адекватна маркировка и изсичане на храстите.
През цялото това време той страни от партиен живот, през ум не му минава да се забърква в политиката. Единственият му допир с нея са плакатите на СДС, които носи по площадите в зората на демокрацията. Води най-обикновен живот,
не осребрява оная дързост с Фол
Някъде около Жан-Виденовото време го канят да се кандидатира за общински съветник от СДС, отказва. "Други ми бяха приоритетите – работа, семейство… Пък и си мислех, че България е на прав път, политиката ще мине без мен", казва днес. Такова е положението до тази зима, когато съграждани почват да му подхвърлят да се кандидатира. "Просто явно съм направил впечатление на хората. Разчува се – че с този сигнал е постигнат успех, с онзи… Натрупали са се нещата. И като наближиха кметските избори, започна да се отваря дума:
"Защо не опиташ, ще те подкрепим"…
Една вечер ми звънна съседка: "Бойко, само за теб бих гласувала!". А Славяново упада, обезлюдява се, медии информират за присъди на кмета - проблемите са налице. Щом ги има, човек започва да мисли как да се решат – така Бойко Гаргов се кандидатира.
Издигнат е от АБВ. Но защо с партия и защо лява, нали е десен? Отговорът не е само личен: "Мина като вариант идея за независим, но, вижте - Славяново е под 4000 души население, от тях по-малко от 2000 са активните избиратели; за подписка са нужни 500 души, които не могат да се подписват в друга.
Прагът е твърде висок за селище като нашето
(Сравнете пропорциите – за цялата община Плевен при 130 000 население се изискват 2500 подписа.) Освен това опитът ми е нулев в политиката, не знам на кого да разчитам. Не съм запознат с процедури, като отида в избирателната комисия, не знам какво да правя… А партиите си имат хора, опит. Имам приятел в АБВ, той даде идеята. Колебаех се, но в малките селища партиите нямат значение. В крайна сметка АБВ ми се довериха".
"Предизборните мероприятия" на Бойко Гаргов се състоят от едно-единствено събитие – градско събрание. Хората в градчето се познават помежду си, пък и ценят времето: "Районът ни е земеделски. Ако отида при съответния арендатор и го накарам да събере хората си, за да им говоря,
значи да не работят".
Какво все пак обещава? "Тук има порутена минерална баня, в изборните обещания винаги я отварят. И проблем с водоснабдяването имаме, който също няма как да се реши за един мандат. А аз искам нещо далеч по-обикновено – просто подобряване на условията за децата. По-хубава детска градина, училище… В яслата зад легълцата зее мухъл… Не сме имали празник на 1 юни – с балони, аниматори, състезания. А децата обичат да се надпреварват, да се представят добре. Една малка сцена пред читалището, площадка за скейтъри, люлки и катерушки – ей такива неща искам да направя.
Когато се почувстват оценени децата,
родителите ще се почувстват доволни. Такива "дреболии" първо да направим, после големите неща. От липсата на условия за децата тръгва обезлюдяването".
Всъщност Бойко Гаргов още не знае правилно ли е постъпил с "тая кметска история". "Ако спечеля, ще бъде засегнат начинът на живот на семейството ми. Синът ми Кирчо учи в Плевен, жена ми също е ангажирана там, всеки ден ги отвеждам в двете посоки. Ще сме затруднени, ако работя в Славяново. Но те ентусиазирано подкрепиха идеята". А петокласникът Кирчо е добре да остане да учи в Плевен, по-близо до болницата - страда от хемофилия, често при наранявания се изисква венозна манипулация. Баща му членува в Националната пациентска организация. А, да, и още една активност има Бойко - мъчи се да популяризира в интернет гроба на Олдекоп. Макар да е десен симпатизант, не се втурва да омаловажава Руско-турската война и героите й. Боли го за всичките злини, нанесени от българския преход, но не издава осъдителна присъда: "Пречупвам разсъжденията си през детето. Ако бяхме социализъм, щяхме да ползваме руски медикаменти. В тази сфера
руснаците са 20 години по-изостанали
от Запада. При всичките ми резерви към ЕС сега човек може да пътува навсякъде, има достъп до съвременно лечение".
На тръгване от Славяново минавам през местното читалище. Дейците там бързат да се похвалят – библиотека, етнографска сбирка, фолклорни награди… "Читалището ни се казва "Климент Браницки" – духовното име на Васил Друмев. Това е много важно за нас!", казва ми възрастен мъж. Три пъти повтаря – "Браницки, Друмев, важно за нас...". Не разбрах защо конкретно е важно. Но се усещат топлина и смисъл, срещани само в селища далеч от големите магистрали. Бойко Гаргов е част от този пейзаж. В тази "малка политика" хората със своите лутания, колебания, търсения са далеч по-истински от хората в голямата.
