"Банско джаз фест" започна през 1998 г., когато Банско още не беше международен ски курорт с политически чадър, а заспало пиринско градче. Той продължи да съществува и да се развива със завидно упорство - всяко лято, включително и в пандемичната 2020-а, независимо от цветовете на властта, липсата или наличието на финансиране, слънцето или дъжда над централния площад "Никола Вапцаров", където в началото на август се издига фестивалната сцена.
Негов създател, идеолог и несменяем организатор бе д-р Емил Илиев - в началото известен главно като дерматолог и иглотерапевт, а впоследствие най-вече с реализираната си страст към джаза. Но докторът почина от ковид - както хиляди други българи - и през ноември 2020 г. неговото джаз наследство осиротя. Типично по български, мераклиите за него са повече от един.
От едната страна стои вдовицата на доктора - Татяна Илиева (по нейни думи Международният джаз фестивал принадлежи на фирмата на съпруга й - ЕТ „Емил Илиев – Център за красота и здраве“, която го е организирала от самото му създаване и на която тя е наследница, съответно правата върху фестивала са нейни).
От другата е Община Банско, която е основен спонсор и съорганизатор на фестивала от 2008 г. насам. Кметовете, в чието време д-р Илиев е организирал своя фест, са цели четирима, с различна политическа окраска.
През миналата седмица Татяна Илиева направи решителен ход, изпращайки огнено писмо с копия до президента, служебния премиер, министъра на културата Велислав Минеков, омбудсмана и медиите: "С огромна тревога и загриженост искам да ви съобщя, че едно от най-емблематичните и престижни културни събития в България – Международният джаз фестивал в Банско, е на път да приключи своето съществуване с последното си 23-то издание от 2020 г. В момента се извършва поредната кражба на интелектуален продукт... За пореден път сме свидетели на грабителските и алчни амбиции на местната изпълнителна власт към създаден с огромен труд и любов престижен културен форум", пише тя. Според Илиева Община Банско иска да си присвои фестивала, което
"неминуемо ще доведе до неговата ликвидация"
Кметът Иван Кадев обаче твърди, че фестивалът е на града, и смята, че негово право е да го организира, без да се събразява с наследниците и техните планове.
Последователно вдовица и кмет подават заявления в Патентното ведомство да запазят за себе си марката „Международен джаз фестивал, Банско”; за момента нито една от двете страни не е получила потвърждение.
Само няколко часа след като Илиева разпространи своето писмо, Кадев отвърна със съобщение в официалните общински канали, че традиционният джаз фестивал в Банско ще се проведе и това лято – от 7 до 14 август. „Въпреки тежките финансови удари върху общинския бюджет и намалелите приходи сме решени да положим всички необходими усилия за гарантиране на високо ниво на форума с участието на елитни джаз музиканти“, написаха от сайта на общината. Те подчертаха, че на събитието ще бъде отдадена и почит към създателя на музикалния форум д-р Емил Илиев.
Татяна Илиева не е съгласна с това - тя настоява организаторите от общината да ползват друго име, да не спекулират с наследството на Доктора и дори заяви, че им връща знака за почетен гражданин на Банско, присъден на нейния съпруг преди 14 години.
Въпреки оптимистичното съобщение на общината бъдещето пред "Банско джаз фест" не изглежда розово. Музикантите, журналистите и почитателите на джаза у нас знаят, че всяка друга година по това време в щаба на фестивала отдавна кипи трескава подготовка. Състояла се е първата пресконференция, известни са и първите гости.
Трудно е да се очаква, че някой от общината или от промоутърска фирма ще може да замени Доктора — с неговите познания, контакти, убедителност, организаторски способности - а, разбира се, и искрена дългогодишна любов към джаза. Знаем, че д-р Илиев не е правил този фестивал сам, но приживе той не създаваше впечатление, че има някой, който може да го отмени. "За мен фестивалът в Банско е като дете, което си създал и си го отглеждаш", казваше Илиев. Той бе и впечатляващ дипломат - успяваше да спечели за каузата си кметове, партии, банки, държавни глави, посланици.
В последните години
Доктора и директорът на големия сръбски джазфест "Нишвил"
бяха установили близко и взаимоизгодно работно сътрудничество. Фестивалът в Банско се провеждаше обикновено между 8 и 13 август, приблизително по същото време е и този в Ниш. За гостуващите музиканти от Америка (а и не само) бе много по-удобно, като долетят за „Нишвил“, да свирят и у нас (или обратното). В Ниш фестивалът върви на 12 сцени, има по над 150 концерта и участват между 600 и 700 артисти. Мащабът в Банско е несравнимо по-малък, но пък артистите изпитваха истинско удоволствие от посрещането, срещите с българската публика и джемсешъните с цигански оркестри в местните хладни механи.
А първоначално идеята изглежда обречена на провал - през лятото туристи в Банско няма, а местните хора, дори и да слушат джаз, едва ли биха имали време за концерти през август. Но много от чуждестранните участници са пленени от пионерския дух на тези първи издания. Когато известният буги пианист Аксел Цвингенбергер отказва да свири на електрическо пиано и вижда как двайсет войничета товарят роял „Блютнер” от читалището в Разлог, за да го закарат специално за него, се просълзява. Познатият на всички Мънго Джери е влюбен в града и готов винаги да дойде пак. Братът на Нат Кинг Кол, Фреди, е тъй въодушевен, че скача да танцува върху масата в една от известните бански механи. А е "само" на 76 години... Има и още много подобни истории от двайсет и трите лета на джазфеста, на чиято открита сцена са излизали звезди от десетки страни - Соломон Бърк, Джос Стоун, Кенди Дълфър, "Инкогнито", Бени Голсън, Бианка Моралес, Урош Перич, Игор Бутман, Таня Мария, Ана Моура, "Балкански коне", Милчо Левиев, Йълдъз Ибрахимова, Камелия Тодорова, Васил Петров, Вили и Хилда Казасян, Теодосий Спасов, Мишо Йосифов... В Банско пя дори Лили Иванова, макар никога в кариерата си да не е изпълнявала чист джаз. Изобщо купонът бе голям.
През 2020-а, когато Доктора бе още жив и здрав, "Банско джаз фест" беше едно от първите големи събития у нас, състояло се насред епидемичната обстановка и повсеместните страхове. Може би защото август се случи и дъждовен, а много музиканти не можеха да напуснат страните си заради ограниченията, обстановката бе леко тягостна и хора имаше много малко. Вероятно при по-добри обстоятелства тенденцията би се обърнала на следващата или по-следващата година, но... при сегашния развой е трудно да се повярва в това.
Има и друго. Когато джаз фестивалът в Банско стартира, тази музика, а и изобщо културата у нас бе изтикана в периферията. В следващите двайсетина години (за щастие) това се промени. И днес, след нулевата за повечето от тях 2020-а, фестивалният календар в България
наброява около 10 джаз фестивала!
Ето: на 5 и 6 юни се състоя "Благоевград джаз фест". За събитието по инициатива на тромпетиста Венци Благоев това е едва второ издание, но свободният вход привлича хора на градския площад "Македония". Фестът се организира от общината и е без чужди гости, но с участието на редица български имена, които сме свикнали да виждаме и на сцената в Банско. Вторият уикенд на юни пък ще посрещне гостите на "Джаз форум Стара Загора". Той също е преглед на родната сцена, с деветгодишна история - започва през 2012-а.
Не го е имало и финансираният от "Америка за България" A to Jazz, когато "Банско джаз фест" бе в най-силните си години. Софийският фест на открито привлича многолюдна публика с международни (най-вече американски) звездни имена и безплатен достъп. Тази година на 9, 10 и 11 юли ще се състои неговото юбилейно 10-о издание, след като през миналото лято концерти нямаше.
С кратка, но забележителна история е Пловдивският джаз фест, организиран от 2015-а насам от певицата Мира Кацарова. За своя кратък живот той успя да посрещне Кърт Елинг, Ян Гарбарек, Дейв Холанд, Елиане Елиас, Крис Потър, Майк Стърн, Ричард Бона, Джошуа Редман... Ноемврийският фест на закрито се състоя дори в пандемичната 2020-а, макар и с ограничен брой зрители в залата и по-малко гости.
Коронавирусът не уплаши и съвсем новия "Джаз под звездите на Деветашкото плато" (създаден 2017 г.), който се проведе и през миналата година, макар с малко закъснение, а тази година се готви да посрещне гостите си на 19 юни. Звездата в програмата ще бъде Йълдъз Ибрахимова.
Връстник на "Банско джаз фест" е Хасковският фестивал, основан година по-рано - през 1997-а. Миналия септември се проведе неговото 24-то издание. Значително по-стар е "Джаз фест Русе", наследник на основаната още през 70-те от Петьо Парчето "Национална джаз среща Русе". Неговият преход между соца и демокрацията не минава без сътресения, но все пак през 2019-а той отбеляза своето 44-то издание. 45-ото бе отложено заради коронавируса - уж за тази пролет. (Но тази година фест в Русе още не е имало.) Джазът традиционно присъства и на созополските празници на изкуствата "Аполония".
Всичко това иде да каже, че въпреки трудностите фестивалната сцена у нас се развива, понякога на най-необичайни места. Дали Банско ще продължи да бъде едно от тях, предстои да разберем. А мечтаната от Доктора Алея на джазмените в града още не е открита.
