Quantcast
Държавата дала, държавата взела COVID помощи | СЕГА
facebook
twitter

Наблюдател

Държавата дала, държавата взела COVID помощи

Най-печеливши от мерките на правителството са чиновниците, а не закъсалите фирми и граждани
3 035
 Илияна Кирилова
Огромните опашки пред бюрата по труда от началото на Covid кризата са най-красноречивото доказателство колко "ефективни" са мерките, с които се хвалят премиерът и министрите му.

Точно преди година, при първата вълна на COVID пандемията, премиерът Бойко Борисов гръмко обяви, че правителството е мобилизирало 4.5 млрд. лв. за подкрепа на бизнеса и заетостта. "Всеки гражданин и фирма, пострадали от ограничителните противоепидемични мерки, ще получат нужното внимание", увери той. От тогава Борисов не престава да се хвали колко бързо и навреме реагира България, изпреварвайки дори най-развитите държави, които се чудели месеци наред какво да правят.

Една година по-късно едва половината от обещаните 4.5 млрд. лв. са стигнали до засегнатите от пандемията фирми и работещите в тях. За сметка на това от държавната помощ 

 

са се възползвали далеч не толкова пострадали бизнеси

 

А най-големите печеливши са държавните служители и всички заети в бюджетната сфера.

Докладът на специално сформираната в парламента комисия за контрол на разходите за преодоляване на последствията от разпространението на COVID-19 е море от числа. Пред комисията министерствата са докладвали харчове за всевъзможни дейности, част от които нямат нищо общо с коронакризата.

По линия на подпомагане на домакинствата, например, в кюпа с антикризисни мерки са включени разходи по съществуващи от години програми като социалния патронаж и енергийните помощи. Социалното министерство отчита като ковид мярка даже програмите за обучение и подкрепа на безработни лица, еднократните помощи за осмокласници, схемата "Топъл обяд". Министерството на икономиката пък представя като корона помощи държавната подкрепа за частни инвестиционни проекти, планирани и стартирали далеч преди пандемията. Десетки държавни ведомства и агенции отчитат изплатени милиони левове допълнителни възнаграждения на свои служители на предна линия в борбата с коронавируса.

 

Но дори и с раздутите на хартия разходи

 

справката подадена на временната парламентарна комисия не може да достигне посочените от Борисов 4.5 млрд. лв. "Средствата за борба с ковид-19 и преодоляване на социално-икономическите последици от пандемията през 2020 г. са в размер на 3.414 млрд. лв. - 2.9% от БВП", пише в доклада. От тях 2.9 млрд. лв. са осигурени от бюджета, а 509.9 млн. лв. - от оперативните програми на ЕС. 857.7 млн. лв. от националното финансиране са отишли за подкрепа на домакинствата, а 1.229 млрд. лв. - за бизнеса. В сметката влиза и увеличението на капитала на Българската банка за развитие със 700 млн. лв., предназначени за евтини заеми за пострадалите от пандемията фирми и граждани.

Впечатление прави, че една огромна част от осигурените от бюджета ковид помощи - над 713 млн. лв., са насочени към държавните структури, натоварени с дейности за овладяване на кризата. Тук не става въпрос за здравната система и медиците, а за различните министерства и агенции, в които парите отиват за закупуване на лични предпазни средства и санитарни материали, но най-вече за допълнителни възнаграждения. Няма и съмнение, че тези чиновници са получили бонусите си навреме, за разлика от пословичното закъснение на помощите за закъсалите работници и фирми. Достатъчно е да си припомним няколко ковид мерки, финансирани от ОП "Иновации и конкурентоспособност". По една от тях 21 000 микро и

 

малки фирми чакаха от три до пет месеца грантовете

 

от  3000 до 10 000 лв. Средните предприятия пък бяха поканени да кандидатстват за помощи от 30 000 до 150 000 лв. през август 2020 г., а едва този месец - март 2021 г., започна поетапното им изплащане. 1/3 от затворените при втория локдаун бизнеси, кандидатствали в края на 2020 г. за компенсации пред НАП, още не са одобрени.

Процедурите за кандидатстване, оценка и одобрение на заявленията на фирмите по спасителните схеми се оказаха също толкова тромави и бюрократични, колкото и кандидатстването с европроекти в нормално време. Електронната форма на подаване на заявления не можа да компенсира мудността на администрацията в обработката на документите, а за всяко пренасочено евро страната ни чака месеци наред одобрение от Брюксел. 

Най-мащабната антикризисна програма на правителството - схемата за запазване на заетостта 60/40 с общ бюжет от 1.5 млрд. лв., до момента е изплатила на бизнеса 939 млн. лева, от които 290 млн. лева са от началото на тази година. Социалният министър Деница Сачева отчита, че с нея до момента са спасени 300 000 работни места. Но и тази програма тръгна много бавно и не успя да спечели вниманието на работодателите, които не бяха в състояние да осигурят останалите 40% от заплатите на работниците си плюс пълния размер на осигуровките им. Впоследствие размерът на помощта бе леко увеличен и правителството отчете това като голям успех, но работодателските организации твърдят, че фирмите, възползвали се от мярката,

 

са два пъти по-малко от тези, които съкратиха работници

 

Преглед на фирмите, одобрени за субсидии, показва, че сред тях има и немалко спорни имена - най-малкото, защото са от отрасли, които не само че не са пострадали от ограниченията на пандемията, а дори бележат ръст, като например ИТ сектора, консултантски компании и дори медицински центрове.

За особено пострадалите два сектора "туризъм" и "автобусен транспорт" схемата за запазване на работни места бе модифицирана на 80/20 с предоставянето на допълнителни 290 лв. за всеки работещ. Социалният министър се похвали, че по тази мярка вече са изплатени 145 млн. лв. и са спасени 30 000 работни места, но фирмите се оплакват, че превеждането на субсидиите за заплати се движи с три-четири месеца закъснение - време, за което служителите им сами напускат, търсейки друго препитание.

С огромно закъснение получават компенсациите си и засегнатите от втория локдаун работещи. За коледните празници

 

те бяха зарадвани с ... 24 лв.

 

- помощта за един-единствен работен ден през ноември. Едва от януари работещите в затворените фирми имат възможност да получат 75% от осигурителния си доход от държавата.

На фона на огромното недоволство от всичко това и ден не минава без премиерът Бойко Борисов и министри да се похвалят предизборно за раздадените милиони в помощ на пострадалите в кризата. Погледнати отвън обаче, "постиженията" на правителството не са повод за хвалби.

 

България е на последно място по ниво на подкрепа

 

за пострадалите бизнеси и техните служители, а сривът в заетостта е сред най-големите на континента - с 5.6%. Това показва доклад за ефектите на COVID кризата върху трудовия пазар и заетостта в ЕС, изготвен от Европейската фондация за условията на живот и труд (Eurofound). Страната ни е на последно място в Европа и по ниво на заместване на доходите от държавните мерки - едва 60%. 

Има и печеливши в тази една година от началото на пандемията. И това не са само фармацевтичният сектор, куриерските услуги и онлайн търговията, които повишиха своите обороти и печалби. Държавният сектор също не може да се оплаче. Чиновниците не само че не се притесняват за работата си, но и получиха солидно увеличение на заплатите. С мотива, че са на първа линия в борбата с коронавируса, близо половината чиновници от централната администрация (над 33 600 души), без да се броят структурите на МВР и отбраната, бяха компенсирани с 30% ръст на възнагражденията от август 2020 г. А от началото на тези година всички заети в бюджетната сфера са с 10% увеличение на заплатите. В прекалено раздутия списък от администрации, за които важи 30%-то увеличение на заплатите, фигурират дори такива като Националния институт за помирение и арбитраж, Агенцията по сортоизпитване, ДНСК, Български институт по метрология, Комисията за защита на потребителите, "Автомобилна администрация", Агенцията по храните, Държавна комисия по стоковите борси и тържищата. 

Така пандемията бе използвана за параван от управляващите в търсенето на подкрепа за предстоящите избори както от армията чиновници, така и от пенсионерите, които безпрецедентно вече осми месец поред получават по 50 лв. бонус към пенсиите си.

Всъщност най-работещата до момента антикризисна мярка няма нищо общо с усилията на правителството - 9-месечната кредитна ваканция, която банките дадоха в края на март 2020. Близо 100 хиляди физически лица и над 15 хиляди фирми са се възползвали и отложили плащането на заеми за над 9 млрд. лв., или 14% oт вcичĸи oтпycнaти y нac бaнĸoви зaeми. Големият въпрос е какво ще се случи, след като гратисният период приключи, което за голяма част от отсрочените заеми се очаква след април.

Още

Още 103-ма загубиха битката с коронавируса

23.04.2021

Обновена

1719
Япония въвежда извънредно положение 3 месеца преди Олимпиадата

22.04.2021

1007
COVID-19 взе още 100 жертви у нас

22.04.2021

1334