Правилата за шофьорските курсове отново са на път за ремонт. Става дума за известната Наредба №37. Промените, предлагани от Министерството на транспорта, уж са за добро. Но всъщност създават "усещане" за лобизъм и корупция. Ето защо:
В мотивите за промените Министерството на транспорта обяснява, че целта е да се повиши „качеството на контрола на теоретичното и практическото обучение за придобиване на правоспособност за управление на МПС". Това, което министерството премълчава, е, че в резултат на промените шофьорските курсове ще се оскъпят. Става дума за много пари.
Ето каква е схемата, в която си партнират две министерства:
1. Министърът на образованието предлага вдигане на часовете по кормуване - за да се подобряло обучението. Така с един куршум се удрят два заека - инструкторите (или част от тях бел. ред.) ще са доволни, защото ще се вдигне цената на услугите им, а обществото ще бъде заблудено, че институциите са загрижени за качеството на мотоподготовката.
2. Министърът на образованието казва, че за да е сигурно, че часовете по практика се вземат реално, министърът на транспорта трябва да въведе система за GPS контрол на практическото обучение.
3. Министърът на транспорта възлага на правилните хора да направят системата за контрол, срещу което те получават съответните пари. "Ползата" е ясна - веднъж се дават едни пари за направата на системата, а след това да се събира такса за всеки „проконтролиран" обучаван водач.
Тази схема започна да се реализира миналата година, когато автомобилната администрация възложи на фирмата на
девойка от Благоевград с нулев професионален опит да изготви концепция
за контрол на практическото обучение. Инструкторите усетиха, че става нещо нередно, и на 14 яуари излязоха на протест. В резултат на този протест министрите на транспорта и наобразованието обещаха, че няма да прилагат концепцията.
Да, ама не. Работата по реализиране на описаната схема продължи. Министърът на образованието пусна заповед за увеличаване на часовете по кормуване - с уговорката, че тя ще влезе в сила, след като министърът на транспорта осигури система за контрол. Така се появи проектът за изменение на Наредба №37.
Къде са пороците:
1.Предлаганите промени в наредбата не са съгласувани с учебните документации, по които трябва да се провежда обучението.
2. Промени в съдържанието на обучението и неговата организация по принцип нямат място в Наредба №37; те се определят от министъра на образованието и науката в съответните учебни документации. А министърът на транспорта с Наредба №37 определя условията и реда за издаване на разрешенията за обучение и условията и реда за самото обучение. Например учебната документация казва, че теоретичното обучение се води в кабинет, а Наредба №37 уточнява изискванията към кабинета – площ, осветление и т.н.);
3. Предлаганите промени напълно се разминават с философията на концепцията за обучение на водачите, подготвена от Държавната агенция за пътна безопасност. Там категорично е записано, че обучението трябва да се освободи от административните тежести и ограничения, а на инструкторите да се даде възможност да прилагат индивидуален подход към всеки обучаван.
Стремежът на инструкторите към вдигане на часовете за практическо обучение не е случаен. В резултат на намаляване на населението непрекъснато намалява и броят на кандидат-шофьорите. Същевременно заради лесният достъп до професията "инструктор" автошколите се множат. Така конкуренцията за набиране на курсисти расте, а приходите на автоинструкторите намаляват.
Ео защо се лансират и други промени в Наредба №37, които целят да отстранят от пазара по-малките играчи. Такова е например изискването автошколата да работи само с коли, които са нейна собственост (или са взети на лизинг) и да назначи всеки инструктор на трудов договор.
Законът за движението по пътищата възлага на министъра на транспорта да осъществява контрол върху обучението - чрез Агенцията "Автомобилна администрация", която трябва да следи инструкторите да спазват учебната документация, а курсистите реално да взимат часовете по теория и практика. Но добрият водач се изгражда не толкова с повече часове на обучение. По-важно е качеството, съдържанието на обучението. Може курсистът да е преседял 100 часа в кабинета по теория и пак да не е научил правилата и знаците.
Знаете ли, че учебните центрове са длъжни да водят учебни книжки на кандидат-шофьорите? В книжката инструкторът трябва да отбелязва напредъка на водача в процеса на обучение. Така пише в учебната документация, но това изискване не се спазва. И администрацията не упражнява контрол.
Същото е положението и при практическото обучение. В учебната книжка инструкторът трябва да вписва на какви умения учи курсиста. Но всъщност само се отмятат проведените часове и не се контролира по-важното - дали преди изпита инструкторът е преподал на обучавания водач всички умения, които се изискват от учебната документация.
Отсъствието на учебната книжка в процеса на обучение пречи на автомобилната администрация да осъществява нужния контрол и лишава системата за обучение от още една много съществена възможност за контрол върху работата на учебните центрове от страна на обучаваните водачи. Но понеже тя осветлява и работата на инструкторите по обучението на водачите, и контролната дейност на администрацията, и двете страни не я искат и бягат от нея.
Сегашният контрол е абсолютно формален и позволява корупционни практики. А проектът за промени в наредбата не залага гаранции, че занапред контролът над учебните центрове ще се подобри, така че да се "произвеждат" добри водачи.
Институтът за пътна безопасност настоява да бъдат извършени структурни и кадрови промени в Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата" и Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация" .
* Авторът е председател на Управителния съвет на Институт за пътна безопасност. Преди това беше началник на "Пътна полиция" - София. Заглавията са на редакцията.
