Quantcast
Държавна фирма - това звучи... губещо | СЕГА
facebook
twitter

Наблюдател

Държавна фирма - това звучи... губещо

Служебните министри тръгнаха да вадят срамните тайни на предшествениците си, но се натъкнаха на яростна съпротива и неочаквани препятствия
6 709
 БГНЕС
Министър Кирил Петков реши да разбули тайните на кредитната политика на БНБ и да наложи максимална прозрачност в управлението на държавните фирми и ресурси. Но срещна неочаквана съпротива.

"Повече държава в икономиката" е любим лозунг на левите партии. По ирония на съдбата в България уж десните ГЕРБ и СДС претвориха лозунга в дела. Правителствата на Бойко Борисов създадоха през годините цял рояк нови държавни предприятия, а на "заварените" възложиха нови мащабни задачи, подплатени с бюджетни милиарди. Бедата е, че тези фирми мутират в особени структури, които на хартия са собственост на българския народ, представляван от съответния ресорен министър, и трябва да работят за общественото благо, а на практика обслужват частни интереси. Служебният кабинет се сблъска челно с тази горчива реалност и скандали гърмят всеки ден. 

 

Най-яркият пример за абсурдността на ситуацията е ББР

 

- единствената държавна банка в България. След първите разкрития, че ББР е раздала огромна част от ресурса си на двайсетина "неслучайни" фирми, и заканата, че ще търси отговорност за това, икономическият министър Кирил Петков се сблъска с невиждан досега отпор. Управителният и надзорният съвет открито го саботират - отказаха му поисканата информация, не се отзоваха на поканата за публичната среща, с процедурни хватки блокират всякакви кадрови промени, вкл. и собствените уволнения. Оказва се, че собственикът на ББР е безпомощен и не може да освободи мениджмънта на банката, на който няма доверие. Нещата станаха съвсем гротескни, когато Петков все пак успя да смени одитния комитет на ББР и му възложи да провери кредитните досиета на големите клиенти, а управителният съвет отказа достъп до документите. От УС обясниха, че били изпратили запитване до БНБ дали няма да нарушат банковата тайна, ако дадат папките на одиторите. От което излиза или че предният одитен комитет не е имал достъп до кредитните досиета (което е пълен абсурд), или че мениджърите на държавната банка баламосват принципала и данъкоплатците. И в двата случая нещата изглеждат твърде зле. Ако ръководителите на една държавна банка саботират собственика, чии нареждания изпълняват тогава? Възниква и въпросът защо така ревниво пазят тези досиета и има ли нещо за криене  - например липсващи обезпечения, пропуски в документацията, съмнителни преференции за определени кредитополучатели... Вероятно никога няма да разберем - след вихрещи се цяла седмица скандали БНБ реши, че се налага да провери какво се случва в банката за развитие. А проверката, която без съмнение ще обхване и отпуснатите кредити, може да продължи до 60 дни... И резултатът едва ли ще бъде оповестен публично - БНБ умело крие всичко зад банкова тайна. Добре поне, че прокуратурата още не е нахлула в ББР (сезирана примерно за безстопанственост), за да прибере всички кредитни досиета (както се случи през 2014 г. в КТБ). 

ББР се оказва май единствената банка, която излиза на загуба в ковид-кризата. През 2020 г. финансовият й резултат е отрицателен със 104,6 млн. лв., а през първото тримесечие на тази година продължава е на червено с 5,6 млн. лв. От банката се оправдаха, че влошаването е свързано с участието й в програми, свързани с мерките срещу коронакризата. Факт е обаче, че разходите за персонала в банката непрекъснато растат. ББР и нейните дъщерни дружества нямат клонова мрежа, но в седалището в София работят над 240 души. По последни данни от 2019 г. издръжката им е 16.3 млн. лв.

 

"Автомагистрали" са друг втрещяващ пример

 

за особеното управление и употреба на държавните фирми в България. Нови щрихи за този модел изнесе преди дни служебният министър на регионалното развитие Виолета Комитова. През 2019 г. кабинетът "Борисов" наля в това предприятие 221 млн. лева - за уж спешни ремонти на свлачища и срутища, застрашаващи основни пътни артерии в страната. Комитова разкри, че две години по-късно резултатът е печален - от 84 набелязани обекта е укрепено едно-единствено свлачище (при Рилския манастир), но пък 188 млн. лева са платени отдавна като аванси на 25 фирми подизпълнители. Срокът, даден за укрепванията, изтича тази година, а краят на ремонтите не се вижда. Показателно е, че за много от опасните места дейностите още са на фаза "подготовка на проект". Абсурдното е, че държавната фирма щедро е авансирала своите партньори, като предварителните плащания са не само за проектирането, но и за осигуряване на материали и техника. В последните дни се разбра, че това било обичайна практика в пътното строителство  - от АПИ обясниха, че материалите непрекъснато поскъпвали и затова било добре да се купуват отрано на по-ниски цени. Всъщност чрез тази схема фирмите изпълнителки получават лесни безлихвени кредити.  

Служебният регионален министър издаде и друга подробност - укрепителите на свлачищата са били избрани по особена процедура, различна от нормалните обществени поръчки. Комисия от "Автомагистрали" си харесала 32 фирми, поканила ги на събеседване, одобрила 25 за подизпълнители и после ги насърчила със 188 млн. лева аванси.

Държавното дружество действа по същата схема и за АМ "Хемус". То получи милиарди от бюджета, за да дострои историческата северна магистрала. А тъй като няма капацитета за такова мащабно строителство, си партнира с частни фирми. Лошото е, че партньорите са избрани по негови си "вътрешни процедури", а не по Закона за обществените поръчки. Това стана ясно и по време на изслушванията в парламентарната комисия начело с Мая Манолова, която тръгна да ревизира финансовия разгул на предното управление, но поради краткия живот на НС не стигна до изготвяне на доклад. 

Всъщност малкото свободни медии у нас отдавна разкриха, че "Автомагистрали" ЕАД е

 

нещо като финансово "хъбче"

 

- кабинетът й поверява огромен ресурс, а държавната фирма го пренасочва към избрани частни компании. "Удобството" на тази схема е, че няма нормално състезание, правилата за обществените поръчки се заобикалят, липсва отчетност, не се разбира кой какво върши и къде отиват парите. Предните управляващи толкова харесаха този модел, че се засилиха да създават нови държавни предприятия мастодонти - като ВиК холдинга, специалното дружество за грижа за язовирите, държавната петролна компания. Това всъщност са поредните диспечери за непрозрачно харчене на милиарди от бюджета.   

Междувременно шефът на "Автомагистрали" се присъедини към армията на отпускарите от високите етажи на властта. Министър Комитова съобщи, че Стоян Беличев неочаквано е излязъл в отпуск.  Не е ясно дали е вдигнал кръвно, дали се е поболял заради повишеното внимание към повереното му дружество, дали се е изплашил от медийния интерес или от новия принципал, или пък се е притеснил, че всички научиха за високата му заплата (оказа се, че месечното му възнаграждение е 10 000 лева - това са 18 минимални заплати). 

Ясно е, че директорите на държавните фирми досега са били насърчавани да бъдат "дискретни", да не дават отчети и обяснения, да отбиват "досадните" медии. Това е продължавало толкова години, че сега са в шок, че новите министри ги карат да отворят тайните досиета и списъци, и им е трудно да асимилират, че след като работят с публични пари, дължат публичност. Довчера имаше симбиоза - министър, директор, обръч от фирми бяха в пълен синхрон в усвояването на бюджетните средства. Но ето че служебните министри рушат синхрона със съмнения, че държавните интереси не са добре защитени.

А случките от последните дни във и около държавните дружества показват, че

 

уважението към институциите се е сринало до критични нива

 

Не само директорите и управителите се държат непочтително и саботират действията на новите министри, техните контрагенти правят същото. Министър Комитова обяви, че е поканила на среща фирмите, дето трябваше спешно да решават проблемите със свлачищата - те обаче не откликнали. И колегата й Кирил Петков преди това удари на камък - покани на разговор осемте клиента на ББР с най-едри кредити. Нито един не се яви. Някои все пак му пратиха писмени уверения, че редовно си плащат заемите, други обаче подминаха министерската покана с пренебрежително мълчание, а трети направо отрязаха министъра с рязък коментар - не искали да участват в цирк (вероятно не им се е понравила идеята за разговор, който се излъчва на живо).

Всички тези епизоди създават усещането, че има държава в държавата, че министрите са власт проформа, а същинските господари са други, зад кадър. Модерното определение е "дълбоката държава"  - в нея командват кукловоди, скрити в тъмното, и т.нар. държавно управление не управлява в интерес на обществото, а обслужва олигархията.  

 

Държавната консолидационна компания е особен случай 

 

Създадена през далечната 2006  г., ДКК днес обединява акции, дялове и имоти на държавата в разнородни предприятия - оръжейния търговец "Кинтекс", ВМЗ-Сопот, военноремонтния завод "Авионамс", лабораторията "Българска роза", Летище Стара Загора, "Булгарплодекспорт", "Ел Би Булгарикум," който държи патента за киселото ни мляко, "Екоантрацит", "Монтажи" и мн. други. Каква е ползата от този мегахолдинг, вече дълги години остава неясно. Наскоро се разбра, че ДКК е един от най-големите клиенти на ББР -  с близо 200 млн. лева заеми. Каква е целта на тази задлъжнялост? Най-вероятно е свързана с възкръсналата идея да се строи голям правителствен комплекс, където да се пренесат и съберат различни министерства и агенции. Малко преди кончината си кабинетът "Борисов" възложи на ДКК да участва в този мегаломански  проект (мястото е любимият на Борисов, Фандъкова и Плевнелиев "София тех парк"). Защо точно на ДКК? Ами защото тя е идеално хъбче за претакане на бюджетни средства. 

На същата ДКК преди това кабинетът "Борисов" повери и половин милиард лева, за да организира експресно ремонтирането на най-опасните язовири - стотици като бройка. Получи се точно както със свлачищата и "Автомагистрали" - няма открити обществени поръчки, парите потънаха някъде, "спешните" ремонти напредват с охлювено темпо (основно се прави паспортизация на водоемите). Вероятно пак са плащани големи аванси за избрани партньори подизпълнители. А ДКК нагло и упорито отказва информация за използването на 500-те милиона лева и за строителния напредък. Тази държавна фирма е истинска черна дупка. Въпреки че управлява активи и средства за милиарди, тя дори си няма сайт в интернет и единственият източник на информация за нея е досието й в  Търговския регистър. 

 

Показателни са и "успехите" на Фонда на фондовете

 

(ФнФ), създаден през 2016 г.  "Ще направим детайлен преглед какво се случва там, тъй като фондът, за мое голямо учудване, е на загуба и се налага финансовото министерство да го субсидира“, заяви служебният финансов министър Асен Василев.

ФнФ е обрасъл с бюрокрация и финансирането минава през сложни процедури. Разполага с огромен ресурс от 1.2 млрд. лв. за подпомагане на бизнес проекти, но допреди пандемията едва 10% от средствата бяха стигнали реално до фирмите. Фондът бе създаден, за да може България да се подготви за времето, когато евросредствата няма да се раздават безвъзмездно, а ще се отпускат основно като кредити и целево финансиране. За целта част от ресурса  по всяка оперативна европрограма влезе във ФнФ. Нататък обаче нещата станаха сложни - започна се търсене на частни фондове, които да участват със собствени средства и да селектират начеващи фирми и проекти, които заслужават финансова подкрепа - заем, дялов капитал, гаранции и др. Идеята е избраните дружества да получават помощта, а когато укрепнат или развият проекта си, да върнат парите, за да бъдат подкрепени други бизнеси.  Звучи хубаво, но за пет години великият фонд е финансирал едва 490 начинания, в които вложеният публичен ресурс е за около 150 млн. лв.

Поради тази мудност и заради пандемията ексуправляващите решиха  да пренасочат част от парите на ФнФ за евтино кредитиране на закъсали в ковид-кризата компании. През пролетта на 2020 г. тримата (!!!) изпълнителни директори на фонда гръмко обещаха пред медиите, че ще мобилизират 400 млн. лв. в помощ на пострадалия от кризата бизнес. Това трябваше да се случи до няколко седмици. Мина година, сумата се сви до 158 млн. лв., заточиха се процедури за изработване на новите "финансови инструменти", избиране на банки партньори, договаряне на условията за кредитиране. Всъщност ролята на Фонда е да осигури 80% обезпечение пред търговските банки, а те да дадат заем - по същата схема работи и ББР, която получи от бюджета половин милиард, за да дава гаранции за кредити. На въпрос на "Сега" колко фирми до момента са се добрали до този спасителен "инструмент", от фонда отговориха, че  кредитите са достъпни от началото на тази година, но предстои да се засили процесът. До момента евтини заеми са взели едва 67 фирми, а 7 са получили 9.3 млн. лева като дялов капитал. 

С милиарден ресурс за петилетка да подпомогнеш по-малко от 500 предприятия? Такъв лукс дори държави, 1000 пъти по-богати от България, не си позволяват. 

Служебният кабинет вече започна серия

 

проверки, ревизии, одити

 

в държавните "бизнес" структури. Но дали ще успее да изчисти авгиевите обори?  Ще успее ли да наложи курс на откритост и прозрачност, с каквото намерение тръгна? Новите министри вече се сблъскват с всякакви трудности и препятствия - съпротива на директори и надзорници, безумни формалности, законови ограничения като банкова, данъчно-осигурителна и търговска тайна. Дълбоката държава оказва яростна съпротива на промените. А новите избори бързо наближават. Опасността олигархията да си купи нов мандат невидимо, но осезаемо расте. 

 

 

Още

Прокуратурата проверява договор на ББР, свързан с Лена Бориславова
Смениха ръководството на държавната Банка за развитие

10.06.2022

9348
Стари и нови шефове на "Кинтекс" спорят има ли сделка за €42 млн.

08.06.2022

Обновена

МИЛА КИСЬОВА

892