facebook
twitter

Наблюдател

Два свята, единият е излишен

Вече липсва обществено съгласие по който и да е значим проблем. Няма котва, която да ни държи заедно
5834
Снимка: Архив
Без обществено съгласие по приоритетите няма как да вървим плавно напред.

Със сигурност Смирненски е болезнено прав - има свят, който е излишен. През последните стотина години - от времето на слънчевото дете на българската поезия до наши дни, българските "светове" се размножиха и вече не са само два. Може би не са 7 млн. "свята", както ми се струва, но спокойно може да говорим за достатъчно пъстро разнообразие от слоеве и прослойки, които формират огромно количество често противоречащи си гледни точки. Ако Смирненски констатира наличието на два свята, разслоени по имуществен ценз, то днешното ни общество е произвело огромно количество "светове" - слоеве и прослойки, които бълват взаимна нетърпимост. Живеем в спор. 

Има два начина за премахване на излишните "светове" - с разумен демократичен избор на пътя, по който ще вървим, или с бой. Ако не тръгнем по първия, ще трябва да вървим по втория път. Средно положение няма - защото няма такова нещо като мирно съвместно съществуване на подобни "светове". 

 

Кое ни е различното?

 

Днес ние нямаме ясно доминиращо отношение по базови неща като демокрацията, вярата, към семейството, към ценностите, а онзи ден разбрах, че имаме големи различия и по отношение на такива сакрални места като гробищата. Покрай разправията за лятно и зимно часово време пък останах с впечатление, че всеки въпрос пред нас, като общност, се приема като повод за непримирим дебат, а оттам и за ново обществено разделение. Темите не са само повод за разделение, те са повод за взаимни атаки. Примерно, мъж уби жена си и детето си (тема, по която на пръв поглед няма място за спор и за делба) - и това стана повод някои от нас да приравнят до обикновен убиец "белия българин, патриот, православен, навлечен в носия и посаден в църква".

Това пъстро разнообразие на слоеве и прослойки, а оттам и на позиции, ние дължим, скъпа ми Корнелия, единствено на демокрацията. Само по време на комунизма всички бяхме фалшиво единни и еднакви - няма спор по този въпрос, надявам се. Така както го няма онова изкуствено, но монолитно общество. Едва през последния четвърт век ние започнахме да спорим, да се караме, да заемаме непримирими позиции, т.е. да обособяваме "световете" си. 

 

Е, да не би демокрацията да е виновна?

 

Демокрацията е сложно нещо - не защото самата тя е сложна за разбиране. Сложна е за изпълнение. Откакто започнахме да я практикуваме, разбрахме, че тя не е това, което сме си представяли за нея. 1. Решенията не се взимат от тези, които са повече, а от активното малцинство - от тези, които си направят труда да гласуват. 2. Изборите не са място, на което ние взимаме решения, там само делегираме права. 3. Вотът очертава посока, но не решава никакви спорове.

Лошо ли е това, пита неолибералката от третия ред? Не, не е лошо - прекрасно е. Всичко е прекрасно, освен т. 3, която, преведена на български, означава, че демокрацията не може да реши спор, ако няма предварително съгласие, че този спор се решава с лостовете на демокрацията - с избори, референдум, гласуване... Когато ритуалите на демокрацията приключат, споровете не изчезват. Партиите, например, са решили този проблем просто - дебатите се поощряват, но само до момента, в който има влязло в сила решение. Не само демокрацията, нито една система не дава по дифолт съгласие за приемане на бъдещи решения. Има форми на управление, при които решенията могат да бъдат взети по-бързо, отколкото с механизмите на демокрацията, но ние не искаме такъв вид управление, макар че сме близко до нея. 

Думата е за друго - няма механизъм, по който да спре разслоението на "световете". Няма механизъм, по който обществото ясно одобрява или отхвърля какъвто и да е обществен казус. Нормално е да се доверим на фактите. Доверяваме ли се? Нормално е да се доверим на оторизираните от нас институции. Правим ли го? Имаме съдебна система, която да реши споровете ни. Вярваме ли й? Решили сме да даваме пари/данъци, за да направим татковината си по-хубава. Така ли става? Механизми - бол, доверие в тях - няма.

Половината от нас са в ЕС и НАТО, другата са там само по документи. Едни избират Бойко, други не искат да живеят в страната му. Не вярваме на МВР, не вярваме на съдебната система, знаем, че нямаме армия, на която да вярваме или не. Едни харесват плочките в центъра, други - не. Разделени сме за мигрантите. Разделени сме и за Истанбулската конвенция. Бяхме разделени за "Левски" и ЦСКА, сега сме разделени и за "Лудогорец". Май сме разделени и за еврото. Едни вярват на Мая Манолова, други смятат идеята й за среща с избирателите в обществения транспорт за отчетлив пиар. На едни им е скъп бензинът, на други им е нервно от блокирането на пътищата заради скъпия бензин. Разделени сме за знамената, за хората, за църквата... Честно казано, толкова сме разделени, че не ни се живее заедно.

 

Всъщност, за какво сме единни?

 

Че за какво трябва да сме единни - пита нервно либералката от третия ред? Мила, единни не означава еднакви. За да станеш от леглото, все пак ти трябват някакви единни действия на краката, ръцете и главата. И на обществото му трябва единна, обща посока. Да вижда перспективата. Иначе ще си останем разбити и неудовлетворени во веки веков. Разбира се, може да сме единни, че трябва да съсипем страната си с дебати за белия мъж, враг на Истанбулската конвенция, а последният оцелял да врътне ключа и да замине накъдето му видят очите. И това е решение, макар и крайно тъпо. 

Добре, да оставим България - ние сме наясно, че не сме нито най-иновативните, нито най-чувствителните.

Вижте Великобритания - кралството се тресе от спорове "за" или "против" Брекзит. Мина широка дискусия, мина референдум, остават броени дни до края на участието на UK в ЕС - и нищо, в Лондон продължават демонстрациите. А Брекзит не е просто символичен акт - това е капитален избор за посоката. 

Вижте Щатите - две години минаха от президентстването на Тръмп, но споровете продължават с пълна пара. Защо е така - защото Тръмп не е просто личност - това е избор между различни светове. За последно, тези светове се сблъскаха на 6-и ноември, но резултатите ясно показват, че минисблъсъците ще останат ежедневни и все по-ожесточени. 

Вижте Европа - глобално може да се каже, че сблъсъците са между застъпниците на единна Европа и тези на Европа на нациите. Германия, Франция, Нидерландия срещу Италия, Австрия, Унгария, Чехия, Полша... И това ако не е избор на пътя, здраве му кажи. По кой въпрос тази общност дава единни сигнали? По въпроса за бежанците, за Русия, за Тръмп, за Близкия изток? За санкциите към Унгария?

Вижте и страни извън ЕС. Примерно, Македония - половината македонци са "за" смяната на името, ЕС и НАТО, другата половина е твърдо "против". И няма никакъв референдум или парламентарно гласуване, което да обърне тези нагласи. Вижте Нова Каледония - след 30 години движение за независимост от Франция накрая малко повече от половината гласуваха с "не". Тотално разделени. 

Навсякъде по света текат яростни дебати по ценностни въпроси. Светът е кошер в хаос. Тази ситуация е уникална за последните сто години или поне за периода след Втората световна война. След голямата война Западът беше наясно със себе си. Източният блок - също. Цел, приятели, враг - всичко бе ясно. От едната страна на желязната завеса светът бе обединен около ценностите на християнската цивилизация, а либерални бяха само идеите в икономиката. От другата страна ценностите започваха и свършваха в религията на комунизма. С падането на комунизма паднаха и старите ценности. Пътят бе загубен, появиха се нови пророци. 

 

Добре де, какво да направим - да млъкнем ли?

 

- пита фрустрираната неолибералка от третия ред. Не, не означава това. Означава точно обратното - да говорим, да дебатираме. Но не за да губим обществената енергия, не да пускаме още пара в свирката, а за да стигнем до нещо, което ще ни обедини. До някакви мерителни единици, които ясно ни казват кое е правилно и кое не е. И да се движим заедно напред с ясно съзнание, че гледни точки може да има много, но истината е една. И над нея има само суета и пустота. 

33

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

Брюксел вароса България с баданарка и омаза себе си
Вържи гражданите, да се облагодетелства правителството

Доротея Дачкова

15.11.2018

1310 10
Пактът за миграцията се унищожава също като Истанбулската конвенция

Аделина Марини

15.11.2018

2132 69

Коментари

Страници

Асол
снимка на Асол

Привечер е. Бaвно, дебнешком сякаш, се спускат лилави сенки над града. Огромният слънчев кръг догаря в потоци злато и алена кръв. Като мъртва сива змия лежи шосето сред стихнали поля. И ето босоногите. Три, четири, шест. Впрегнати в мънички колички, натоварени с дърва и съчки, те опъваха мускулите на своите млади тела. Фуражка с отпрани козирка, черни кръпки на сивите панталони, а жилите им изпънати като корабни въжета. Пот струят челата. А градът е тъй далече. Малки роби, впрегнати в ярема на своята беднота, деца, в чиито очи гори тихата скръб на старци. Далече е градът! Далече. Край вас ще отминат още много доволници, край вас ще профучат автомобилите на тези, които нивга в живота си не са пили горчивата чаша на мизерията — те, зарад които е вашата мъка.

Какво знаят те? В ресторантите на Чамкория свирят оркестрите, във вилите е тъй уютно и безгрижно. Черната сянка на глада не протяга там ръце. Не сплита лепкавите мрежи Грижата. Какво знаят те?

— Мамо, защо са се впрегнали тези деца? — пита невръстният доволник от автомобила.

— Носят дърва за зимата.

— А не им ли тежи?

— Не, маминото, те са свикнали.

Босоногите спират с тежка въздишка, стрелват искрящ омраза поглед и пак повличат количките си. Трият с ръка изпотени чела, изпъват жилите на почернелите си вратове и пристъпят. Облаци прах ги заливат, прах, сив и задушен като живота. А върху втората количка отгоре на дървата седи малка помагачка — синеоко сестриче. Кръв, тъмночервена ивица кръв, е засъхнала по крачето му. Но то поглежда небето, поглежда полето и се усмихва. Кому се усмихваш, малка златокоса робиньо? На мъката?...

На своята белоснежна детска душа се усмихваш ти. Твоята младост гледа с меки, кадифени очи. Но утре? Утре сивият поток на живота ще повлече и твоята младост, и твоята усмивка. И повлякла количката, изпотена, изпрашена, видяла тук черна мъка, там празнота и вечно охолство, ти не се усмихваш вече. По детското чело ще легнат сенки, влажните очи ще заискрят омраза и редом със своите одрипани братя ти ще свиеш своите малки, черни, изподраскани юмручета:

— Два свята, единият е излишен!

Автор - Христо Смирненски

Butch
снимка на Butch

От едната страна на желязната завеса светът бе обединен около ценностите на християнската цивилизация, а либерални бяха само идеите в икономиката. От другата страна ценностите започваха и свършваха в религията на комунизма. С падането на комунизма паднаха и старите ценности.

Когато е писано много човек се замисля дали в гората от думи не искат да скрият някое дърво.

Петьо, аз ли трябва да те уча, че основното разделение между хората идва от отношението им към средствата за производство? Някои ги имат, други имат само работната сила. Там са двата свята за които пише Смирненски. Къде ги търсиш?

Сега някой ще ме апострофира, че адвокатите и лекарите нямат средства за производство и са свободни професии.

На което ще отговоря: А да сте чували да се дават стипендии за адвокати и лекари? Поне за щатите не съм чувал. Освен в армията, но там имаш задължения. Преди дори да почнеш да учиш за тези професии, трябва някой да е изкарал парите за това образование. Та пак стигаме до имането и нямането. И до отношението към средствата за производство.

За цитата горе:

Християнската цивилизация "fail"-на. Тотално. След като многократно можа да изпрати бомбардировачи на другия край на света да убива "Христо". Отвори маса войни. И продължава. Не си мислите, че е случайно разпространението на исляма или всякакви други религии? Нали?

Не разбрах защо набута "комунизма" в дописката. Та той си е "covert operation" отначало и "махането" му беше също дирижирано. От световния банкстеризъм. Пробват се различни подходи за постигането на New World Order. СЕГА на мода е омесването на раси и религии, преместването на огромен брой хора със същата цел. Ако има успех, добре. Ако няма, ще пробват сигурно със световна война. Проба - грешка.

 

Памфуций
снимка на Памфуций

Навсякъде по света текат яростни дебати по ценностни въпроси. Светът е кошер в хаос. Тази ситуация е уникална за последните сто години или поне за периода след Втората световна война. След голямата война Западът беше наясно със себе си. Източният блок - също. Цел, приятели, враг - всичко бе ясно. От едната страна на желязната завеса светът бе обединен около ценностите на християнската цивилизация, а либерални бяха само идеите в икономиката. От другата страна ценностите започваха и свършваха в религията на комунизма.

Опростено до такава степен, че е невярно. Може да е било вярно до известна степен до войната във Виетнам, но не и след това, поне не и в Европа. От 70те г., насетне настана такова взаимнопроникване между двете системи , че то доведе то трансформациите им и - логично до края на едната от тях. Например, в България и Румъния от началот на 70те г., се наложи една - условно казано националистическа версия на социализма , немислима в края на 50те, че дори и през 50те г. Но имаше и  "отваряне към Запада" и прочее следствия от доктрината на "мирно съвместно съществуване".

О, да Студената война беше спечелена от папа Йоан Павел II, Рейгън, Тачър и Кол, но преди това хора като Хелмут Шмидт, Франсоа Митеран, Сандро Пертини, Бруно Крайски, че дори и един Жискар Д'Етен спомогнаха за либерализацията на източния блок, , която направи възможно човек като Горбачов да оглави СССР, докато Западна Европа на свой ред се трансформираше под влиянието на левите либерални и социал-демократични ценности.

eric marsai
снимка на eric marsai

Всъщност, за какво сме единни?

единни сме, че не искаме комунизма на нискочелото тодарживковско политбюро, че не ни се живее в концлагер с кльове и вишки, че не ни се чака с години за кола или телевизор, че не ни трябва разрешение от някакъв партиен секретар за да пътуваме в чужбина; че не само на партийните велможи децата да могат да учат в "презрения" иначе Запад.

е, има и шепа хипокрити, припадащи си по сиромахомилщините на Смирненски, ама то е само на ужким (самите те претендират да знаят къде и само къде можеш да се нахраниш прилично в Париж ;) )

 

единни сме и в това всеки да има право да протестира за каквото му скимне, да се носи и облича както си иска, без да го е страх, че ще го дръпне настрана милиционера, за да го подстриже или да му удари печат на бедрата...

останалото - кой както успее да се подреди - навсякъде по света има и успяващи, и губещи.

 

единни сме и за това, че не щем да сме подвластни на институция, която да има право да казва колко свята има и кои от тях са "излишни".

 

о.т. (това "дифолт" презумпция ли значи?)

Памфуций
снимка на Памфуций

Ми той П. Цеков отговаря на една статия на П. Симеонов:

https://www.dw.com/bg/%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B1%D0%...

Шако

Светът е кошер в хаос.

 а за да стигнем до нещо, което ще ни обедини

 

Авторе, светът се е оял. Изхвърля 30% от храната си. А когато кошерът в добра година се препълни се мед се рои. А тръгне ли веднъж роя да нищо не може да го върне в кошера.

И овцете ходят все още по нашите земи на стада, забили глава из стърнищата да пасат, водени от най-гамсъз мърята, което също пасе ама щото е гамсъз все щъка бързо да опоска по-зеленичкото първо. У нас овцете са на стадо, щото не са оградени, шубе ги е, и зеленичкото през лятото е кът.

В Англия, който е ходил е виждал, как зад добре оградените тучни ливади овце има, ама стада няма.

Пасат се кротко самотни пръснати английските мъри индивидуалистки. Извода сами си го направете носталгици по обединението през гладните години.

Няма да се върне.

 

Simplicissima
снимка на Simplicissima

Драги Шако,

ще бъда задължена, ако ми отговорите какво е

гамсъз

и какво --

мъря.

 

Така ако се случи да туря някоя оцеляла мърдаща дума, която не сте срещали, а искате да познавате, ще ми е приятно да ви запозная пък аз.

редник

Само по време на комунизма всички бяхме фалшиво единни и еднакви - няма спор по този въпрос, надявам се. 

 

Ех, Петьо, ех, Цеков - какъв комунизъм сте преживели - роден 1968 г. - тези 20 години до 89-а в големи мъки ли живяхте, гладен, гол и бос ли бяхте, за училище пари ли нямахте...

А-а, еднаквостта Ви е тежала - вярно, за учениците имаше униформа, но аз пък и до днешен съм убеден, че така е по-добре...

-------------------------

Така и не разбрах защо е написана статията, но коментарите са интересни - то и за това сме тук...

 

Тата-ра

Не са тези "световете" от статията на Цеков . Два свята : 1 на привлегированите , оядените получаващи три пъти по висока заплата от други за една съща работа само заради града , 2 втория свят на онеправданите, невидимите роби работещи за бъл робовладелец милионер ..живеещи с 20 лв на ден за цялото семейство . Хайде на бас че Цеков е от първия вид .  

Meto_ot_Interneto

"ЕС и НАТО"
Непрекъснато повтарят ЕС и НАТО, ЕС и НАТО като че ли това е комплет, в който едното не може без другото.
Не, не е комплект. ЕС може без НАТО и обратното - НАТО може и без ЕС. Не е задължително да членуваш и в двете едновременно.

Шако

Тюю, туй пусто НАТО много вие шубе от него. 50г слушахме за лошото НАТО и добрия Варшавски Договор. Сега уж са от наште пак НАТО-то ви стряска и на сън.

Споко бе, те сега са наште - няма да ви закачат.

Sine_metu

Откакто започнахме да я практикуваме, разбрахме, че тя не е това, което сме си представяли за нея. 1. Решенията не се взимат от тези, които са повече, а от активното малцинство - от тези, които си направят труда да гласуват. 2. Изборите не са място, на което ние взимаме решения, там само делегираме права. 3. Вотът очертава посока, но не решава никакви спорове.

Лошо ли е това, пита неолибералката от третия ред? Не, не е лошо - прекрасно е. Всичко е прекрасно, освен т. 3, която, преведена на български, означава, че демокрацията не може да реши спор, ако няма предварително съгласие

 

Грешка. И онтологична, и епистемологична. Ама какви думи почнах да ползвам след дискусията "под Каприев" 👆

 

Точка 2 е причината и за т.3.

Вземането от суверена на управленско решение чрез избор между алтернативи е същината и смисълът на демокрацията. Целеполагане му казват, обяснявам го за енти път и за втори - само "под Цеков"

 

Айде за трети, да е на хаирлия.

Исторически демокрацията възниква, когато селяните... казвам селяни само щото ми омръзна да говорим за граждани; изобщо не поставям под съмнение, че Банкя или Вършец са градове...

Та в един хубав ден за демокрацията селяните престанали да се свират като улави из полята и горите, почнали да обработват земята, опитомили некои от по- висшите същества и се научили да си правят колиби. Изоставили родните дупки и се събрали близо един до друг.

 

Всичко било чудесно, поздравявали се с цивилизационния скок, оттам е и навикът на днешните депутати да се "господосват" и да си честитят всевъзможни глупости, но веднага възникнали и противоречия. Един си направил колибата до водата, друг до полето, трети до братята му по разум, с чиято благородна помощ добивал насъщния, четвърти... абе плурализъм.

Нещата вървели криво- ляво и без демокрация, като днес у нас, докато водели по- природосъобразен живот. Ама постепенно поискали и черкви, и съдилища, и училища, и лечебници, и продавници, и бани тук- таме, възникнали и известни културни потребности, сиреч остра нужда от кръчми и публични домове. Всичко това трябвало и да се свърже с магистрали.

 

Е те тогава се родила демокрацията.

И оттогава целеполагането, тоест изборът кое да правим и кога, станало нейна същност и смисъл.

 

Елате ни вижте

Муци, големи чушки си напълнил с боб.

 

Сълзи ми излезнаха от смях!

Само едно да ти обясня. Заместването на гражданите със селяни в твоята постановка може да се класифицира не само като светотатство. То си е чисто престъпление.😊

Sine_metu

Некой умен бе казал, че светът се е разделял с миналото си, като се е смял 😂

Yantar

Аз за пореден път ще отбележа, че единение с чехльовци не искам. Техният свят е несъстоятелен и да, излишен.

Елате ни вижте

Неправилно и подвеждащо използване на творчеството на Смирненски.

Два свята, но единият си отиде преди много години.

Така че, светът е един. Къде ги видя авторът два?

И в този един свят, който остана, вълчите глутници на активистите се хванали гуша за гуша. Мамбото съвсем намаля, защото и то беше остатък от оня свят, отишлият си.

Елитарни вълнения или „буря в чаша вода„.

И кой ли го интересува. 

Във всеки случай, не и народът.

Sine_metu

Пет., 09/11/2018 - 22:57 (нов)

eric marsai

 

останалото - кой както успее да се подреди - навсякъде по света има и успяващи, и губещи.

единни сме и за това, че не щем да сме подвластни на институция, която да има право да казва колко свята има и кои от тях са "излишни".

 

Пореден път виждам, че ти липсват основни знания за човешките общежития.

Gilgamesh
снимка на Gilgamesh

да стигнем до нещо, което ще ни обедини ...

 

До някакви мерителни единици, които ясно ни казват кое е правилно и кое не е.
И да се движим заедно напред с ясно съзнание, че гледни точки може да има много, но истината е една.

 

Наложената представа в обществото казва, че истината не е една, че е относителна и субективна, а обективната не зависи от субекта.
Нищо, че субектите всеки ден произвеждат истина, създавайки реалността, в която си живеят дружно.

Begemot
снимка на Begemot

Матей 12:25

"Всяко царство, разделено против себе си, запустява; и никой град или дом, разделен против себе си, няма да устои."

Историята ще покаже , еднозначно и недвусмислено. Тя, историята, има време. Моето усещане е, че след един много кратък исторически период от около 100-на години, българският народ кротко, усмихнато и  по Андрешковски хитро ще ни гледа от небитието, редом с толкова много други велики народи, които са изчезнали. И тука няма комунизми, капитализми и други ала бализми. Комунизмът, или по-точно социализмът закономерно си отиде, но той не по малко закономерно дойде. И в нашите условия, и в оригиналните, руските, той само даде форма на някакво национално съществуване за някакво време. Така че времето ще отвее плявата , някои народи ( или общности) ще останат, други - не. Ние май не. Нас не ни интересува това, ние даже не живеем, ние по скоро физиологично съществуваме извън всякаква историеска перспектива и хоризонт, и това ни е много удобно, комфортно ни е. Предполагам, изчезването на общността ( нашата, българската) няма да притесни особено индивидите й, а мнозина  ще зарадва.

hamer

За съжаление прочетох просто един тюрлю-гювеч или по-скоро яхнията от "Трима души в една лодка, без да се брои кучето". Защо яхнията - защото към всички остатъци от храна, които хвърлиха в тенджерата, Монморанси донесе и един воден плъх. Не го сложиха в яхнията, но тя пак не стана по-добра.

Simplicissima
снимка на Simplicissima

Тука има нящо -- както имаше обичай да отбелязва пред картина що чини нещо великата непозната Славка Денева.

 

Добавка:

туй разделение го има винаги.

Понякога едната му половина дреме латентно поради страх или самозаблуда.

Нарича се диалектика.

Начин на обработка на информацията, присъщ на човешкото мислене.

 

Ако се смислим само леко -- не дълбоко! -- веднага се сещаме как при соца два душман под юргана на всемерната държава си съжителстваха в една голяма лъжа. Но си бяха баш 2 (два) свята. И вторият не бяха капиталисти/фашисти/изедници/слуги на империализма, ами просто човеци.

 

Същото е било и под Хитлер, примерно.

 

Така де, нищо уникално.

Истината не е Истанбулската конвенция, нито отхвърлянето ѝ.

Защото всичко това са само думи, думи, думи.

 

Действия трябват.

Молитвата е също действие. Затова да внимаваме за какво се молим.

Монасите най-добре се молели докато копаят лозето.

Коптите дори по време на служба в черква вършели всеки по нещо.

 

Урбулешкото действие е като думата.

Думата клати въздуха, а юрушът -- хормоните.

 

Трябва ни действие с молитва. Искрената молитва обединява.

Всички ходим под Господа.

 

Жалки твари сме, когато злорадстваме и велики сме, когато творим радост.

Изборът е много прост и още повече труден. Доброто. Разумното. Вечното.

 

 

 

 

Диагностик

Когато единият свят се определя като правилната алтернатива, а се управлява от някоя си Лъжа, къде остава истината?

....

Камарата на строителите в България поиска среща с ръководството на ОЛАФ, за да го убеди, че спазва стриктно законите и европейските нормативи, като усилията й са насочени към създаване на честна и прозрачна
конкурентна среда и ясни правила в бранша.
Повод за писмото, предоставено на медиите са публикации за злоупотреби в сектора, които браншовата организация приема за "фалшиви новини" и обвързва с предстоящите евроизбори и свързани с тях политически интереси.
В обръщението, адресирано до директора на службата Виле Итала, се говори за "сайтове, наричащи себе си "разследващи", а всъщност работещи на принципа на пощенската кутия, с неясно и непрозрачно финансиране". Конкретно е посочен сайтът "Бивол", публикувал петиция за независимо разследване и замразяване на еврофондовете, което според камарата е "груба манипулация". "Това не е първата петиция с оклеветяващи и не отговарящи на истината твърдения на въпросния сайт", се казва в писмото.
Браншовата организация уверява, че "всички договори по европейските програми са реализирани и приключили законосъобразно, и съответно под контрола и одита на българските и европейските институции". Тя потвърждава готовността си "за работно партньорство с ОЛАФ и намеренията си да противодейства на всички опити за злоупотреба и измами с европейски средства".
Миналата седмица камарата в обръщение предупреди, че е готова да организира "граждански протести" след 18 ноември, чрез които няма да се позволи на депутати, уронващи престижа на бранша, да влязат в сградата на Народното събрание. Повод стана искането на Елена Йончева и нейни колеги от БСП за проверка на качеството на строителните работи.

Mrx

Умните нации, като Китай, Виетнам, оставиха компартиите да им осигурят единството.

Други, като Русия с огромно мнозинство избират една партия. Пак имат единство.

В момента в капиталистическия свят няма единство. Няма единство в ЕС. А това ососбено личи в САЩ. Там са разделени по всички линии. Черни с бели, латиноси с бели консерватори, бедни (около 40 милиона) с богати, религиозни срещу атеисти и т.н , и т.н. Чудя се как не са се хванали за оръжията, тъй като са повечето въоръжени. И това може да стане. 

Sine_metu

Нед., 11/11/2018 - 11:55 (нов)

Диагностик

Когато единият свят се определя като правилната алтернатива, а се управлява от някоя си Лъжа, къде остава истината?

....

Камарата на строителите в България поиска среща с ръководството на ОЛАФ... Конкретно е посочен сайтът "Бивол", публикувал петиция за независимо разследване и замразяване на еврофондовете, което според камарата е "груба манипулация".

 

В детската градина не те ли запознаха с доктрината, че истината е във фактите? В отделенията не ти ли преподаваха, че фактите са два вида : ноторно известни и установявани чрез раз(из)следване? В техникума не ти ли обясниха, че регистрираните медии и тем паче депутатите имат законното право да питат, а питаните - законното задължение да отговарят? Смирено и сериозно. А не да набеждават питащите.

 

Да си искаш парите от учителите. Можеш и да ги съдиш. Такова преподаване си е престъпление

Гларyс

Истината била една? Така ли? Я да чуем истината за КТБ? Ами тази за АЕЦ Белене?

Истината си взе отпуск. Особено при неолиберастията, за която истината стана като сексуалната ориентация - моментна и според настроението. Ако вчера Садам е бил добър и подкрепян, утре е станал новият Хитлер и беше обесен. Елциновата Русия беше добра, Путиновата е зла. Довчера химическа кастрация, насилствено "лекуване" и тормоз на обратните - днес гей паради и над 30 пола. Довчера пленуми и КПСС-БКС, днес европармалентарни заседания и вечна дружба с ЕС-НАТО...

Това си е шизофрения. 

Simplicissima
снимка на Simplicissima

камарата в обръщение предупреди, че е готова да организира "граждански протести" след 18 ноември, чрез които няма да се позволи на депутати, уронващи престижа на бранша, да влязат в сградата на Народното събрание. Повод стана искането на Елена Йончева и нейни колеги от БСП за проверка на качеството на строителните работи.

щурмоваци?

 

За предната оставка надойдоха свиневъди.

Ред е на пътищари и санитари. (тъй ли ги викат тия где санират?)

Sine_metu

шпицкоманди

Simplicissima
снимка на Simplicissima
Стоф

Единство на противоположностите. Животът, и вселената ако щеш, се подчиняват на физичните закони, не на поетитиката. 

Sine_metu

на общи закони. Откъде накъде на физичните?

Страници

Влез или се регистрирай за да коментираш