„Това беше най-хубавото време, това беше най-лошото време, това беше векът на мъдростта, това беше векът на глупостта, епоха на вяра, епоха на безверие, години на светлина, години на мрак.” Така започва романът на Чарлз Дикенс „Повест за два града“. Великият британски писател пише за Лондон и Париж, а аз ще използвам думите му за глупостта и мъдростта, за да разкажа за две държави и за техните коренно различни енергийни "революции".
Първата е Германия, някога емблема на Зелената революция. След почти 20 години
доказателствата за провала на "зеления преход" са очевидни:
почти на всяко тримесечие се налага прогнозите за БВП на Германия да се коригират надолу и дори на зеления министър на икономиката Роберт Хабек се наложи да признае, че Германия „се справя драматично зле.”
Прогнозите са, че икономиката ще се свие през 2024 г., а инвеститорите очакват по-дългосрочен спад, което обезкуражава бъдещи дългосрочни инвестиции в някогашната индустриална суперсила.
Да се чуди човек как се случи всичко това? Според германския бизнес отговорът е прост: високи цени на енергията, твърде много регулации и липса на квалифицирана работна ръка.
Знаейки всичко това, правителството в Берлин реши да удвои усилията си в тези три области: първо, изключиха 170 тераватчаса годишно ядрена енергия - два пъти повече от електроенергията, която цяла Белгия използва за година.
След това подкрепиха
идиотската въглеродна гранична тарифа,
която принуждава компаниите да следят емисиите от вноса и да прилагат сложни механизми за отчитане на СО2. По думите на Волфганг Ентруп, шеф на германската асоциация на химическата промишленост, това е невероятна бюрократична лудост.
И накрая, по отношение на квалифицираната работна ръка, Германия създаде всички възможни стимули да привлече неквалифицирани имигранти и да възпре квалифицираната имиграция, както и да разшири повече или по-малко основния универсален доход (т.нар. Bürgergeld) по такъв начин, че получаването на социални помощи при работа на непълно работно време да е по-добре платено от реална работа на пълен работен ден.
Канцлерът Шолц и неговите коалиционни партньори сега без особен ентусиазъм се опитват да поправят някои от предходните си грешки.
В ход е едно от най-големите разширения на газови електроцентрали
в Европа, за да се компенсира загубата на ядрена енергия.
Всъщност решението за прекратяване на ядрената енергетика беше такава груба грешка, че министерството на икономиката отказа да публикува оценката, която го обосновава.
Наскоро съдът нареди на Роберт Хабек да предаде съответните документи на списание Cicero. Смята се, че в "обосновката" негативните последици са били напълно предвидени, но правителството така или иначе е решило да действа.
Накратко, Германия е решила да извърши икономическо самоубийство.
Историята на втората държава започва през 2003 г., по времето, когато Берлин започва своята зелена енергийна революция.
Става дума за Съединените щати, които от края на 90-те години на миналия век се очакваше да се превърнат в нетен вносител на енергия. Само че не е била взета предвид
изобретателността на американската икономика
Докато по цялото крайбрежие на САЩ в Мексиканския залив се разгръща изграждане на съоръжения за внос на втечнен природен газ (ВПГ), се случва така наречената шистова революция.
До началото на 2000 г. идеята за добив на шистов газ се смята за абсурдна, а „научният консенсус“ е, че дори мисълта за това е загуба на време и пари. Оказва се обаче, че учените грешат. САЩ не се превръщат във вносител на природен газ, а напротив, стават най-големият износител на планетата. Природният газ в САЩ достига изумителните 6% дял в общото световно потребление на първична енергия - което включва нефт, въглища, ядрена енергия и възобновяеми източници (вода, слънце, вятър, биомаса).
Съоръженията за внос на ВПГ се превръщат в съоръжения за износ,
защото вместо да страдат от липса на енергия, САЩ изведнъж се оказват залети с нея.
Не е изненадващо, че при наличието на евтина и изобилна енергия американската икономика упорито отказва да изпадне в рецесия и е на път да изживее производствен бум през следващите години. Производителите в САЩ влязоха в 2024 г. с големи увеличения на работните заплати и трескаво наемане на персонал, което предполага, че мениджърите на фабрики са по-оптимистично настроени за икономиката.
Бъдещето на европейската икономика зависи от това коя от двете революции ще предпочете Европейският съюз. Аргументите са налице, сега топката е в полето на тези, които вземат решения.
*Авторът е преподавател по икономика и политически науки в Webster University във Виена. Статията е от специализираното европейско издание brusselssignal.eu. Заглавията са на "Сега".
