Миналата седмица президентът Румен Радев наложи вето върху част от гласуваните промени в Закона за устройство на територията, след като бе сезиран за противоконституционност на текстовете от редица съсловни организации. Един от най-взривоопасните текстове според Камарата на архитектите в България е забраната да се издават строителни разрешения, ако регулацията не е приложена, включително и уличната. На места, където улици няма, това ще прехвърли тежесттта по отчужденията от общините към частните собственици и инвеститори. Те ще бъдат принудени да издирват собственици на неотчуждени парчета, попадащи в улиците, и да свършат работата на общините, ако искат да строят, обясниха архитекти. Според гилдията текстовете създават много сериозни предпоставки за корупция. Ето 8 хипотези за корупция, развити от архитект Евгени Велев и публикувани във фейсбук групата ФОРУМ-КАБ.
----------------------
Понеже в едно интервю в последните дни стана дума за предпоставки за корупция, които (евентуално) ще произтекат от новата алинея (16) на чл. 148 от ЗУТ - пък аз имам доста развинтена фантазия – позволявам си да предложа на любезното внимание на уважаемата аудитория следните няколко реда. Няма да цитирам текстовете на нововъведенията – предполагам, че са известни на всички. Просто ще разгледам няколко хипотези, които изглеждат напълно реални в тази светлина.
Хипотеза 1.
Съществуваща сграда, законно построена и въведена в експлоатация през далечната 2003 г. (примерно). Улица отпред има, и то отдавна – но регулацията не е приложена. Собственикът, с цялата си наивност, желае да извърши в нея преустройство. То, както е известно, представлява "строеж" по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ – следователно, необходимо е разрешение за строеж. Да, но такова не може да бъде издадено – има изрична забрана, а за този вид строежи не е предвидено изключение. Понеже няма абсолютно никаква причина (реална или виртуална) в този случай да се отказва разрешение – някои чиновници ще го издадат, други – не. Ще зависи от личната им преценка, и съответната мотивация. Това е предпоставка за корупция.
Хипотеза 2.
В новата норма се посочва, че "разрешение се издава само при приложена улична регулация". Този факт, вероятно, ще трябва някак си да се удостовери – вероятно, от същия орган, компетентен да издаде разрешението. Законът не предвижда форма на удостоверяване, срокове, нито процедура по обжалване в случай на отказ – имаме, значи, пълно доверие на органа, че ще издаде нужното удостоверение с нужната достоверност, без мотане, без подкана, без шикалкавене, без "на ваш номер – наш номер". Дали, обаче? Това, само по себе си, е предпоставка за корупция. Да речем, че органът установи, че едно малко ъгълче пред фронта на имота не е отчуждено. Това не пречи по никакъв начин нито на достъп, нито на инфраструктура – но го има, факт. Дали чиновникът ще го вземе под внимание, и ще откаже от принципни съображения, или ще рече, че е малозначимо? Зависи от гледната точка и мотивацията – а това е предпоставка за корупция.
Хипотеза 3.
В продължение на хипотетичните разсъждения от горния случай – откъде, например, органът би почерпил нужната информация? За обекти публична общинска собственост (каквито са улиците) актове не се съставят – значи, ще трябва да се търси другаде. В кадастралната карта и регистри, най-вече. Знаем (а и органът знае) какъв неземен батак е там – отваря, да речем, органът нужния участък от картата – и там, в графата за собственост, пише "няма данни"... Какво ще направи органът? Ми зависи. От гледната точка, от това с коя част нагоре е станал него ден, но най-много – от мотивацията. И това също е предпоставка за корупция.
Хипотеза 4.
Понеже в резултат на нововъведението доста много имоти ще отпаднат от гражданския оборот (не са интересни, щом не може да се строи) за неопределен срок, цените им неминуемо ще паднат. Тогава от ключово значение значение става информацията – дали, и кога, общината има намерение да отчуждава, провеждат ли се процедури по доброзорни дарения на парчета частна собственост по трасето, и така нататък. Тази информация не е публична – поне докато общината не обяви гръмко пред медиите намеренията си. Но информацията съществува – и е безкрайно интересна за онези, които, разполагайки с нея, могат по спекулативен начин да извлекат за себе си значителна изгода. Евентуалното подшушване на такава информация в правилните уши ще се отплати на подшушващия стократно – а това е нещо много повече от предпоставка за корупция.
Хипотеза 5.
Тъй като в новелата не се изяснява в какъв точно обхват трябва да е приложена регулацията, нито пък се дават дефиниции на значението на фрази като "уличната регулация, свързваща обекта с уличната или пътна мрежа и осигуряваща достъп до съответния поземлен имот" – очевидно, преценката ще бъде направена по целесъобразност, от компетентния орган. Така, за едни ще е напълно достатъчно да "дарят" парчето пред собствения си имот, за други – ще трябва да посветят остатъка от живота си на издирване, придумване и успиване на десетки (а защо не и стотици) собственици по трасето – дотам, докъдето органът прецени за нужно. За едни, с други думи, ще е свинското – за други зелето (ако използвам популярния израз). Това, без съмнение, е предпоставка за корупция.
Хипотеза 6.
Новата норма, както вече казах, изисква уличната регулация да е приложена – толкоз. Не казва как. Дали чрез провеждане на отчуждителна процедура, дали чрез придобиване на собственост безвъзмездно – все тая. Има, обаче, съществена разлика – когато общината отчуждава – просто имотът сменя собственика си. Можеш да обжалваш размера на обезщетението, но не и самия факт на отчуждаването. Безвъзмездното прехвърляне (чрез дарение, най-често), от друга страна, е доброволен акт. Т. е. ако се разчита прилагането да се осъществи само в резултат на подобни инициативи от заинтересовани лица – то може никога да не се случи. Хората, обаче, имат нужди. Трябва някъде да живеят, трябват им гаражи, работилници, постройки за отоплителни материали, летни кухни, дворни клозети и всякакви други неща. Най-вероятно е да ги строят, щом са им необходими – само че незаконно. И тогава възниква въпросът – ще се стовари ли върху им тежката ръка на закона, или няма? Ами зависи. Органът може да ги подгони и за кучешка колиба – но може да не види и пететажен палат. Според мотивацията – а това е предпоставка за корупция.
Хипотеза 7.
В закона, казват, всяка думичка е важна. И наистина е така. Щото в новата норма става въпрос за улица – но не и за алея, да речем. Не бих се учудил, ако почнат да въртят едни ПУП-чета, с които да отпадат улици, и да се превръщат в алеи. Формално – извън хипотезата на новата норма. Ама зависи – от преценката на компетентния орган. И от мотивацията. Което е предпоставка за корупция.
Хипотеза 8.
Корупцията, казват, има много лица - и е вярно. Да речем, че си купил имот с неприложена регулация, изсипал си една торба пари. Сега се оказва, че можеш бодро и сърцато да садиш в този имот картофи, докато общината не забогатее внезапно, или докато всички съседи изведнъж не станат много мили и добри. Това, обаче, надали ще се случи. Какво ще правиш тогава? Почваш да обикаляш по комшиите, да говориш, убеждаваш, да рисуваш хубави картини в светли тонове – всички вкупам трябва да дарят, за да станат нещата. Добре, ама има един-двама – ни се водят, ни се карат. Не щат, и това е. И пари не щат да вземат – т. е. да се корумпират вътрешно, тъй да се каже. Какво правиш тогава? Ми почваш да им търсиш дамара – гледаш, единия човърка коли в двора – що да не му пратим я НАП, я Инспекторат, я инспекция по труда... Може и полиция. А може и по-ячки момчета със словесен запас от три думи, две от които нецензурни. С пари, казват, всичко става. Което, май така излиза, си е предпоставка за корупция.
Спирам дотук, поради късния час. И благодаря за вниманието – облаги и слава не искам, защото ще рече човек, че е предпоставка за корупция.
