Турската лира падна с 39% след намаляването на лихвите през септември, надхвърляйки спадовете от 25% през 2014 г., 37% през 2018 г. и 36% през 2020 г., когато Централната банка стабилизира валутата чрез повишаване на лихвите. В резултат на това сега домакинствата в страната се затрудняват с купуването на храна и други стоки от първа необходимост. Липсата на отговор в сегашната ситуация дразни търговците, които казват, че ще е необходимо увеличение на бенчмарка с поне 500 базисни пункта, за да се предпази лирата от затъване в нови дълбини.
По мнения на повечето специализирани финансови издания волунтаристката политика на президента на Турция Реджеп Ердоган води страната към социално-икономическа и политическа криза. В Турция протестните настроения растат, а срещу Ердоган вече са и десни националистически движения. Според "Ню Йорк таймс" всичко е заради грубата намеса на Ердоган във финансовата политика и изкуственото снижаване на основната лихва, което доведе до драматичния спад на лирата. За 1 година тя загуби 45% от стойността си и в момента се намира исторически в най-слаба позиция - 14.2 лири за американски долар.
Ликвидността, която превърна лирата в най-зле представящата се валута в света, се задълбочи, след като
Ердоган настоява на своето - по-високите лихви подхранват инфлацията и трябва да бъдат избягвани.
Централните банки по света обикновено повишават лихвените проценти, когато инфлацията се покачва, за да спрат прегряването на икономиката. В резултат на решението на Ердоган турските граждани побързаха да конвертират спестяванията си в чуждестранна валута и злато, за да ги предпазят от растящата инфлация.
Девалвиралата лира повиши цените, оскъпи вноса, горивата и стоките от първа необходимост в Турция, която разчита на вносни суровини. Междувременно наемите също скачат, а цените на жилищата, предимно обвързани с долара, се увеличават. Всяка сутрин дълги опашки се образуват пред павилиони, в които се продава хляб с една лира по-евтино, отколкото в пекарни и големи магазини.
12 турски и чуждестранни инвеститори казват в проучване на Bloomberg, че вече са загубили надежда, че президентът ще спре да се меси в паричната политика на страната. ''Не вярваме, че Ердоган някога ще се отдръпне от Централната банка на Турция, това е в неговата ДНК", каза Тим Аш, старши стратег в Bluebay Asset Management. "Турция се нуждае от компетентен и силен управител на Централната банка, способен да се противопостави на Ердоган'', смята той. Турският президент вече уволни трима управители на Централната банка, които се противопоставиха на понижаването на лихвите, и назначи в началото на декември новия финансов министър Нуредин Небати, който съобщи, че правителството няма да вдига лихвите.
Докато правителството на Ердоган се произнася смело по отношение на валутната криза, обвинявайки пазарите за "нездравословните" ценови промени и изтъквайки ползите от по-слабата лира , действията на Централната банка показват нарастваща нервност. Спасяването на лирата не означава продажба на милиарди долари, а поддържане на лихвите в съответствие с инфлацията и гаранции, че президентът няма да се намесва в делата на Централната банка, казват 12-те инвеститори в проучването на Bloomberg.
След опита за преврат през 2016 г. правителството на Ердоган засили политиките, насочени към бърз растеж, подхранван от потока от евтини кредити. Подходът не се промени дори когато това доведе до нарастваща инфлация, която почти се утрои за пет години.
Опозиционните партии в Турция призовават за предсрочни избори, критикувайки влиянието на правителството върху политиката на Централната банка. "Ердоган говори, доларът се покачва. Ердоган говори, инфлацията се увеличава. Ердоган говори, нашата нация става все по-бедна", каза лидерът на опозиционната ''Добра партия'' Мерал Акшенер. Сътресенията доведоха до някои малобройни протести в Анкара и Истанбул. Известен опозиционен журналист бе тикнат в затвора по обвинение в шпионаж, признаците на надигащата се политическа репресия са налице. Ердоган смята, че ще добута до редовните избори през 2023-та .
Престолонаследникът на ОАЕ шейх Мохамед бин Зайед пристигна в Анкара в края на ноември за разговори с Ердоган след години на обтегнати взаимоотношения между двете страни. След разговорите ОАЕ обявиха инвестиционен фонд, на стойност 10 милиарда долара, за подкрепа на турската икономика и засилване на двустранното сътрудничество между двете страни.
Въпреки че правителството обещава повишаване на минималната заплата, тя не може да догони инфлацията. В момента минималната заплата след облагане се равнява на 220 долара, а преди година е била 382. През 2016 г. минималната заплата е била 550 долара - по-висока отколкото в членките на ЕС България, Унгария, Румъния. В Турция едва 6 милиона от населението получава минимална заплата. Средната заплата е 7830 лири, а минималната - 1980.
На фона на общото обедняване на населението се отбелязва икономически ръст - 21.7%,
заради който Турция получи похвала от Световната банка. Това се дължи на повишения турски експорт заради евтината лира. Ред наблюдатели сравняват Турция с Китай заради експортната експанзия. Но много икономисти смятат, че този бум ще се отрази зле на икономиката. С падането на лирата вносът става непосилно скъп, а Турция внася енергонасители, суровини, технологии, продукция на машиостроенето.
Сривът на турската лира засегна сериозно и жителите на Северна Сирия, управлявана от подкрепяни от Турция бунтовнически групи. Жителите на Ал Баб, където турската лира замени сирийската валута миналата година, са изправени пред понижение на заплатите си с цели две трети. Мохамед ал Дебек, който работи като учител, каза пред АФП, че заплатата му е спаднала до 694 лири (50 долара) от 2213 лири (160 долара) през 2017 г. Повечето продукти, предлагани на пазарите в града, идват от Турция, а в района работи и турски мобилен оператор. Основни артикули, включително пшеница и хляб, се продават на рекордно високи цени. Ахмед Абу Обейда от регионалната търговска камара казва, че сирийците в района вече не могат да си позволят ''дневните нужди от храна, лекарства и отопление''. ''Бяхме оптимисти, че турската лира е по-добра от сирийската валута, защото беше стабилна. Но откакто турската валута беше приета, тя започна да се колебае и ние изобщо не се възползвахме от нея'', каза за Euronews Мустафа Абу Емад.
Жителите на Идлиб, друга голяма област, контролирана от подкрепяните от Турция сили, са забелязани да се редят с часове на опашка пред магазините, за да си набавят необходимите стоки. Засега няма официални данни от Идлиб, но търговците на дребно смятат, че инфлацията в региона е между 20 и 40%. През последните шест месеца се наблюдава увеличение на цените до 50%.
Въпреки реалната заплаха от финансова криза Ердоган не показва признаци на отстъпление. Той яростно защитава паричната политика на своето правителство, описвайки я като "война за независимост", която Турция ще спечели, и не отстъпва от тезата си, че по-ниските лихвени проценти ще намалят инфлацията и ще увеличат производството и износа.
