Действащите правила на ЕС в областта на равното третиране изискват създаването на национални органи за равно третиране във всички държави — членки на ЕС. Тези институции се оказват необходими и ценни за утвърждаването на принципа на недискриминация по отношение на физическите лица и за приемането на политики в областта на равното третиране от страна на публичните органи и частните организации.

Много държави членки дадоха възможност на своите органи за равно третиране да поемат значима роля и да се превърнат във важни центрове за предоставяне на експертен опит и на подкрепа във връзка с жалби за дискриминация. Въпреки че са налице множество добри практики, сферата на дейност на органите за равно третиране в ЕС се характеризира с голямо разнообразие, което за съжаление предполага и липса на достатъчна степен на независимост, както и на по-широки правомощия. Това е така, защото действащото законодателство съдържа само минимални критерии за компетентност и независимост, без да се определят стандарти.

Тази ситуация поражда различия в начина, по който жертвите получават подкрепа в целия ЕС. Изграждането на Съюз на равенство означава да се гарантира, че хората във всички държави членки се ползват от общо минимално равнище на защита срещу дискриминация със сравними права на правна защита.

Чрез нова законодателна инициатива, приета от Европейската комисия, искаме органите за равно третиране да реализират пълния си потенциал, да допринасят ефективно за прилагането на правилата на ЕС в областта на равното третиране, да помагат на жертвите на дискриминация да получат достъп до правосъдие, да участват в дейности за предотвратяване и популяризиране, да повишават осведомеността относно правото на недискриминация и да съдействат на публичните и на частните субекти да постигнат знания и капацитет.

Това е необходимо, тъй като възприятието за разпространението на дискриминацията възоснова на расов и етнически произход, сексуална ориентация, религия или убеждения, увреждане и възраст е високо и варира от 59 % до 40 %. Недостатъчното докладване на случаи на дискриминация продължава да бъде широко разпространен проблем и много инциденти остават неотчетени.

Дискриминацията води до загуби за отделните хора, обществото и икономиката. Изправени пред недостига на работна ръка и на умения, трябва да се справим с дългогодишните предизвикателства пред участието на пазара на труда на жените, хората с увреждания, ромите и хората с мигрантски произход. Осигуряването на равно третиране в ежедневието на хората отваря голяма възможност за постигането на приобщаващ и устойчив растеж. А наличието на по-солидни органи за равно третиране е част от решението.

Със законодателното предложение относно стандарти за органите за равно третиране, което Европейската комисия току-що представи, ще се подобри начинът, по който тези органи функционират. Държавите членки ще трябва да гарантират, че органите за равно третиране разполагат със стабилни гаранции по отношение на независимостта си, подходящо финансиране и необходимите правомощия за ефективно подпомагане на жертвите на дискриминация.

Подкрепата, която даден орган за равно третиране може да предостави на граждани, подложени на дискриминация, трябва да е от решаващо значение. Услугите на органите за равно третиране ще трябва да бъдат безплатни и достъпни за всички жертви на равни начала и без пречки. 

Органите за равно третиране ще трябва да предоставят на всички жалбоподатели информация и предварителна оценка на техния случай. Всички те ще могат да предлагат различни възможности за разследване на случаи на дискриминация, включително чрез уреждане на спор по взаимно съгласие между страните, допълнително разследване, издаване на становища или обвързващи решения и действия в съда.

С нашите предложения органите за равно третиране ще могат да играят централна роля за натрупването и споделянето на знания. От публичните институции ще се изисква да се консултират с тези органи по прозрачен и своевременен начин по въпроси, свързани с равното третиране, и да вземат предвид техните препоръки.

Тези органи ще могат да допринесат за подобряване на събирането на данни относно равното третиране, което е от решаващо значение за мониторинга и информираното създаване на политики. Редовните им доклади относно състоянието на равното третиране и дискриминацията ще спомогнат за изясняването на предизвикателствата, които трябва да бъдат преодолени.

Ако успеем да постигнем целта си, органите за равно третиране ще могат не само да се борят с дискриминацията в краткосрочен план и в отделни случаи, но и да подкрепят държавите членки при интегрирането на принципа на равното третиране и при стимулирането на напредъка в средносрочен план към постигането на сплотени общества, основани на справедливост и приобщаване.

---

*Статията е предоставена специално на "Сега". Тя е по повод посочената в нея законодателна инициатива, приета на 7 декември от Европейската комисия. Инициативата е за укрепване на органите по въпросите на равенството, по-специално тяхната независимост, ресурси и правомощия. За България такъв орган е Комисията за защита от дискриминация.