Държавният департамент се готви да включи за първи път българин в списъка си за нежелани лица в САЩ поради корупция и нарушения на човешките права. Американската посланичка в София Херо Мустафа каза днес по Нова телевизия, че името му ще бъде обявено до няколко дни.
Що за човек може да бъде, показват досегашните номинации за непрестижния списък. Там фигурират десетки имена главно от държави в Латинска Америка, Африка и неколцина от Южна Азия. Европейците не са много и са предимно от източната част на континента.
Най-яркото име е на бившия силен човек на Румъния Ливиу Драгня,
който преди да влезе в затвора миналата година за корупция и злоупотреба с власт бе председател на Националното събрание, а като лидер на Социалдемократическата партия имаше пряко влияние върху правителството чрез посочения от него министър-председател. На 5 септември 2019 г. службата на говорителя на Държавния департамент разпространи съобщение, което гласеше: "Държавният секретар Майкъл Р. Помпео огласява публично бившия председател на румънската Камара на депутатите Ливиу Николае Драгня поради участието му в значителна корупция. Това огласяване се прави съгласно раздел 7031(c) на Закона за бюджета на Държавния департамент за чуждестранните операции и свързаните с тях програми от 2019 г. Раздел 7031(c) постановява, че в случаи, когато държавният секретар има достоверна информация за служители на чужди правителства, замесени в значителна корупция, тези лица и техните най-близки членове на семействата са неприемливи за влизане в Съединените щати". Посочва се, че освен Ливиу Драгня като нежелани в САЩ се огласяват неговите деца Валентин Щефан Драгня и Мария Алекандра Драгня. "Това действие изпраща силен сигнал, че Съединените щати са решени да се борят с корупцията и подкрепят върховенството на закона в Румъния", пише в съобщението.
Най-новото огласяване е на олигарх от Молдова.
То е от 13 януари 2020 г., а името е на бившия заместник-председател на парламента (2010-2013 г.) Владимир Плахотнюк. Той е бивш председател на Демократическата партия на Молдова и е сочен за най-богатия молдовец. За него Държавният департамент твърди, че е "замесен в значителна корупция" и "като официално лице е участвал в корупционни действия, подкопавали върховенството на закона и компрометирали тежко независимостта на демократичните институции в Молдова". Заедно с него в списъка на нежеланите в САЩ лица са включени "съпругата му Оксана Чилдеску, синът му Тимофей Плахотнюк и малолетното му дете". Като се казва, че това решение има за цел да помогне на молдовския народ в борбата му срещу корупцията, се добавя, че "Държавният департамент ще продължи да използва тези си права, за да съдейства за отчетност на корумпираните лица в този район и по света".
Удар по действащ политик заради корупция
бе нанесен на 30 юли 2019 г. срещу социалистическия кмет на албанския град Дуръс Вангюш Дако, който бе несменяем от 2006 г. Три дни по-късно, на 2 август, той се оттегли от поста. Заедно с него в черния американски списък бе посочена съпругата му Алба Дако, синът му Хулио Дако и дъщеря му Кейси Дако.
Също действащ политик, но без последици за кариерата му, бе ударен на 25 април 2019 г. Това бе председателят на правителството на Чечения в Руската федерация Муслим Хучиев. На този пост той се редуваше с Рамзан Кадиров, а от 15 януари 2020 г. е изпълняващ длъжността пак начело на чеченското правителство. Санкцията за него е наложена от САЩ "заради тежки нарушения на човешки права". "Държавният департамент има надеждна информация, че Муслим Хучиев е замесен в изтезания", пише в съобщението за него. Забрана да влиза в САЩ получи и съпругата му Сапят Шабазова. Държавният департамент отправи призив към руските власти "да привличат към отговорност длъжностните лица, виновни за нарушения на правата на човека в Чечения, включително и Муслим Хучиев".
От Западните Балкани правят впечатление санкциите срещу две лица
- на 18 декември 2018 г. срещу сърбина Горан Радосавлевич и на 10 септември 2018 г. срещу босненеца Никола Шпирич. Радосавлевич е полицейски о.з. генерал полковник и бивш началник на сръбската жандармерия. Въпреки, че е бил обвиняван за военни престъпления по време на войната в Косово, е бил допуснат от САЩ да командва 1000 югославски войници в Афганистан. Огласяването му през 2018 г. става заради "достоверна информация, че бил замесен през 1999 г. в убийството на тримата албано-американски братя Битики, извършено в Сърбия след войната в Косово". Забрана за американска виза получи заедно с него съпругата му Светлана Радосавлевич и дъщеря му Ана Радосавлевич.
Босненският сърбин Никола Шпирич бе министър-председател на Босна и Херцеговина от 2007 до 2012 г. Сега е заместник-председател на Съюза на независимите социалдемократи и е депутат в босненския парламент. Забраната му да влиза в САЩ се дължи на корупция и злоупотреба със съдебно положение, както и за търговия с влияние. Нямат достъп до американска територия също съпругата му Нада, синът му Александър и дъщеря му Йована.
Раздел 7031 (с), по който се съставя списъкът на нежеланите лица, е озаглавен "Анти-клептокрация и човешки права". Той постановява, че "длъжностните лица на чуждестранните правителства и техните най-близки членове на семейството, за които държавният секретар разполага с достоверна информация, че са били замесени в значителна корупция, включително корупция, свързана с добив на природни ресурси или грубо нарушение на правата на човека, не могат да влизат в Съединените щати". Огласяването се прави, независимо дали посочените лица са кандидатствали за виза, или не. Изваждането на имена от списъка може да направи само държавният секретар на САЩ при наличието на "убедителен държавен интерес" или ако са "настанали съществени промени" в информацията за засегнатите лица.
