Медия без
политическа реклама

От европейската шапка изскачат все повече зелени зайци

Изборите за Европарламент през май догодина се очертават епохално значими

Никога не съм очаквала, че избори за Европейски парламент могат да бъдат интересни. Досега, поне откакто ги следя отблизо, гласуванията бяха повече от отегчителни, което се отразяваше и на избирателната активност – в постоянен спад през последните десетилетия. Разтягаха се елитарни теми, далечни и неразбираеми. Лек пик в иначе почти равната линия на електоралния евроентусиазъм започна да се появява през 2014 г., когато за първи път беше приложена процедурата на водещите кандидати (Spitzenkandidaten). Това вдигна леко температурата на кампанията, но не навсякъде поради сложнотията на процеса и доста повече заради късането на връзката на границата между европейската и националната политика. Шпиценкандидатурата си остава занимание самотно за европейски политици без ясен национален профил, тъй като националната политика няма големи преки ползи, а в случаи като Орбановия и Бойко-Борисовия може дори да създаде проблеми, насочвайки прожектори натам, накъдето местните велможи най-малко искат.

На европейско ниво обаче шпиценкандидатурите вдигнаха сериозно цената и на останалите европейски постове, нищо че не се избират директно, а са обект на задкулисни договорки между лидерите на страните членки. През 2014 г., когато лайтмотивът беше "За повече или по-малко Европа", процедурата на шпиценкандидатите беше представяна като еманация на европейската демокрация, като изблик на демократична легитимност, която беше в остър дефицит по време на финансовата и икономическата криза. Това, което тя произведе обаче, не е символ на демократичността, или по-скоро тази демократичност не успява да пробие в някои случаи все по-непробиваемата граница между европейската и националната политика. Шпиценекспериментът допринесе за създаването на политическа ЕК, която се очерта като конкуренция на Европейския съвет. Разбира се, все още не може да се каже със сигурност дали вина за това има процедурата на шпицен кандидатите, или личността на Жан-Клод Юнкер, или може би комбинация от двете + странични фактори. Факт е обаче, че това политизиране, което дава доста повече свобода на доскоро смятания за чисто чиновнически пост на шефа на ЕК и дори създава много повече усещане за власт и личен принос,

се услади много на видни политици в брюкселския мехур

Най-голямото политическо семейство в ЕС - Европейската народна партия, която печели най-много от процедурата, се превърна в неин страстен и почти единствен защитник. Само че съпротивата срещу нея расте, а и самата ЕНП е на път да опровергае сама себе си колко демократична е тя. Проблемът е, че доскорошният фаворит за шпиценкандидатурата на ЕНП Манфред Вебер вече има сериозна конкуренция в лицето на бившия финландски премиер Александър Стуб, за когото прозрачността и близостта с електората са основен приоритет. Откакто г-н Стуб обяви кандидатурата си, напрежението около Манфред Вебер започна сериозно да се покачва. Не само защото финландецът обявяваше всяка своя крачка в "Туитър" - от писането на предизборната си програма до отпечатването й, за да бъде представена, както обеща, навреме, та до печатната грешка, която сам си откри и обяви награда за онези, които я намерят - автограф. Освен този доста сериозен проблем Манфред Вебер имаше и друг - регионалните избори в провинция Бавария, откъдето е той. Неговата партия - Християнсоциалният съюз, очаквано изгуби доста. Всъщност това беше най-лошото представяне на баварските консерватори от 1950 г. насам. Въпреки че остават най-голямата сила в Бавария, ХСС вече не могат да управляват сами. ХСС са част от управляващата коалиция на федерално ниво, където има и още един коалиционен партньор, претърпял катастрофален срив в Бавария - социалдемократите. Това поставя отново под въпрос стабилността на управляващата коалиция в Берлин и олекотява шпиценкандидатурата на Манфред Вебер.

Вероятно това е и една от причините защо той отказа поканата на "Политико Европа" да участва в директен дебат с Александър Стуб. От двамата се очакваше да разсъждават върху възможните промени, които биха могли да предложат за по-добро управление на ЕС. Според "Политико", тъй като ЕНП е водещата партия в ЕП, Европейския съвет, а също и в проучванията, такъв дебат щеше да има важен принос за европейския политически дискурс. Стуб се съгласил, но Вебер отказал с аргумента, че дебатът ще е публичен (sic). Ситуацията на г-н Вебер значително се влоши след изборите в Бавария и защото най-големият победител се оказаха "Зелените", които завършиха втори. "Зелените" бележат сериозни изборни успехи не само в Германия. В Люксембург също направиха фурор, като почти удвоиха резултата си в сравнение с предишните избори през 2013 г., а излязоха основна политическа сила и на местните избори в Белгия. И още нещо много важно – "Зелените" през 2014-а направиха демократична революция, като проведоха най-прозрачните вътрешни избори за шпиценкандидат в историята. Няколкото кандидати се състезаваха на множество дебати помежду си, водиха силна кампания в социалните мрежи, а в настоящия ЕП се позиционираха като силна и автентична опозиция на големите играчи, но и на евроскептичните партии.

Гласуването миналата неделя в Белгия, Германия и Люксембург показа не само голям скок на "Зелените", но и тренд на загуби за енепейските партии. Все още са силни, но повторението на проевропейския трик на Макрон от "Зелените" показва, че в ЕС има голямо незаето пространство за проевропейски и прогресивни, но най-вече нови политически сили, което определено е заплаха за старите партии.

XXI век настоятелно тропа на вратата на традиционните политически сили да се изнасят от политическото пространство, ако не могат да предложат идеи за бъдещето. И тъй като именно бъдещето е гръбнакът на кампанията на Стуб, това поставя под въпрос дали с отказа си Манфред Вебер и привържениците му не се опитват да предотвратят разцепване на ЕНП, която вече отдавна се намира на линията на либерално-антилибералния разлом. Баварският консерватор вероятно разчита на задкулисни договорки между антилиберали в ЕНП и онези, които не са толкова придирчиви към антилиберализма като австрийския канцлер Себастиян Курц, който между другото беше важен гост на кампанията на ХСС. Това накара мнозина да си спомнят с ужас за минали участия на един друг австриец в германската политика.

В същото време на север се образува нова, доста силна и по своята същност либерална коалиция, въртяща се около новата Ханзейска лига, обединяваща Холандия, Дания, Швеция, Финландия, Латвия, Литва, Естония и Ирландия. Лигата пусна свой списък с кандидати, сред които беше и Стуб, но той междувременно обяви кандидатурата си като част от ЕНП. Иначе фаворитът на лигата е бившият премиер на Латвия и настоящ заместник-председател на ЕК, отговарящ за еврото, Валдис Домбровскис. Сред номинациите им беше и доста интересна фигура – шефът на постоянния спасителен фонд на еврозоната Клаус Реглинг (Германия). Друг важен детайл в подготовката за евроизборите през май догодина е сближаването между холандския премиер Марк Рюте (десен либерал) и френския президент Еманюел Макрон. Двамата сключиха пакт за следващите избори, който може да направи либералите мощен фактор в ЕС. Условието е да бъде отстранен сегашният лидер на парламентарната група на АЛДЕ Ги Верхофщад. Бившият белгийски премиер е знакова фигура за Европа. Той беше шпиценкандидатът на либералите на миналите избори, но вече е смятан за принадлежащ към старото поколение, което бива все по-агресивно измествано от новото.

 

Всичко това прави следващите избори изключително важни

 

Те са реален сблъсък между миналото и бъдещето. Между старите партии и новите. Така че ЕНП в момента пее лебедовата си песен. Това може да бъдат последните евроизбори, на които тя би могла да запази целостта си. Предвид залозите и последиците изборите догодина ще са епохални. Партиите на XX век вече нямат какво да предложат. Избирателите отдавна не се връзват на празни приказки за про- и анти-Европа, про- и антимиграция. Те очакват решения на сложните проблеми, които XXI век създава, а за това са нужни политици, които гледат напред, а не назад и които разбират разликата между Дау Джоунс и Том Джоунс или между защита на личните данни и „нямам какво да крия“. Новата епоха е пред вратата ни. Ако решим да не й отворим, няма да й попречим да се настани. За България това ще е гранична проверка - препотвърждаване на европейската ориентация или по-вероятно загуба на гравитация по отношение на Европа. Важното в случая е, че България няма политически сили, адекватни на теченията, които в момента разместват пластовете в Европа.