Донякъде разбирам защо 4000 партийци станаха в сряда сутринта, облякоха си новите дрехи и вместо да си гледат кефа, предпочетоха баш по обяд да седят на тъпи пластмасови столчета в “София Тех парк” и да ги пече августовското слънце цял час.

Елитът на управляващата партия се затича под строй към “София Тех парк”, за да научи съдбата си директно от създателя си - Бойко Борисов. Той трябваше да обясни на обърканите си през последните седмици другари ще има ли бизнес за тях, ще текат ли заплатите, ще ги бъде ли... С две думи - ще има ли власт. Това са важните неща.

Затова мощен стон: “Нее-е-еее..." се понесе в сряда по обяд, когато Борисов за първи път членораздели тактическия вариант, който управляващите обсъждат от първите дни на протестите - той да сдаде премиерския пост, но управляващото мнозинство да направи ново правителство с нов премиер в рамките на този парламентарен мандат и да добута нещата до март 2021 г., когато предстоят редовни парламентарни избори. Тогава я камилата, я камиларят.

Отсега ви казвам -

това е финалният трик на политическата кариера на Борисов -

хем да изчезне от сцената, хем да остане на нея. 

Вестта, че Бойко няма да е премиер, разби стотиците герберски сърца. Новината, че правителството ще остане “наше“, не даде много надежда на окопалите се в политическите траншеи партийци. Защо? Защото и за децата е ясно, че ГЕРБ е партия на властта, която се крепи еднолично от Борисов и без премиер Борисов, политическа партия ГЕРБ трудно може да просъществува. Разбира се, начело на българското правителство ще бъде поставен някой политически Барни Ръбъл като Дани Кирилов, а Борисов ще върши цялата работа в сенките, но това няма да бъде същото - обезвластяването му най-вероятно ще бъде решителна крачка към разпадането на ГЕРБ. Харизмата на Борисов и без това тлее от години.
Борисов предложи ход, който досега лично той не е отработил - да сдаде властта в държавата, но да я запази за партията. И да запази личния си контрол върху партията -

абракадабра, която досега само Доган е успял да направи успешно 

За Бойко тази игра ще бъде по-сложна, отколкото за Доган, който се справя прекрасно дори когато партията му официално тъне в уж опозиционно безвремие. Но не и невъзможна - ако Борисов успее да доведе партията си до успех през март, той спокойно и завинаги може да се оттегли в царските си покои в Банкя и да дърпа конците оттам толкова добре, колкото и останалите тъмни герои на нашето време - Доган и Пеевски. Това е крайната цел. Дори и самозабравили се политици биха стигнали лесно до извода, че 10 г. във властта са твърде много, а най-сладкото управление е това, за което не носиш отговорност.

Познавам хората, които ще изтълкуват решението на Борисов като гигантски успех на протеста. Това е спорно. Борисов обяви курс към разделяне на властта след едномесечен уличен натиск, който до момента се дефинира от ежедневни, но оредяващи протести, няколко блокирани кръстовища и пет души, които гладуват на Ларгото в София. Властта можеше да освободи кръстовищата бързо и без сериозна редукция на обществен рейтинг, а без този пърформанс протестът нямаше да издържи дълго. Случи се обратното - властта чрез своя боен отряд МВР подпомогна протеста, спомнете си овладяването на кръстовището пред СУ в нощта с белия микробус.
Истината е, че Борисов и цялата гербериада са

толкова заети да се тресат от страх,

че вече не мислят рационално. 

Самият ход - “подавам оставка като премиер, но искам партията да управлява“ - е точно такъв ход - объркан, страхлив, паникьорски. За да предаде някакъм смисъл на подобна крачка, Бойко ту признаваше грешки пред елита на партията, ту се уповаваше на успехи, ту атакуваше протеста. Луда работа, но в крайна сметка само така може да обясниш необяснимите си ходове.

На практика и смяната на министри, и подаването на оставка, но запазването на властта, са ходове от една смислова група - ГЕРБ се опитва да овладее напрежението, като вдига пушилка пред протеста. Защо си мислят, че това ще успокои площада, не е ясно. 

Обяснението, че изборите не може да са сега, защото е необходимо Народно събрание, което да сключи някой ден договор за закупуване на ваксина срещу коронавирус, беше толкова забавно налудничаво, колкото параноичните му приказки, че само парламент може да обяви извънредно положение, когато пандемията ни нагази още по-яко. В смисъл - оставки не могат да се подават никога, щото НС ни трябва и за добро, и за лошо. 
Решението за оставка на Борисов беше посрещнато с прискърбие от герберското войнство и заради лютите закани, които лидерът отправи към партийните си другари.

Към "деребеите по места"

От година време насам ПП ГЕРБ се люспи здраво заради Цветан Цветанов. Никога не съм вярвал, че Цецоу може да отлюспи кой знае какво парче от ГЕРБ, но за Борисов и компания това е принципен въпрос, а и във Видин, в Плевен и т.н. структурите поддават, присъединяват се към неродената партия на Цветанов и това е факт. Сега Борисов им казва, че ще сдаде премиерския пост и ще тръгне като партиен лидер по страната, за да заздравява партийните структури. Това си е някакъв ад за редовия сунгурларски партиец. Чист ад. ”Имаме да направим много в партия ГЕРБ. Маса от обвиненията срещу партията са правилни! Много от вас са се отлепили от народа“ - след такива думи въздухът в провинцията направо затреперва. 

Предстоят интересни времена. Борисов каза думата си - оттегля се, но иска ГЕРБ да управлява с Патриотите /със сигурност и с останалите, с които управлява нелегално в момента/. 

Сега е ред на протеста - да каже устройва ли го този ход? Ще се разсее ли насъбралата се енергия след оставката на Борисов? Той се надява на това. А не знаем какво мисли протестът, ако Борисов подаде оставка, а Гешев остане.