Преди месец на 74 години почина легендарният фотограф Петер Линдберг. Много наши модни фотографи признават, че са се учили от него, и заедно с Нюман го слагат високо в личните си класации.
За своя наситен със събития живот той успя да увековечи най-големите красавици на столетието, засне уникалните корици на култови модни списания и научи модния свят да цени естествената красота на жената. Миналото лято Линдберг дори осъществи съвместен проект със скандалната стопанка на Кенсингтънския дворец Меган Маркъл. Художникът
преобърна представите за портретна и модна фотография,
така както навремето Карл Лагерфелд преобърна цялата фешън индустрия.
Животът на Петер Линдберг започва в немския промишлен град Дуисбург и както изглежда, бъдещето не му обещава кой знае какво. Останало без майка от ранна възраст, момчето расте в малка къщурка заедно с брат си и баща си, който е абсолютно равнодушен към изкуството. Но самият Петер още от дете е увлечен от прекрасното. Като юноша заминава да работи в Швейцария, където се заема да оформя витрините в търговския център. Тъй като живее на границата с Нидерландия, летните си ваканции семейството прекарва на крайбрежието на Нордвийк. Безкрайните пусти плажове и индустриалните пейзажи на родния град се запечатват в паметта на Петер и по-късно оказват силно влияние върху неговото творчество. По-късно Линдберг се мести в Берлин. Нощем си изкарва прехраната като стругар в завод, а през деня мечтае за кариерата на художник. През 1960 г. той постъпва в Берлинската художествена академия. "От всичко най-много ме порази това
колко остаряла се оказа програмата
Всички живописни и фотографски техники се преподаваха по най-стандартния и допотопен начин" - ще признае по-късно той в едно интервю. Самият Петер мечтае за свобода. Скоро тръгва по стъпките на най-големия си идол - Винсент ван Гог, и посещава Арл, а след това тръгва на автостоп на пътешествие из Испания и Мароко.
След две години младият артист се завръща в Германия. Изучава абстрактно изкуство в Крефелд и още като студент получава предложение да изложи свои работи в известната авангардна галерия "Дениз Рене". В началото на 70-те години Линдберг започва да се увлича от фотографията и две години е асистент на дюселдорфския фотограф Ханс Люкс. Когато през 1971 г. става чирак на майстора, снимащ предимно комерсиални проекти, младокът почти нищо не разбира от занаята. Получава работата не заради качествата си, а само защото е приятел на Люкс. В онези години Линдберг още няма претенции да е фотограф, но твърдо знае, че всичко, което иска, е да общува с хората и да създава изкуство със собствените си ръце.
В студиото на Люкс прохождащият художник е поразен от това как неговият наставник
работи със светлината и оборудването
Новото поприще така го поглъща, че го тласка да отвори свое собствено малко ателие в Дюселдорф. Това е крачката към световната слава. Една от първите знаменити снимки на Линдберг няма нищо общо с модната индустрия, а и дори и по-късно той винаги ще се разграничава от нея. Дебютът на младия фотограф е реклама за тютюневата компания Samson, която продава продуктите си, придружени от инструкции как клиентът сам да си свие цигара. И така Линдберг заминава за Амстердам, където снима как непознати си завиват тютюн. Още от самото начало осъзнава, че режисираната фотография не е за него. Той цени естествения живот и единствено в него вижда особена красота. Всеки от онези фотоси говори сам за себе си.
Вече оформящият се негов стил и уникалната му визия започват да носят плодове. През 1977 г. фотографът получава обаждане от прочутия графичен дизайнер и арт директор на списание Twen Уили Флекхаус с предложение за сътрудничество. Това дава на Петер възможността да заснеме фото ревю за френския бранд Kenzo, който се предвижда да заеме десет страници от модното списание Moda & Vonen. "Заснех тази поредица напълно неосъзнато - ще каже после той. - Нямах никакъв опит в подобни фото сесии. Бях запознат с няколко работи на Ханс Ферер, Ъруин Пен и Ричард Аведон и това беше всичко. Направих си фон от няколко парчета цветни тъкани 4 х 8 метра. По него имаше много миниатюрни точки като на зърниста бленда. Ето така заснех материала, който за времето си беше доста чудноват".
След този експеримент легендарните издания
започват да засипват художника с изгодни предложения
Първи се обаждат от "Щерн", които го канят в Париж с думите: "Ние ще ви дадем 14 страници, просто ни направете същата снимка". След това договор му предлага Marie Claire, а после с фотографа се свързва и арт директорът на американския "Вог" Александър Либерман. Но въпреки примамливите оферти стилът на модната фотография през 80-те години не импонира творчески на Линдберг. Наложилите се тогава стереотипи за това как трябва да изглежда една жена на корицата са абсолютно неприемливи за него. Той не желае да участва в създаването на поредния образ на гримираната героиня от Пето авеню, която току-що е излязла с кученцето си от собствената лимузина. Затова творецът предприема доста рискован, но заслужаващ уважение ход: той отказва на Либерман, като заявява, че не вижда жените такива, каквито ги показва "Вог".
В отговор Либерман предлага на фотографа да му гостува в Щатите, за да му покаже своята визия за женската красота. Петер приема и заминава за Лос Анджелис. Заедно с най-известните модели тогава като Татяна Патиц, Линда Еванжелиста, Кристи Търлингтън, Карен Александър, Рейчъл Уилямс и Естел Холидей художникът се отправя към плажа. Облича красавиците в обикновени бели ризи и ги моли да не се гримират: за него е важна естествената им красота. С готовите фотографии Линдберг се връща в Ню Йорк и занася папката в редакцията на Vogue. Но редакторите на изданието само вдигат рамене, те просто не знаят какво да правят с подобни снимки. В крайна сметка ги публикуват в някаква колонка на тема как може да изглеждате добре на плажа с рошава коса. Светът на "Вог" още не е готов да приеме експериментатора. Но скоро ще се намери онази, която ще оцени таланта му по достойнство.
През 1888 г. постът главен редактор на най-известното модно списание заема Ана Уинтур. Тя отново кани Петер да направи фото сесия за Vogue, който жест на него му подсказва, че фешън индустрията вече не е същата. За снимките фотографът избира не най-модните, а най-умните модели - Наоми Кембъл, Линда Еванджелиста, Татяна Патиц, Синди Крауфорд и Кристи Търлингтън. Именно с тях той създава запомнящ се стил, който става знаков за 90-те години на миналия век. Облечени в прости дрехи, без грим, манекенките позират в естествени пози и гледат право в очите читателя от страниците на списанието. Този момент става преломен в модния свят. Всеки нов брой на списанието преплита красотата с личността на жената, а не с нейния социален статус. Така благодарение на Линдберг се ражда и терминът "супермодел". "Когато снимам модела - казва той, - най-вече ме интересува неговото лице, неговата личност".
Черно-бялата фотография е неговата страст
Художникът до последно недолюбва цифровите фотоапарати; твърди, че му липсва тъмната стаичка, в която се проявява лентата.
Последната работа на Питер Линдберг е обложката на последния, септемврийския брой на британското издание на "Вог", за което той снима за първи път през 1992 г. Задно с поканената в качеството й на редактор съпруга на принц Хари Меган Маркъл и главния редактор Едуард Енифул в продължение на седем месеца фотографът създава серия снимки, посветени на женската сила. Под мотото "Силата на промяната" на първа страница се появяват 15 жени, "новаторки, обединени от безстрашието в преодоляването на трудностите". Първоначално Енифул има идеята на корицата да е само Меган Маркъл, но херцогинята преценява, че това би било доста нескромно от нейна страна. За свои героини Маркъл избира активистката за психическо здраве Адвоя Абоя, министър-председателката на Нова Зеландия Джасинда Ардерн, африканската бежанка и манекенка Адут Акеч, сомалийската боксьорка Рамила Али, балерината Франческа Хейуорд и други забележителни жени. Последното място на обложката редакторите оставят свободно - това е мястото, предназначено за всяка една от читателките на Vogue.
Малко преди смъртта си Линдберг разказва какво силно впечатление са му направили инструкциите на Меган Маркъл по телефона в навечерието на снимките. Херцогинята пожелала да бъде разкрита естествената красота на всички участнички във фото сесията и казала, че би искала да види луничките им. А фотографът отвърнал: "За мен няма нищо по-просто от това. Аз ги обожавам!"
