Замерянето с кал между политиците никога не спира. Понякога обаче взаимното очерняне прилича на знак, че се случва нещо сериозно. Така изглеждат нещата в момента, след като претендентът за водач на ДПС Делян Пеевски и президентът Румен Радев взаимно се обсипаха с обвинения в корупция.

Моментът е особен – съвсем наскоро управляващите от ПП-ДБ, ГЕРБ-СДС и ДПС прокараха през парламента новите конституционни съдии. Тук големият скандал стана заради Десислава Атанасова – дългогодишен герберски партиен кадър, абсолютно непригодна за такова високо назначение, но избутана до поста със силата на мнозинството. От сглобката, дори да искаха, нямаше да измислят по-хубава възможност за Радев да ги удари. И той се възползва – веднага оспори в Конституционния съд избора на Атанасова и на колегата й Борислав Белазелков. Управляващите изпаднаха в конфузна ситуация – излезе, че техните фаворити ще трябва да се произнесат по валидността на собствения си избор. А направят ли го, Радев ще може да обяви пред страната – ето, видяхте ли, че сглобката овладява институциите!

Хитър трик от негова страна –

но нито неочакван, нито особено впечатляващ. Учудващото беше радикалната и свръхагресивна реакция на Пеевски. На практика той обвини президентството, че е ограбило държавата чрез служебните правителства, за да може да финансира нова партия. След това настоя медиите и прокуратурата да извадят наяве "чудовищния корупционен кръг на съветниците на президента". А отгоре на всичко нарече държавния глава "г-н Кеш" (заедно с няколко други нелицеприятни имена). Радев му отвърна с презрителното обръщение "г-н Магнитски", обвини го, че генерира фалшиви скандали, за да прикрие реалната корупция, и също поиска разследвания, като директно изреди цял списък: "за БТК, за "Булгартабак", за КТБ, за ББР, за язовири, магистрали, митници, НКЖИ, за "Дунарит", "Емко" и отравянето на Гебрев, за подставени лица".

По всичко изглежда, че започва битка между кръговете около ДПС и "Дондуков" 2. И едната, и другата страна изисква други да им свършат мръсната работа – Пеевски инструктира журналистите да разкрият "касиерите на Радев", а държавният глава настоя да се реактивират разследвания, свързвани в миналото с ДПС.

Доста нахално от тяхна страна –

да пускат неясни намеци за корупция, а след това да изискват от други да я докажат!

Както е показал опитът от миналото, от такъв скандал едва ли ще произлезе нещо реално. Любим подход на политиците е да се набеждават едни други в корупция, ала те много внимават да не се стигне до истински разкрития (а и какво да очакваме от послушната и беззъба прокуратура на Борислав Сарафов?). Затова остава висящ въпросът – защо тогава се случва всичко това?

Едва ли е заради Десислава Атанасова – с това се приключи, както лаконично констатира Пеевски; тя вече е заклет съдия в КС и едва ли нещо ще я смъкне от поста. Тепърва предстоят десетки други назначения по върховете на държавата. Радев обаче няма институционалната власт да попречи на управляващите. Те ще си изберат, например, хората във Висшия прокурорски съвет, които след това ще излъчат следващия главен прокурор. Дори президентът да откаже да потвърди избора с указ, пренаписаната от сглобката Конституция постановява, че новият главен прокурор все пак ще заеме поста си. И какво му остава на Радев, освен символични жестове на съпротива и публично морално възмущение? Пък и трудно може да убеди някого в искреността си – пресен е споменът за чистките на неговите служебни кабинети в изпълнителната власт.

По-скоро

обяснението за внезапно избуялата вражда

трябва да се търси в предстоящите избори за Европейски парламент. У нас обичайно вотът за евродепутати се посреща с незаинтересованост, която граничи с безразличието. Този път обаче изборите се очакват с тревога от политиците, защото се смята, че ще станат мерило за доверието на избирателите към управляващите. Вярно, имаше и местни избори, но те се проведоха през ноември м.г. - преди партиите от сглобката (уж заклети врагове) заедно да прекроят Конституцията; преди герберският политик Десислава Атанасова да бъде щедро дарена с поста на конституционен съдия; преди гръмовния имотен скандал, въвлякъл ръководството на ПП; преди столичната община да рухне заради политическото боричкане.

Щетите по репутацията на властта са видими

и опозицията точи зъби за реванш. Тук Радев вече разполага с известни възможности. Под неговото управление президентството се превърна в развъдник за политически лидери – партии направиха неговите ексминистри Кирил Петков и Асен Василев, и бившият му премиер Стефан Янев. Около "Дондуков" 2 гравитират и множество политически сили и фигури, принадлежащи към левицата. Те могат да бъдат значителен ресурс на евровота, който основно ще премине под знака на войната в Украйна, разделила дълбоко българското общество по проруска и антируска линия. Тук управляващите усещат заплаха и Пеевски открито я формулира – Радев ще участва прикрито във вота чрез левите политически сили. А президентът най-охотно я потвърди, като заяви открито, че ще има политическа алтернатива на сглобката. За него това е възможност да разшири своето западащо влияние.

Така Радев само показа за пореден път, че няма желание да признае конституционните ограничения на ролята си и да се вмести в тях. Президентът може да размахва юмрук на управляващите, но не може да се опитва да пренарежда политическата сцена по свое усмотрение. С кого обаче разполагаме като защитник на демокрацията и конституционната държава? Делян Пеевски, представете си! Де факто лидерът на ДПС – партията, загнездила се дълбоко в статуквото, което разсипва страната от десетилетия, се напъва с всички сили, за да се представи за опора на парламентаризма и евроатлантическия курс на България. Това вече изглежда направо нелепо.

Сценката, която устроиха двамата, изглежда като началото на политическия сезон преди евровота. Вече и други актьори се намесват - бившите съратници на Радев на "Позитано" 20 тръбят, че отдавна били разобличили корупцията на служебните правителства, а Пеевски предупреждават, че ако не сподели информацията си с прокуратурата, ще стане съучастник. Размяната на обвинения и обиди подсказва и какво ще наблюдаваме през следващите няколко месеца - политиците ще се замерят с полуистини за корупцията по върховете на държавата. Едно жалко представление, което само ще отблъсне още повече и без това обезсърчените избиратели.