Хубаво е, когато управляващите от ГЕРБ споделят някои истини от време на време. Например, че оставката на високопоставен партиен кадър, колкото и незаменим да е изглеждал до момента, всъщност няма особено значение. Защото системата, в рамките на която е действал, остава непокътната.
„Изградихме един функциониращ и работещ политически модел, който винаги се е водил само от обществените интереси на всяко едно населено място, на всяка община, на всеки регион, на България и нашите съграждани. Доказахме го с нашата силна евролиста, с чиято победа допринесохме за силна и обединена Европа”. Така описа своето наследство зам.-шефът на ГЕРБ Цветан Цветанов, след като обяви, че се оттегля от партийното ръководство. За ролята на своя лидер Бойко Борисов не спомена нищо.
Това е най-близкото до истината, което можем да получим от управляващите, стане ли въпрос за начина, по който взимат и удържат властта в страната. Не „харизмата” на Бойко Борисов печели избори.
Печели ги „политическият модел”,
който партията му изгради и поддържа вече 10 години.
Всички знаем за какво става въпрос - налице е мрежа от влиятелни хора в страната (някои вече я наричат партийна номенклатура), обединени под шапката на ГЕРБ, за да овладеят и задържат централното и местното управление, както и материалния ресурс, който тези властови позиции им осигуряват. Точно този ресурс се ползва, за да бъдат печелени избори.
Герберската пропагандна машина, разбира се, сега работи с пълна пара, за да втълпява на хората друга версия - че победата на евровота е заслуга на мощните мишци на Борисов. Видял партийният бос, че хората му са оплескали работата, запретнал ръкави, седнал зад волана на джипа, направил кръгче из страната, просветил хората колко добре (ще) живеят при неговото царуване и - о, чудо! - ГЕРБ се въздигнала от пепелищата на имотния скандал и отнела победата от ръцете на комунистите. Така горе-долу звучи легендата, която близки до управляващите медии, мними анализатори и възторжени фенове на премиера
добавят към митологията, заобикаляща Борисов
Както се изрази негова симпатизантка: „Колата се беше обърнала, а той я изправи и на три колела финишира пръв!”
Приказка за наивници. „Доста тъпичко е да се смята, че хората са стадо, което ще се впечатли толкова много от един потен, разгърнал ризата мъжага, яхнал джипа”, коментират в интернет по-неласкаво настроените към водача на ГЕРБ. И с право го казват. Отдавна мина времето, в което Борисов разполагаше с доверие от 90% и „магаре да бях вързал за депутат, щяха да го изберат”, както се хвали. Сега рейтингът му е 30%, а партията му загуби около 70 хиляди гласа в сравнение с евроизборите през 2014 г. Положението е същото, каквото е вече години наред - ГЕРБ остава първа политическа сила, но не защото е силна, а защото конкурентите й са твърде слаби. При такова положение да се рециклира легендата за „харизмата” на Борисов и да ни се поднася в нова опаковка е просто нелепо. Срокът на годност на този политически продукт отдавна изтече.
Затова да се говори, че премиерът бил поел предизборната кампания „на ръчно управление” и така е донесъл победата на ГЕРБ, означава просто да се припява на песен, която той и антуражът му най-гръмогласно изпълняват. „Очевидно, че беше силно преувеличена ролята на Цветанов. Видяхте - изтеглих го назад”, твърди Борисов. Ала всички, които поне малко се бяха загледали в кампанията на ГЕРБ, са наясно, че Цветанов продължи да обикаля из страната, дори след като уж беше „изтеглен назад”. Просто партията не даваше гласност на изявите му, както го правеше преди, за
да не се набива на очи след поредната си апартаментна издънка
Ако Борисов беше толкова решителен в намерението си да „пречисти” ГЕРБ с оставки, както обясняваше, щеше много преди изборите да е предприел най-крайната мярка - да изхвърли „обичното си дете” от партийното ръководство. Но не го направи. Защото беше наясно, че неговите собствени обиколки по пътища, църкви, заводи и болници са само пиар акции за пред телевизионните камери. А Цветанов е онзи, който ходи на гости на местните партийни феодали и свързаните с тях бизнесмени и се знае с жените им, децата им и цялото им обкръжение. Това са хората, които са в основата на политическия модел на ГЕРБ. Не Бойко Борисов.
По тази причина Цветанов беше изхвърлен с ритник от партийното ръководство чак след като стана ясно, че изборите са спечелени. И сега Борисов тепърва ще мисли как да реорганизира модела по начин, който да изключи участието на досегашния му първи заместник, и в същото време да не доведе до отслабването му точно преди местните избори.
Този модел е проблематичен най-малкото в два пункта. Първият е, че някои от герберите до такава степен си пуснаха пердето пред очите, че открито и арогантно вършат неща, които правят партията и Борисов уязвими за тежки публични скандали. Вторият е, че
корупционният модел има своите граници на ефективност
- не може да съблазниш всички избиратели с градинки, фонтанчета, дърва за огрев и петдесетолевки.
В непосредственото бъдеще първият проблем изглежда нерешим. Герберите държат почти напълно властта в страната, което означава, че държат в свои ръце публичния ресурс. При това положение да бъде прочистена партията от корупция е кауза пердута. От последните коментари на Борисов се разбра, че планира да прекрати практиката да се съвместяват партийни и държавни постове - например кмет или министър да бъде шеф на областна структура. Какъв ще бъде ефектът от такава мярка, засега е трудно да се каже. Целта изглежда е по-скоро да се засили личният контрол на Борисов върху ГЕРБ, като отслаби онези хора в партията, които са станали твърде влиятелни, защото са съсредоточили прекалено много власт. Същото намерение стои и зад идеята да се засили изпълнителната комисия - ръководният орган на партията, който досега действал „проформа”, по думите на Борисов.
Що се отнася до втория проблем, засега той се решава от само себе си. Причината е в ниската избирателна активност, която на последните евроизбори падна до 33%. В такава ситуация значителното по размер твърдо ядро, корпоративният и купеният вот и контролът върху държавната администрация и местната власт са съвсем достатъчни фактори за удържане на изборна победа. В това отношение ГЕРБ съвсем започва да прилича на ДПС - лоялен електорат, съмнителни изборни практики и ползване на властови ресурс.
На партията на Борисов няма да й бъде необходимо нищо повече, докато мнозинството от избирателите се затварят в черупките си и отказват да гласуват. Било от пасивност, от безразличие или отвращение, над 4.3 млн. граждани с избирателни права не са се явили пред урните на евровота. Това са хора, които биха могли да преобърнат политическото развитие на страната, ако искат. Но избират да не го направят.
„Явлението се подминава, но то грозно стои. Държава, чието население поединично се е затворило, което бяга в мизерното си себесъхранение, отказващо да поеме отговорност за себе си и бъдещето на децата си. Срамно е наистина, но е факт, пет милиона български граждани избраха да бъдат стригани като безропотни овце”, разочаровано написа някой в интернет след изборите. И така обобщи ситуацията - докато разполага с широкия гръб на мълчаливото мнозинство, върху който да се обляга, властта на ГЕРБ ще остане непоклатима.
