Медия без
политическа реклама

Глезеното дете Косово дразни големите*

САЩ, Франция и Германия притискат Прищина да снижи напрежението в доминираните от сърби райони

Провокатори на напрежението бяха косоварите, но сблъсъците бяха между силите на НАТО и сърбите.
ЕПА/БГНЕС
Провокатори на напрежението бяха косоварите, но сблъсъците бяха между силите на НАТО и сърбите.

Косовският министър-председател Албин Курти разкритикува в четвъртък "вредните" изявления на Вашингтон и други съюзници, които упрекват правителството му за засилване на напрежението в районите на страната, където мнозинството е сръбско, но заяви, че ще се срещне със сръбския президент Александър Вучич, за да постигне деескалация.

"Срещата - на дата, която все още не е уточнена - се организира от ръководителя на външната политика на Европейския съюз Жозеп Борел", каза Курти. Коментарите му във видеоинтервю за "Вашингтон пост" дойдоха в момент, когато държавният секретар Антъни Блинкън отново призова Косово и Сърбия да предприемат действия за намаляване на напрежението.

Германия и Франция също призоваха Косово да свика нови избори в северните райони с преобладаващо сръбско население, които бяха в центъра на размириците, довели до сблъсъците и раняването на повече от 30 миротворци на НАТО. Сцените на насилие засилиха опасенията за преминаване към по-интензивен конфликт в Косово, където войната от 1998-1999 г. отне живота на повече от 10 000 души.

Какво трябва да знаем за сблъсъците?

Представители на САЩ изразиха дълбоко разочарование от Прищина във връзка със събитията от последните дни. Миналата седмица Блинкън заяви, че решението на Косово да използва полиция за насилствено назначаване на кметове от етнически албанци в четири общини с преобладаващо сръбско население "рязко и ненужно ескалира напрежението". Като наказание Вашингтон изключи Косово от участие в планирани военни учения, като същевременно заплаши да прекрати международното лобиране за признаването на страната.

Това представлява горчив обрат в отношенията между Вашингтон и Прищина. Съединените щати са силен поддръжник на независимостта на Косово от Сърбия, обявена през 2008 г. - стъпка, която Белград никога не е признавал. Сред другите държави, които се въздържат от признаване, са пет държави от Европейския съюз: Кипър, Гърция, Румъния, Словакия и Испания.

"Съединените американски щати са наш незаменим съюзник, приятел и партньор", заяви Курти. "Ние сме им безкрайно признателни за тяхната роля, за нашето освобождение и независимост, за нашата сигурност и отбрана, за нашето развитие и демокрация. Но сега е време да кажем и нашата демократична истина на авторитарните властимащи".

Курти разбира, че Западът иска само да запази мира: "Но когато си имате работа с крайно десни, с ултранационалисти и много опасни авторитарни режими, изявленията, които целят да запазят мира, само окуражават авторитарните фигури."

Косово обвинява Сърбия, че е разбунила "дивата тълпа", която демонстрира срещу назначаването на кметове. Длъжностни лица отбелязват, че сред арестуваните е и сръбски полицай.

Курти заяви, че Косово не е имало друг избор, освен да назначи кметовете, въпреки че единият от тях е получил малко повече от 100 гласа, след като заради сръбския бойкот избирателната активност е била под 4%. "Кой друг може да заеме тези длъжности?", запита той.

Съединените щати видяха в този ход провокация

"Много ясно изразихме тревогата си от някои последни действия", каза Блинкън по време на пътуване до Осло в четвъртък за среща на външните министри от НАТО. "Казахме това директно на участващите лидери, включително на министър-председателя Курти".

В четвъртък Вучич призова за оттегляне на "предполагаемите кметове" от заеманите от тях длъжности. Пристигайки на срещата на върха на Европейската политическа общност в Молдова, той заяви, че отстраняването им ще бъде "мощен ход" към разрешаването на кризата.

По време на срещата на върха Вучич се срещна с президентката на Косово Вьоса Османи, съобщи френският президент Еманюел Макрон на пресконференция в четвъртък. Франция и Германия призовават за повтаряне на изборите в четирите общини, каза Макрон и определи мандата им като "очевидно нелегитимен".

В изявление преди искането от страна на Германия и Франция Курти призна, че това са кметове "с малко к". Той каза, че "няма как" да изкарат двугодишния си мандат, но се противопостави на отстраняването им, като заяви, че "не може да се предаде" на исканията на "фашистка милиция".

За да се проведат предсрочни избори, трябва да има и "върховенство на закона", каза той, като добави, че нов вот вероятно ще се сблъска с нов бойкот.

Германия и Франция също така призовават за разрешаване на въпроса за увеличаване на автономията на районите с преобладаващо сръбско население, за което Прищина се е съгласила преди десет години, но не го е осъществила - една от причините за бойкота.
"Сега всяка от страните ще се консултира със своето обкръжение и ще се върне с ясни отговори следващата седмица", каза Макрон.

Курти заявява, че споразумението е противоконституционно, но че Косово е готово да работи за "подходящо ниво на самоуправление" за сръбската общност, както е посочено в предложението на ЕС за нормализация от тази година.

От началото на войната в Украйна Курти настоява за засилено мироопазващо присъствие на НАТО в страната на фона на опасенията, че Москва ще използва силните си връзки със Сърбия, за да разпали вълнения на друг фронт в Европа. След сблъсъците в края на миналия месец НАТО изпрати още 700 военнослужещи в Косово, където има мироопазващо присъствие от близо 25 години.

Курти заяви, че няма да се подчини на международните искания за извеждане на полицията от общинските сгради, докато протестиращите не бъдат разпръснати или арестувани.

"Ако тези агресивни лица отидат в Сърбия или в затвора, тогава бихме могли да намалим полицейското присъствие", каза той, като предположи, че броят на полицаите може да бъде сведен до "едноцифрено число" в размирните кметства.

-------------

"Монд"

В кратката история на Косово, което е независимо от 2008 г., никога не е имало такова напрежение между Прищина и западните ѝ покровители. Миналата сряда, 31 май, лидерите на САЩ, Франция и Обединеното кралство обвиниха министър-председателя Албин Курти за ролята му във внезапното нарастване на напрежението през последните дни в северната част на тази малка балканска държава, която е под закрилата на НАТО от войната със Сърбия през 1999 г.

Говорейки от Словакия, където участва във форума Globsec за сигурността в Европа, Еманюел Макрон заяви, че "много ясно, че косовските власти са отговорни за настоящата ситуация". Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкън също разкритикува Прищина за това, че "внезапно и ненужно е изострила напрежението", като е решила на 26 май, да назначи албански кметове в четири предимно сръбски общини около разделения град Митровица. 

Встъпването в длъжност на четиримата кметове, избрани от малцинството на албаноговорящите (1500 избиратели от 40 000 души население) след бойкот на изборите от страна на сръбската общност, провокира гнева на сърбите, живеещи в региона.

Въпреки че тези актове на насилие очевидно са извършени от сърби под влиянието на близкото до Москва правителство в Белград, което все още отказва да признае независимостта на бившия си регион, западните сили сега приписват източника на проблемите на Прищина. "Много ясно заявихме на косовските власти, че е било грешка да провеждат тези избори", каза Макрон за общинските избори, проведени на 23 април въпреки бойкота на сръбските избиратели. През ноември сръбски избраници и държавни служители от региона напуснаха всички косовски институции в знак на протест срещу решението на Прищина да спре да признава сръбските регистрационни номера на автомобилите.

Какво поражда напрежението в Косово? 

В Косово живеят предимно 1,8 милиона етнически албанци, но има и повече от 100 000 сърби. През август 2022 г. властите се опитват да принудят сръбското малцинство да премине към регистрационни табели за автомобили и лични документи, издавани от косовското, а не от сръбското правителство. Много етнически сърби възприеха административната заповед като обида и заплаха за тяхната идентичност. В крайна сметка властите се съгласиха да не прилагат тази политика, но не и преди голям брой сръбски полицаи в Северно Косово да напуснат в знак на протест. След като миналата година трима такива полицаи бяха арестувани по подозрение в тероризъм, членовете на общността отговориха с протести и блокиране на пътища. Премиерът на Косово Албин Курти обвини Сърбия, че е провокирала размириците. Сръбският президент Александър Вучич повдигна въпроса за изпращане на войски в Косово за защита на сръбското малцинство. През май сръбски протестиращи се опитаха да попречат на новоизбраните кметове от етнически албански произход да достигнат до офисите си в градовете с преобладаващо сръбско население, което доведе до сблъсъци, при които бяха ранени десетки миротворци, водени от НАТО, както и повече от 50 местни сърби. 

Каква е предисторията? 

Протестите в Косово избухват през 1981 г. след смъртта на дълго управлявалия Югославия комунистически диктатор Йосип Броз Тито. Първоначалното искане на етническите албанци Косово да бъде превърнато от провинция в Сърбия във федерална република в рамките на Югославия предизвика сръбски национализъм и помогна на Слободан Милошевич да дойде на власт в Сърбия през 1987 г., като обеща да спре сепаратизма. Репресиите му обаче засилиха исканията на мнозинството в Косово за пълна независимост.

Войната за територията избухна през 1998 г., при което загинаха над 10 000 души. Сраженията приключиха през 1999 г., когато бомбардировките на НАТО принудиха сръбските войски да напуснат Косово, а около 200 000 сръбски цивилни граждани също избягаха. Сърбия се закани, че никога няма да се съгласи с отделянето на това, което смята за свое историческо сърце - позиция, подкрепяна от Русия, Китай и дори от пет държави-членки на Европейския съюз. 

Какво е въздействието на войната на Русия в Украйна?

Геополитическите разногласия относно Косово се изостриха след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна под ръководството на президента Владимир Путин, който е откровен поддръжник на Сърбия. Путин разкритикува Запада за двойни стандарти. Той сравни каузата на Косово - която е призната от по-голямата част от западния свят - с тази на два региона в Източна Украйна (Донецк и Луганск), контролирани от подкрепяните от Русия сепаратисти от 2014 г. На свой ред лидерите на Сърбия и Косово използваха войната в Украйна, за да засилят реториката си. Съществува риск ескалацията да се разпространи и в други части на нестабилните Западни Балкани, включително Босна и Херцеговина. Водените от НАТО мирни сили от близо 3800 военнослужещи от години помагат за поддържането на мира в Косово и заявиха, че са готови да се намесят, ако стабилността е застрашена. 

Кои са основните играчи?

Косовският премиер Курти обвини Сърбия, че служи на руските интереси, а сръбският президент Вучич заяви, че косовските политици се опитват да използват тревогата за Украйна за свои собствени цели. И двамата имат опоненти у дома, които поставят под съмнение справянето им с повтарящото се напрежение, но населението им до голяма степен остава вкоренено в съперничещия си национализъм. Като цяло САЩ имат по-голямо влияние от ЕС върху ръководството на Косово, докато Сърбия търси подкрепа от Москва, както и от Вашингтон и Брюксел при решаването на спора. Вучич осъди в ООН агресията в Украйна, като същевременно не се присъедини към санкциите на ЕС срещу Русия. През 2022 г. Вучич си осигури още пет години като президент, като партията му има мнозинство в парламента. Отказът на Курти да направи каквито и да било отстъпки на Сърбия допълнително усложни всякакви преговори със съседната държава. 

Какви са отношенията на ЕС със Сърбия и Косово?

През 2013 г. Сърбия и Косово подписаха с посредничеството на ЕС споразумение за търговия, енергетика и комуникации, в което се предвиждаше косовските сърби да получат известно самоуправление. По-късно Косово заяви, че няма да даде автономия на малцинственото население и поиска пълното признаване от страна на Сърбия преди по-нататъшно разглеждане на въпроса. Въпреки че ЕС остава ключов инвеститор и в двете държави, напредъкът в усилията им за присъединяване към блока е изключително бавен. Сърбия преговаря за собственото си присъединяване и е по-напред в процеса от Косово, което все още не е станало официален кандидат. ЕС постави разрешаването на конфликта между тях като условие за присъединяване. Разочарованието от блока нараства в Сърбия, където ЕС се възприема като все по-отдалечен и зает със собствените си проблеми.

-------------------

* Заглавието е на "Сега"

 

Последвайте ни и в google news бутон

Ключови думи:

Косово

Още по темата