Хиляди български младежи учат на компютър вече пета поредна седмица. Причината, поради която не могат да се върнат в класните стаи като малките ученици, е банална - липса на тестове за COVID-19. А кога ще има такива, е въпрос, достоен направо за "Мистериите на Хънтър стрийт". Освен че няма тестове, на училищата и родителите е забранено сами да купуват такива, за да минимизират поне малко непреодолимо големите пропуски от дистанционните уроци. Такава е българската версия на управление на COVID пандемията в родните учебни заведения. А докато препятствията бъдат отстранени, нищо чудно да дойде Коледа и децата да посрещнат и 2022 г. вперени в екраните. Под голяма въпросителна все още е и последната, аварийна идея, родена в резултат на абсурдно противоборство между министрите на образованието и на здравеопазването - ученците да се тестват веднъж седмично, за да се освободят тестове за всички ученици.
Връщането на учениците в клас срещу тестване два пъти седмично бе решено на пожар, въпреки че цяло лято се писаха планове и насоки за учебната година. Напълно очаквано бе държавата да не може да осигури тестове от днес за утре предвид сложните процедури по обществените поръчки и доставки. И тъй като за момента тестове има само за малките ученици, за големите ситуацията е "чакаме тестове и учим от вкъщи оттук до края на света". А двете решения, които междувременно можеха да върнат поне част учениците, дълго време бяха заложници на тежката дума на МЗ.
МОН неколкократно посочи, че единствената причина учениците от гимназия и прогимназия да не се връщат в клас е, че няма тестове. Логичният въпрос е: "Ако някой има тестове, защо да не върне учениците си в училище?". Очевидно и от министерството са си го задавали, след като по-миналата седмица предложиха подобна идея. Оттам се канеха да разрешат на училищата да осигурят тестове със собствени средства и да върнат големите ученици в клас. За да влезе в сила промяната, трябваше санкция и на здравното министерство.
Намерението обаче отново нажежи училищните страсти. Директори, синдикати, НПО-та и омбудсманът вкупом алармираха, че то ще доведе до дискриминация, тъй като ученици от един и същи клас ще получават различен достъп до ефективно образование единствено с оглед финансовите ресурси на училището, в което учат. "Кому е нужно да се противопоставят училищата на имащи средства и такива, които нямат пари точно в този момент", попитаха директори. Никой не попита обаче защо едни училища имат средства, а други - нямат. Просветният министър пък бързо се отказа от идеята с няколко агрумента, сред които и евентуалния скрит имуществен ценз, който би се появил пред достъпа до образование.
Действително при държавните и общинските училища има поводи за притеснения, включително и как биха поръчали голямо количество тестове. "За месец закупуване на тестове едно голямо училище ще достигне лимитите на ЗОП процедура и ще има нов юридически казус, за който „разрешението“ на МОН ще бъде незаконно", посочиха директори. При частните училища обаче такъв казус не съществува. Затова и закупуването на тестове при тях не е особено голям проблем - дори някои родители изявяват желание сами да ги осигурят, само и само децата им да учат присъствено.
Освен с безусловна подкрепа от родителите някои частни училища могат да се похвалят и с внушително количество ваксинирани ученици. "Защо в този случай и на имунизираните се отказват всички възможности за присъствено обучение?", питаха директори. Те посочваха и стотиците деца със зелени сертификати (за преболедуване или антитела), които също биха могли да претендират, и то с основание, че са дискриминирани. "Лудост е да държим тези, които искат да тръгнат. Няма дискриминация. Става дума само за възможност, която получават училищата. Който иска и има възможност, осигурява тестове, който няма - не преминава към тази мярка", казваха директори, и то не само ръководещи частни училища.
Големи общински училища в столицата вече заявиха желание и готовност да закупят тестове, също както и малки селски училища с по 20-ина гимназисти, за които това също не представлява проблем. Не на последно място мярката не е предвидена да е вечна, а само докато държавата осигури безплатни тестове. Въпреки това, решение не се намери. Такова бе дадено само за частните училища, които получиха възможността да върнат в клас учениците от горен курс с тестове, закупени от родителите или училищните бюджети.
Известен проблем представляваше видът на тестовете, които ще се ползват при учениците от горен курс. Обсъждаше те да не са със слюнка, а с вземане на проба от носа. Причината вероятно е, че производителите не могат да доставят нужните количества слюнчести тестове, които са изрично изброени в заповедта на здравния министър. Заповедите обаче спокойно могат да се допълват. А от здравното министерство изглежда никак не бързаха. Така на трупчета доскоро бе и другата идея на МОН - ако 50% от учениците в даден клас имат зелен сертификат за преболедуване, за ваксинация или за антитела, те да се върнат в клас. Друг е въпросът, че тя се оказа неработеща - от стотици училища в София само Испанската гимназия успя да върне в клас няколко паралелки, при които половината ученици са със серитификат.
Бавните решения в образованието, счупената комуникация между институциите и прекалено дългото дистанционно обучение в последните дни настроиха почти революционно родители, учители и директори. Наслушахме се на празни обещания за доставка на милиони тестове, нагледахме се на безумни коментари и противопоставяния между министри, за да се стигне до ново, отново аварийно решение - учениците да се тестват веднъж седмично, за да може тестове да се пренасочат за по-големите ученици.
Лошото в създадената патова ситуация е, че се мисли за всичко друго - тестове, пари, заповеди, организация, дискримнация и т.н., но не и за децата и за това, че пореден месец те остават затворени по домовете си. Изолацията влияе еднакво пагубно и на малките, и на големите ученици. Едните трудно се концентрират пред екрана и имат нужда от помощ от родител, другите обаче не по-малко губят мотивация и всякакъв смисъл от обучение, комуникация и какво да е социално действие. Образователните пропуски все ще се наваксат по някакъв начин, макар че според директори и те вече са непреодолимо големи. Психическите поражения обаче могат да носят последствията си с години.
Трета поредна година онлайн обучение за големите ученици, които с право се чувстват забравени от държавата, вече изглежда катастрофално. Прекалено дълго те изнасят основната тежест на COVID мерките напук на обещанието, че училищата ще са последните, които ще затворят. Всички вече се убедиха, че тестовете нито са най-сложното, нито най-страшното нещо за системата. Противоборствата около изборите именно по повод тестването определено показаха, че политическите заигравки, що се отнася до образование, могат да бъдат доста вредни. Изборите обаче са зад нас и в последните си дни служебният кабинет трябва бързо да осигури връщане на всички ученици в клас. Както казва председателят на Съюза на работодателите в системата на народната просвета Диян Стаматов: "Възможностите за учене в реална среда са много и различни. Необходимо е само разрешение за прилагането им". Предстои да видим дали най-новата идея ще върне най-накрая големите ученици в естествената им среда. Или те отново ще останат заложници на липсащите тестове.
