В село Войводиново ромската махала никне от 30 години. В последните 8 от тях поне два пъти местният кмет алармира официално общинския, че се вдигат незаконни постройки. Ромите се регистрират, гласуват на избори, както и в други селища, те си имат частно енерго (къща им разпределя тока, плащат на собственика). “Пращахме сигнали, написаха се констативни протоколи и нищо като резултат”, казват тези дни пред медиите сегашният и предишният кмет на Войводиново. Докато говорят, получателят на сигналите – кметът на община Марица Димитър Иванов (ГЕРБ) – държи реч… на митинг срещу ромската престъпност във Войводиново. До лявото му рамо силно загрижен за “бездействието на властите” е организаторът на протеста Димитър Шивиков. Двамата място не могат да си намерят от неправдите и жалят за липсата на законност,

сякаш не знаят кой точно трябва да я въдвори

Тази съвсем истинска сцена от Войводиново от петък е еманация на политическата активност след тежкия побой над военнослужещия Валентин Димов. Тя не се различава от посещението на вицепремиера и лидер на ВМРО Красимир Каракачанов три дни по-рано, който патетично нахока мургавото малцинство (“циганите станаха нагли”). Местният лидер на ВМРО Георги Какалов обаче е зам.-председател на общинския съвет, а съюзът ГЕРБ – ВМРО (разнообразяван периодично с други формации) управлява общината вече осем години. Именно те са търпели незаконното гето. 3/4 от гласовете във Войводиново на последните местни избори са за ГЕРБ и формацията на Каракачанов (справка в ОИК; ВМРО участва в коалиция). Дали ромите са подкрепили двете партии и по какви подбуди е станало, е риторичен въпрос.

Сега тези така загрижени за обществения ред управници събориха гетото. На мига намериха законен повод (постройки, констатирани като опасни), пуснаха багерите и разкараха ромите. Всичко това (както и митингът) бе в отговор на разразилото се обществено недоволство. Популизмът на тези “политически” действия не остана скрит за нито един нормален гражданин на България. По-важно обаче е друго – и в Гърмен след размириците се събаряха сгради, и в Асеновград, почти навсякъде след лумнал огън. Но резултатите какви са? Овладява се ромската престъпност? Не, обитателите просто сменят едно гето с друго – и

проблемите получават нова адресна регистрация

Събарянето на постройки, макар да е възстановяване на законност (закъсняла), по никакъв начин не решава глобалния проблем с ромската престъпност. То просто е  зрелище, което цели да успокои страстите – от днес за утре, след като вчера същото беззаконие е било покровителствано.

Побоят във Войводиново и протестите след това доведоха до още един цирк. “Интелектуалци” решиха да не стоят безучастни и написаха писмо до премиера Борисов - в “подкрепа на инициативата на Красимир Каракачанов” (сякаш той въобще произведе инициатива). “Знаейки Вашето искрено родолюбие и любов към отечествените ценностни и светини…”, гласи  обръщението им към Борисов. Писмото бе подписано от Георги Марков, Благовест Сендов, Александър Чирков, Стефан Воденичаров и други хора, заслужили уважение на професионалното си поприще, но пък превърнали се в и “професионални интелектуалци” в обществен план. Нужен ли е въобще коментар на изявата им? Тя не е

нито родолюбива, нито интелектуална, а е чисто подлизурство

(за някои поредното спрямо силните на деня). Щеше да е обратното, ако “интелектуалците” бяха събрали смелост да застанат срещу Борисов, Каракачанов и другите политици.

Но темата с “интелектуалците”, също както конюнктурното вкарване на багерите в махалите, отваря по-голям проблем. Той е, че при наличието на точно такива политици именно интелектуалците следва да поставят важните въпроси пред България. Няма кой друг. В случая с ромската престъпност именно “будните и знаещите” трябва да сложат ухо до сърцето на редовия български гражданин (независимо от етноса му; почтените роми също страдат от престъпленията на побратимите си). И да произнесат това, което не е удобно за казване.

Първото е, че точно управниците (едни след други) насърчават ромското и всякакво друго беззаконие. Второто е, че при конкретното престъпление във Войводиново най-важно е да има справедлив съд и бърза присъда, а не да се буни социално напрежение, да се клейми цялото малцинство; и че именно законността е предпоставка за мир, разбирателство. Но разговорът следва да се разшири и към най-трудната му част. А именно - че българският етнос, чието име носи държавата, се притеснява не просто от ромската престъпност, ами от промяна на етническите баланси; те личат силно в селата.

Изменя ли се етническият облик на България,

ако да, това проблем ли е; ако е проблем, как точно може да бъде решен. А може би пък балансите не се изменят – ако е така, обществото следва да бъде успокоено. Ето това вече наистина би било смислен разговор.

“Може да разчитате не само на нашата подкрепа, но и на огромна част от българската интелигенция и целия народ”, насърчиха “интелектуалците” Борисов и Каракачанов. Горко му на този народ с такава интелигенция и политици. Резултатите са видни.