Има ли дълбок замисъл в дилетантщината на хората около Слави Трифонов, някакъв скрит за широката публика хитроумен план, който като Deus ex machina внезапно да предложи решение на силно заплетената и заредена с драматизъм политическа ситуация и в края на спектакъла публиката да се разотиде доволна и успокоена, преживяла катарзис, казано с езика на Аристотел. Защо точно Аристотел? Защото е философ, а цитирането на философи може да се окаже модно в близките седмици. Но не би трябвало да се забравя, че „катарзис“ е също така и понятие от психотерапията – освобождаване на дълго потискан афект. Някои поведенчески прийоми сред лидерите на ИТН могат да предложат хоризонт и за подобна интерпретация.
Дотук политическата и анализаторска говорилня, както и отделни стъпки на ИТН, очертават
три възможни тълкувания на събитията на политическия терен
1. Слави Трифонов и антуражът му в ИТН са напълно дезориентирани в актуалната политическа ситуация. Действията им са хаотични и по метода на пробата и грешката се опитват да разберат как точно работи това нещо, наречено „политика“. Като дете, което си е свалило нова компютърна игра, но няма търпение да изучава демоверсията.
2. Инфантилизмът в поведението им е плод на нарцистична самоувереност, че „суверенът“, както те наричат предимно своите избиратели, ги е натоварил с месианска задача – да разомагьосат страната, да я извадят от хватката на корупцията и квазидемокрацията и най-после да я изведат на пътя на икономическия, политическия и морален просперитет. Но магията на промяната може да проработи само ако свършат цялата работа сами, ако поемат цялата отговорност, а останалите играчи на терена сляпо ги следват и вярват в добрата им воля и най-вече в интелектуалните и морални качества на Слави, Тошко, Филип и т.н.
3. Зад хаотичните им стъпки прозират дългите сенки на групи и интереси, които не желаят промяна, особено в съдебната система и особено след като служебният кабинет показа, че промяна е възможна, как трябва да се направи и в каква посока да продължи. Прозират стари връзки и контакти, стари и по-нови дружби и предложения, на които не може да се откаже. Сега не може.
Обикновено в такива случаи истината се оказва сложно заплетена в трите възможни тълкувания на ситуацията. Впрочем има и четвърто. Слави няма никакво желание да управлява (не че и може с 65 гласа в 240-местен парламент), но иска някой друг да е виновен за очертаващото се политическо фиаско на ИТН. Неговите избиратели са като армията на Бранкалеоне, искат всичко и веднага и Слави вероятно си дава сметка, че може само да им го обещава, но не и да им го даде. Става дума предимно за млади, импулсивни и първични хора без някакъв идеологически профил, които силно любят и мразят.
Досега са любили. Очертава се скоро да мразят.
Слави е изцяло медиен продукт, какъвто впрочем беше и Бойко Борисов, преди да стисне ръчките на властта. А и дълго след това. Лидерският екип на ИТН изглежда ще се окаже жертва на телевизора. Да живееш двадесет и повече години в телевизора, произвеждайки сатира за всички и всичко, кога сполучлива, кога не, и периодично редувана с назидателни проповеди, да се къпеш в масовата обич на онези, които разсмиваш, забавляваш с песни и балет или поучаваш, всичко това няма как да не води до известна обърканост в усещането за реалност. Дългото пребиваване в телевизора явно създава чрезмерно чувство за собствена значимост. Освен това да иронизираш властта, която и да е тя, е по-лесна и по-удобна позиция, отколкото да си властта. Тогава трябва да приемаш хладнокръвно или с усмивка иронията към тебе. И по възможност да не я храниш с поведението си. За нарцистични натури това е не просто трудно, а болезнено и дори драматично. Особено когато трибуната е фейсбук, а там ирониците са твърде много и често са по-талантливи от сценаристите на Слави. Ще спестя примери, защото са много. Ще спомена само как само за няколко часа Пламен Николов стана Сламен Николов.
Хората от ИТН явно не се справят в новата си роля
Жанрът не им е познат. Не го владеят. Позицията „ние сме несистемни и няма да играем по вашите правила“ е несъстоятелна. В политиката има някакви обективни правила, нещо като природните закони. Например няма как от числото 65 да направиш 121 без подходящо поведение, дипломация, комуникативност и някакво убеждаващо въздействие. Нормален човек би ли поканил антисистемен електротехник да му монтира бойлера? Вирнатата физиономия на Тошко Йорданов, както и файтонджийските бакенбарди на Филип Станев няма как да не пораждат ирония. Би могло, но при друго поведение. Да избираш премиер в ТВ кастинг за политици, както се избират участници в „България търси талант“ няма как да не предизвиква смях. Да предложиш сериозно такъв премиер на фона на сегашния служебен кабинет прави смеха саркастичен, ако не и сардонически. Някой може ли да си представи как премиерът Стефан Янев се явява на кастинг за политици пред смръщения поглед на Слави? Или Бойко Рашков, Христо Иванов, Татяна Дончева и нека да не изреждам. В политиката единствен кастинг е самата политика, управлението. Няма по-ефективен кастинг.
Да отбягваш всякаква публичност с аргумента, че ти било писнало за двадесет години всяка вечер да си в телевизора и спорадично да пускаш във ФБ някакви несръчно заснети монолози от диван по тениска, е меко казано несериозно дори за антисистемен политик. А да те интервюира най-близкият ти политически сътрудник, човек, който дълги години е наливал думи в устата ти, няма как това да не буди весело недоумение. Особено когато политическите послания са поднесени в естетическата стилистика на късния Бойко Борисов.
На този общо взето не твърде весел политически фон най-щекотливият въпрос е дали в тази ситуация ще може да се състави правителство. И кой ще приеме ролята на миманс в театъра на дилетантите? Кой ще зажуми пред надничащите зад кулисите дълги сенки? Големият проблем е, че служебното правителство вдигна много високо летвата и за хората на ИТН изглежда невъзможно да я прескочат. Могат само да минат под нея с високо вирнати глави, понеже са антисистемни играчи, но след това едва ли някой ще ги приема сериозно. Дори и доскоро да ги е приемал.
