Да започнем откъм финала.
Всяка творба има сюжетна линия. И в настоящата политическа трагикомедия е така - миналата година имахме протести, които бяха въведение в партийната драма, имахме завръзка с вота на 4 април, последва кулминацията след вота на 11 юли и сега ни предстои развръзката с ноемврийските избори. Вероятно след това ще имаме време за епилог.
Засега заявките са точно такива - че третият път, ти майка, ти баща, работите ще се случат, т.е. - 47-ият парламент ще направи действащо правителство и тая мъка с изборите до дупка ще свърши. Слави се кълне, че тоя път ще има правителство, ДБ дават съвети как това да стане, а БСП са готови на всичко, за да има стабилна власт, в която социалистите да участват. Очакванията, че някоя партия няма да се класира за следващите избори, но друг "проект" ще успее да влезе, дават още по-голяма увереност, че ще се стигне до стабилно парламентарно мнозинство. Не че нямаше такива очаквания и преди изборите през юли. Този път обаче в хода на кампанията бързо ще се разбере дали сродните партии отново ще прекрачват "червените линии", или ще пазят добър тон точно с тази цел - да не провалят и този опит за политическа стабилност.
Но преди да стигнем до тази глава, трябва да минем през
новите, ноемврийски избори. Те са особени
След като беше на мнение, че вот 2 в 1 “не е в духа на нашия конституционен модел”, накрая президентът Румен Радев обяви, че вотът баш трябва да е 2 в 1, защото “така ще спестим и парите в хазната, и времето на хората".
Кой ще спечели от сливането на президентските и парламентарните избори?
Избори 2 в 1 ще повишат избирателната активност - залогът е по-голям, страстите ще бъдат по-силни, кампанията ще накара повече хора да стигнат до урните/машините. Така по-лесно ще се постигне активност от 50%, която е конституционно условие президентските избори да бъдат легитимни. Т.е. това е добре за водещия кандидат Румен Радев - той просто трябва да спечели 50% от действителните гласове и ще бъде преизбран за президент още на първи тур. Дори и да се стигне до втори тур, ситуацията отново ще бъде в полза на Радев, тъй като “президентските” партии ще бъдат обединени, а дебатът за тяхната подкрепа за Радев ще бъде отминал.
При двойни избори от голямо значение ще бъдат номерата на бюлетините - листите за една партия и бюлетината за президента, предложен от същата партия, ще бъдат под един и същи номер. Това улеснява партийните кандидати за президент. Радев вероятно няма да бъде такъв, той ще бъде независим, тъй като е подкрепен от няколко партии, включително и от парламентарни. Т.е. тази особеност ще затрудни избирането на Радев - партийците ще гласуват за своята партия, а след това ще трябва
да търсят номера на Радев
При избори 2 в 1 най-щастливи ще бъдат кандидат-депутатите, чийто номер в листата съвпада с номера на партията и номера на кандидатпрезидентската двойка. Това е ефектът “15 - 15”, който наблюдавахме на няколко вота.
Но най-голямото изпитание за изборите през ноември ще бъде машинното гласуване.
В момента машините не стигат за вот 2 в 1. Стана ясно, че няма проблем на една машина да се гласува и за президент, и за депутати, но двойното гласуване ще забави процеса на гласуване, което ще доведе до опашки пред урните и дори до невъзможност на всички желаещи да гласуват. За да се предотвратят проблемите, е необходимо да се закупят още около 2000 машини. Парите за това са налични, но времето за обществена поръчка за машините е критично - както беше и през юли.
Проблем с машините ще възникне, ако се стигне до втори тур на президентските избори. В рамките на пет дни след първия тур и преди втория трябва да бъде променен графичният дизайн на бюлетините в 273 секции по цял свят - от Лас Вегас до Анкара.
За всичко това обаче ще говорим в средата на ноември. Сега има други проблеми.
Най-характерната особеност на избори 2 в 1 е, че имаме
два вида избори, но една кампания
Докато лансира листите си, ГЕРБ ще говори, че за всичко на света е виновен Румен Радев. Докато се опитва да спечели нов мандат, Радев ще продължи да громи Борисов и главния прокурор Иван Гешев. В най-деликатно положение ще бъдат партии като “Има такъв народ”, които имат листи, но нямат свой кандидат-президент - те ще трябва да защитават свои кандидат-депутати и на практика чужд кандидат-президент. Така тези партии отварят в двора си широко поле за атака в предизборния месец.
Този дебат ще доминира по време на кампанията. На практика цялата кампания - и за депутатите, и за президента, ще се завърти около личността на Радев и около подкрепата, която дадени партии дават или не дават за него. Ще се дебатира около юмрука на Радев.
Още по-актуален е един факт, на който не обръщаме особено внимание - два месеца преди изборите липсват основните кандидати за президент. Просто сме свикнали с този нонсенс - кандидатите за изборна длъжност у нас се вадят като заек от ръкав в последния момент преди изборите. Сега на сцената е Радев (и 2-3-ма души, които ще се борят за 1 процент). Липсва онзи “по-скоро мъж”, който ще се опита да противопостави ГЕРБ. “Демократична България” вероятно ще издигне кандидат, но тепърва предстоят решенията на колективните органи на партиите в коалицията. Не е ясно доколко искрена кампания ще правят БСП и ИТН в полза на Радев, при положение че Радев не се е разграничил напълно от “партията на министрите”. Цялата тази мъгла ще бъде разсеяна в хода на кампанията.
Нещата започват от тук - от разсейването на мъглата около кандидатите за депутати и президент.
