Има три основателни причини, заради които Йорданка Фандъкова може да се размине с четвъртата победа на кметски избори в София. И да се оттегли в дебрите на герберския партиен живот - сенчесто място, от което никой не се е връщал.
Тези причини не засягат ширещите се подозрения в корупция около обществените поръчки покрай градоустройството, нито са свързани с ангро внушенията на клети градски опозиционери, че градът е запустял, че нищо не се прави, а ако нещо се случва, то е грозно и пагубно. Напротив, най-успешният самоковски политик може да си отиде от софийската политика,
защото... се опитва да работи, но не се получава
София се променя, това е факт. След десетилетия на бездействие метрото бързо се разрасна, подобри и облекчи транспортната схема на града. Появиха се енергийно ефективни автобуси и модерни трамвайни мотриси. След кризата от 2008 г. строителството на нови офиси и жилищни сгради тръгна отново с бързи темпове. Обликът на града се променя - запустелите схлупени къщи в центъра на града и в момента отстъпват място пред ново качествено строителство - напук на тези, които получават уртикария от мол и небостъргач. От сив балкански град, в който най-добрите архитектурни образци са на 100 г. и са дело на австрийски, немски и чешки архитекти, днес София все повече прилича на жив и модерен европейски град.
Случват се и други неща - проблемът с липсата на места в детските градини бе регулиран, има движение в правилна посока около записването на първокласници. Градската инфраструктура се поддържа. Центърът на града бе разделен на няколко зони и започна модернизирането им, сега тече финалът на реконструкцията около “Графа”. Преди 30 г. основните проблеми, които дискутираха софиянци, бяха липсата на улично осветление (по едно време нямаше пари за него), постоянните кризи с извозването на боклука, уличните кучета и престъпността. Факт е, през ерата “Фандъкова” тези проблеми бяха свалени от дневен ред и вероятно това ще даде право на Йорданка Фандъкова да спечели кметските избори в София за четвърти път.
Това е оптимистичният поглед, който ГЕРБ ще се опита да лансира пред следващите месеци.
Реалността е малко по-различна
През последните години София си остана все така “и тъмна, и прашна, и мръсна, и страшна”, каквато си беше преди години. Промените се правят на парче, липсват приоритети, а оттам и цялостно решение на който и да е проблем.
Транспортът получава нови превозни средства, но поради липса на достатъчно финанси това се случва бавно и не променя цялостното усещане за стар калпав транспорт. Единствено автобусите се подменят малко по-бързо - факт. Но без една-две линии трамвайните мотриси са все така окаяни, а тролейбусите си останаха вехти и студени. Спирките са мръсни и изпочупени, информационните табла са излезли от час по трудово обучение, а бутоните за пешеходните светофари са поставени на ръждясали метални тръби - грозно, та дрънка.
Метрото ще се разшири - предизборно, разбира се.
Досега целият град би трябвало да е минал на евтиното и икономично LED осветление - е, не е така. Осветлението по централни булеварди е все така слабо, както и в началото на 90-те. Да не говорим за забравените от бога страничните улички.
Битката на Столичната община за околната среда
все едно се води от луд с картечница, който стреля напосоки
Така и не се намери общинар, който да идентифицира причината за замърсяването на града с фини прахови частици през студен мъглив ден. Ту колите са виновни и няма да им позволяваме да се движат в центъра на града (което е леко недомислено, тъй като замърсяването в центъра е по-слабо), ту са отговорни печките на дърва и въглища и затова ще пратим хора по улиците с термокамери и ще подменяме печките с климатици (което също е доста недомислена идея). За капак на всичко пускат “зелени билети” ден-два след критичен ден, и то след упорити питания от медии и граждани.
Въпреки движението напред проблемите в общинското образование са циклични, а общинското здравеопазване не е по-различно от което и да е в страната - и в двете сфери трудно нещо може да се направи на местно ниво, докато няма ясна реформа на национално ниво.
Ако нещо се прави в София, то се случва в централната градска част и ключовите булеварди. Периферията получава трохи, и то предимно покрай метрото.
А градоустройството?
Тук е най-яката симулация на дейност,
която може да се види в България. Разбира се, много по-добре е една пълна с проблеми обществена сфера да се движи напред, макар бавно и с грешки, отколкото да не се прави нищо или промените да бъдат спирани от политически или обществен натиск. Припомнете си например как преди години бе променена централната свързваща инфраструктура на “Люлин” и “Надежда” и оттогава транспортните проблеми там рязко намаляха. В същото време в “Младост” не бе направено нищо по въпроса, кварталът ударно се разраства, а положението там клони към неспасяемо.
В този смисъл - хубаво е, разбира се, че "Цариградско шосе" и пространството около НДК се подобрява, безумно е, че ремонтите там са през година.
Хубаво е, разбира се, че сега и пространството около “Графа” ще се освежи, безумно е плочките, виброизолационната подложка под релсовия път и колчетата наоколо да не могат да бъдат наредени без огромен обществен дебат.
Бедна ни е фантазията какво ще се получи при промяната на пространството около “Св. Александър Невски” или край “Св. Неделя”, когато някой ден завърши безкрайното копаене пред “Шератон”, което е на път да се проточи като копаенето пред ЦУМ.
Та, първата основна слабост на Фандъкова е липсата на цялостна визия върху това, което прави с града. Визия и приоритети.
Затова градът изглежда започнат, но недовършен
Нито един проблем не е анализиран, проектиран, финансиран и в крайна сметка решен в цялост.
Екипът на Фандъкова вече изпуска и детайлите - няма как, след като са минали проекти, обсъждания, дебати и т.н., общинарите и населението да научават в последния момент какви ще бъдат плочките пред "Св. Седмочисленици" или колчетата тип "надгробен паметник" между "Славейков" и "Гарибалди". Няма как такива елементи да са просто "авторско решение". Безумно звучи.
Тук и втората слабост на Фандъкова - контролните функции. Според нея контролът е нещо, което се върши постфактум - щом някой (примерно строител) се е издънил, значи трябва да го глобим. За тези години Фандъкова като че ли не разбра, че контролът трябва да е постоянен, по време на целия процес, а не след финала или след репортаж по телевизията.
Третата основна слабост на екипа може да се нарече "липса на поддръжка", но като че ли терминът е друг - защото става дума за цялостното
безгрижно отношение на общината към това, което самата тя прави
След като нещо е направено - очевидно не с особено качествени материали и не с отдадени на работата си майстори - например, асфалтиран е път, сменени са плочки, обособен е парк, подменено е осветление, оправена е фасадата на училище и т.н. - всичко това се поддържа така, че на следващата година пак е необходима намесата на общината. Защото асфалтът се е нагънал, плочките хлопат, мазилката е паднала и т.н. Дейността е отчетена, резултатът е повече от съмнителен. Започва "ремонт на ремонта". Този начин на работа вероятно е прекрасна машина за пари за строителните фирми, но за София и софиянци определено не е.
Екипът на Фандъкова допуска грешки, които могат да доведат до край на управлението на ГЕРБ в София. Това съвсем не означава, че без Фандъкова София ще цъфне и върже. Нещата тук са категорично ясни и болезнени - при червен кмет и правителство на Борисов градът ще има трудности с инвестиционните си програми. На метрото ще спре да му върви, новите автобуси ще са по-малко, дупките ще се разширят и т.н. Затова промяната трябва да е или никаква, или цялостна.
