Когато Доналд Туск обяви след европейския конклав (по думите на председателя на Европейския парламент Антонио Таяни) в ранните часове на миналия петък, че нито един от водещите кандидати на европейските политически партии за председателското място в Европейската комисия не е получил необходимото мнозинство, стана ясно, че изборът на наследник на Жан-Клод Юнкер ще бъде дълъг и изпълнен с много обрати сериал. Изборът на хора за топ позициите в ЕС никога не е бил лека задача, особено откакто съюзът набъбна на 28 членки, но играта се усложнява допълнително от патовата ситуация, която процедурата на шпиценкандидатите създаде.
Спасяването на редник Вебер
Маратонските преговори на срещата на върха на лидерите на 20 юни се затлачиха точно там, където се и очакваше – на самия вход. Лидерите проведоха часове в спорове по принципния въпрос дали да се уважи за втори пореден път шпиценкандидатурата, или да се върви по договор. Лисабонският договор надгради предишните договори, като повиши ролята на парламента значително, създавайки обаче сериозно пространство за интерпретации. Преди Договора от Лисабон Европейският парламент само одобряваше предложения от Европейския съвет кандидат за председател на ЕК. От 2009 г. насам обаче ЕП вече избира шефа в Барлемон, каквото и да означава това. ЕП се хвана именно за думата „избира“, за да прокара процедурата на шпиценкандидатите, която иначе не фигурира в европейското законодателство. Тя е резултат от политическо негласно съглашение между Европейския съвет и Европейския парламент. Френският президент Еманюел Макрон обаче прекрати това съглашение и обяви процедурата на шпиценкандидатите за невалидна.
Въпреки че още през 2017 г. Европейският съвет под натиска на Макрон обяви, че шпиценкандидатурата няма да е водещият принцип в реденето на институционалния пъзел, европейските политически партии продължиха посвоему. Може би номерът щеше да мине, ако ЕНП не се беше надскочила, избирайки за свой водещ кандидат Манфред Вебер. Баварецът и ръководството на ЕНП подцениха френския президент, разчитайки също, че няма да изгубят катастрофално евроизборите. Макар и номинално победители, ЕНП всъщност изгубиха над 30 кресла, което ги лиши от необходимото мнозинство да наложат кандидатурата си. Резултатите от евроизборите значително им объркаха сметките, но въпреки това партията остана твърдо зад кандидата си. Срещата на Европейския съвет миналия четвъртък обаче напомни, че водещ глас в избора на шефовете на основните европейски институции са именно лидерите на страните членки. Макрон не беше сам в съпротивата си срещу шпиценкандидатите по принцип и Манфред Вебер персонално. След многочасовите преговори приятелски огън срещу Вебер дойде и от канцлерката Ангела Меркел, която иначе подкрепяше кандидатурата му. Тя призна след срещата, че ако парламентът се беше съгласил с въвеждането на транснационална европейска листа, съюзът нямаше да изпадне в сегашната блокада. Именно Вебер беше един от най-гласовитите противници на предложението на Макрон за такава листа. Съпротивата му се върна като бумеранг, като сведе до нищожни шансовете му да седне в стола на Юнкер.
Либералите и социалдемократите в ЕП обявиха, че няма да подкрепят Вебер
за шеф на ЕК, но настояват системата на шпиценкандидатите да се запази. ЕНП обаче обявиха, че щом техният кандидат не се приема, тогава те няма да подкрепят никого от останалите шпицени. По този начин ЕНП допълнително се окопаха, защото правят решението на Европейския съвет да пренебрегне шпиценкандидатурата още по-лесно, като по този начин рискуват да лишат ЕП от много по-силен глас в избора на шефа на ЕК. Това, което би могло да спаси процеса, е ЕНП да смени коня по време на състезанието. Такова решение би означавало официално признание на поражението и би нанесло жестоки щети на партията, която от година и половина се готви за раздаването на най-високите европейски позиции. Амбицията на партията беше толкова голяма, че сключи пакт с дявола (Орбан) и си затвори очите за крайното си одесняване. Патовата ситуация в момента поставя въпроса дали ако вътрешнопартийните избори бяха спечелени от противника на Вебер – Александър Стуб, може би днес вече щяхме да обсъждаме кои са имената на шефовете на останалите европейски институции? Въпросът е доста спекулативен, но е възможно да се отговори положително по две причини. Първата е, че Стуб е изключително квалифициран за позицията, за разлика от Вебер – той е бивш министър-председател на Финландия, бил е външен министър, министър на финансите, на европейските въпроси. В момента е част от екипа на Европейската инвестиционна банка. С други думи, има огромен институционален опит. На второ място, идва от скандинавските страни, които вече десетилетия са сериозно непредставени в европейските институции. На трето място, Стуб имаше категорични позиции по отношение на върховенството на закона. Той обаче не успя да събере мнозинство в ЕНП. Друг спасителен пояс за партията и шпиценкандидатурата би могло да бъде мълчаливото оттегляне от надпреварата за комисарския пост в замяна на подкрепа за друг пост, например председателското място в Европейския съвет или пък върховен представител за външната политика и сигурността. Ангела Меркел намекна, че е склонна да жертва Вебер в името на компромиса, докато наследничката й на шефския пост в Християндемократическия съюз Анегрет Крамп-Каренбауер настоя, че Вебер е кандидатът на партията.
В неделя лидерите ще се съберат отново, за да се опитат да постигнат компромис,
като този път амбицията е да се обсъди целият пакет от назначения. Ако ЕНП се заинати, процесът вероятно ще се проточи още по-дълго, но френският президент предупреди, че колкото повече се проточва, толкова по-трудно ще бъде намирането на компромис, с което намекна, че няма да отстъпи от позицията си. Нещо повече, той даде ясно да се разбере, че за него половият баланс е също толкова важен, колкото географския. Това отново е удар по Вебер. На критиките, че ЕНП произвежда само мъжки кандидати, председателят на ЕП Антонио Таяни отговори, че Вебер е избран не защото е мъж. Трудно му беше обаче да обясни защо точно беше избран Вебер, след като той дори не е квалифициран за поста. ЕНП обаче, като бивш спонсор на сутрешното издание на "Политико" - "Европа", получава значителна медийна подкрепа от най-влиятелното европейско издание. Малко след срещата на върха "Политико" направи анализ на членския състав на Европейския съвет с цел да покаже, че не всички седящи около масата в сградата "Юстус Липсус" са имали нужната квалификация, но всички са печелили избори. Този неприкрит опит на "Политико" да защити Вебер е доста зле подкован с факти, защото, за разлика от националните лидери, Вебер не е спечелил европейските избори, тъй като няма данни колко души са гласували за партия от ЕНП заради това, че той е шпиценкандидатът й. Впрочем единствено в Германия на плакатите на ХСС и ХДС се виждаше логото на ЕНП, но на листите никъде не пишеше, че гласувайки за ХДС или ХСС, се гласува за Вебер. Във всички останали членки избирателите гласуваха за национални листи, много често без дори да подозират кой е шпиценкандидатът на ЕНП. Затова твърдението, че Вебер е победителят на евроизборите и че европейските лидери се опитват да блокират европейската демокрация, са неточни и пресилени. "Политико" се опитва вече дни наред да убеди читателите си, че Вебер е законният кандидат и че Макрон убива и малкото европейска демокрация, зародила се с шпиценкандидатурата. Изданието отива толкова далече, че нарича привържениците на Макрон „макронисти“, което, изписано на английски, асоциира със сандинисти. Това, което "Политико" премълчава, е, че демокрацията в Европа е сложен баланс между националната и европейската политика. Европейският съвет дори не може да бъде сравняван с конклав, защото всеки държавен лидер е на тази позиция в резултат на избори и е подотчетен на националния парламент. Ако се увеличи наднационалната демокрация, това би било за сметка на държавите членки и би означавало, че съюзът се е съгласил да върви в посока федерализъм. Това, разбира се, е мечта на мнозина, но все още сме много далече от реализирането й. Да се твърди, че шпиценкандидатурата е еманация на демокрацията, е несериозно. Но ако се въведе европейската листа, това ще направи процеса на шпиценкандидатите далеч по-логичен и цялостен.
