facebook
twitter

Наблюдател

Има ли нарушения при "президентските" СРС, или да?

Не е ли абсурдно след такъв скандал нито ВСС, нито Бюрото за контрол на СРС, нито съответната парламентарна комисия поне да симулират проверка
6105
 МИХАЕЛА КАТЕРИНСКА
Главният прокурор Иван Гешев и част от шефовете на МВР и на специалните служби. Единият от тях е шефът на Държавната агенция "Технически операции", службата, която обичайно осъществява подслушването, следенето, филмирането

Вместо да се разплита, историята със специалните разузнавателни средства (СРС), с които е записан и президентът Румен Радев, през последните дни се заплете още и краят й не се вижда. Главният прокурор сезира и Конституционния съд за имунитета на държавния глава и намекна, че може да има и още разкрития. А прокуратурата, която е призвана да следи за спазването на закона, най-безцеремонно го извращава за свои цели. Това, освен притеснително, е и опасно. Особено, ако се превърне в практика.

В неделя главният прокурор Иван Гешев реши да внесе яснота, в опит да оневини прокуратурата. Пред БНР той разказа как спорното подслушване е провеждано от ДАНС, която разследва фирма, получила стотици милиони за доставяне на услуги на армията. Гешев изрично уточни, че в началото е нямало участие на прокурор. В един момент от ДАНС докладвали на прокуратурата и докато двете ведомства изследвали хилядите страници СРС-та, изведнъж се натъкнали на разговор на шефа на ВВС с лице, което "вероятно" е президентът на България. Наблюдаващите прокурори докладвали на Гешев, че са спрели производството, защото държавният глава има имунитет по отношение на образуване и водене на досъдебно производство. И тук Гешев решил, че трябва да пита КС дали президентът е недосегаем, докато е президент.

Но тази история

 

не отговаря на основните критики към действията на ДАНС и прокуратурата. 

 

Как така ДАНС е експлоатирала СРС толкова дълъг период? По закон разрешенията за СРС се дават за 6 месеца максимално. Факт е, че законът позволява ползването на такива средства до 2, че дори и 3 години, когато става дума за национална сигурност и престъпления като шпионаж, но до момента няма данни разследването да е започнало по тези текстове. Няма обяснение и защо данни, събрани по разработка на ДАНС, са пришити в досъдебно производство, отнасящо се до проверка на КПКОНПИ. Висящ е и въпросът кога точно лицето, което вероятно е президентът, е било закачено за подслушването, има ли записани и други негови разговори. И най-вече - има ли разрешение от съд?

За да стане наказателно-процесуалното блато още по-голямо, прокуратурата гарнира съобщението си за "президентските" СРС-та не само с писмени следи, но и със звукозаписи. Уважавани специалисти по наказателно право, като Даниела Доковска, Здравка Калайджиева, Бойко Рашков, Георги Гатев, организации като Съюза на съдиите разкритикуваха действията на прокуратурата в този казус. Те припомниха, че в Наказателния кодекс изрично е записано, че който използва информация, събрана чрез СРС, извън нейното предназначение за опазване на националната сигурност или за целите на наказателното производство, се наказва с лишаване от свобода до 3 години и глоба от 500 лв. А когато деянието е извършено от длъжностно лице, наказанието е от 1 до 5 години лишаване от свобода и глоба от 5 хил. лв. В този случай съдът може да постанови и лишаване от права.

 

За главния прокурор тези резонни критики са хибридна война.

 

Естествено намериха се и други юристи, които заявиха, че нито наблюдаващият, нито главният прокурор са нарушили закона, защото в случая става дума за събрана със СРС информация, която вече е превърната във веществено доказателствено средство. Тяхната теза е, че в НПК е записано, че материалите по разследването не могат да се разгласяват без разрешение на прокурора. Те приемат, че това означава, че с негово разрешение може да разгласява всичко по делото. И понеже събраното със СРС вече е превърнато във веществено доказателствено средство, наблюдаващият прокурор можел да разреши на главния прокурор да обяви въпросните документи и звукозаписи. Според това тълкуване нормата от НПК, която дава право на прокурора да разрешава разгласяване, била специална по отношение на нормата  от НК, която предвижда затвор за такива нарушения.

Ако дори само за секунда се приеме тази теза, ще трябва

 

да се мине през още превратни тълкувания на куп закони

 

-  за СРС, за защита на класифицираната информация, за защитата на личните данни и европейските норми за защита правата на човека. Защото, ако приемем, че нормата на НПК е с предимство пред тази на НК, какво правим със закона за СРС, който изрично посочва, че "резултатите, получени чрез СРС, не могат да бъдат използвани за друго освен за предотвратяване, разкриване и доказване на престъпления и за защита на националната сигурност". Не е ли законът за СРС най-специален?

Но да оставим юридическите еквилибристики и да погледнем как са прилагани СРС спрямо началника на ВВС ген. Цанко Стойков. Няма закон, по който това може да стане без участието на военна прокуратурата и без разрешение на военен съд. При това не става дума за редови военнослужещ, който се е напил в отпуск и е катастрофирал, а за висш военен. Но

 

дори и за войника щеше да се задейства военна прокуратура и военен съд

 

Да не говорим, че в тези случаи трябва да бъде уведомен и министърът на отбраната, а той научи за разследването от медиите. Но случаят с Цанко Стойков  е прехвърлен не на военна прокуратура, а на специализираната.

Вторият ключов въпрос е дали прокуратурата и ДАНС не трябваше отдавна да са унищожили въпросните СРС - по закон това трябва да стане след 6 месеца, ако не са ги използвали в по-нататъшно наказателно производство, или след 9 месеца, ако не се прилагат по съответното дело. 

Колкото до закачането на президента в записите, най-добре го обясни бившият шеф на Бюрото за контрол на СРС Бойко Рашков - че това става "по обичайната практика", при която се подслушва човек, с когото се знае, че президентът говори често. 

В интерес на истината трябва да се отбележи, че дори

 

участието на съда не гарантира законосъобразно прилагане на СРС.

 

Преди няколко години беше установено, че трима съдии са нарушавали закона за СРС. Единият бе издал разрешение за подслушване на помещения, в която живеят лица с дипломатически имунитет, другият - по наказателни дела от частен характер и не за тежки престъпления, третият - за подслушване с много над законовия лимит. В предложенията за наказания на съдиите по онова време се подчертаваше, че дейността на съдията по ЗСРС е контролна. И че този контрол е от "изключително съществено значение за функционирането на гражданското общество и правовата държава". Липсата на ефективен, действителен и реален съдебен контрол, освен че може да засегне необосновано основни права на гражданите като неприкосновеността на личността и жилището, тайната на кореспонденцията и на другите съобщения, може да създаде условия за недобросъвестно използване на събрана чрез СРС информация, включително за цели, извън посочените в закона.

При толкова много съмнения, може би наистина е въпрос на чест и на закон ВСС да провери въпросния случай, както казва Бойко Рашков. Логично би било и Бюрото за контрол на СРС да се задейства, нали това му е функцията ? Както и парламентарната комисия за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на СРС и достъпа на данните по закона за електронните съобщения. Ако не го направят, може да има няколко обяснения - че не им пука за закона, че някъде и за тях се пазят СРС или че много ги е страх от главния прокурор?

 

Още

Съдът остави Нено Димов в ареста заради обществената реакция

25.02.2020

МАРТИН ГЕОРГИЕВ

1381 9
Гешев ще рови и в куфарчето на Стив Ханке

24.02.2020

2022 7
Гешев нареди на МВР да провери държавната помощ при заменките

24.02.2020

1037 8
×