Когато няма възможности за експлозия, се случва имплозия. Това се случи у нас след разкриването на 6-7 подозрително евтини имота на хора около Борисов. Опростеното обяснение за имплозия гласи, че това е взрив, насочен навътре. Получава се компресия на веществото, обхванато от концентрична взривна вълна. В освободения обем зад вълната се създава вакум. Традиционната спекулация е, че това не бивало да се случва, защото не се знаело кой ще запълни вакуума. Но ето че имплозията се случи и всички сме пред изпитание - дали да се чешем по врата и да избираме по-малкото зло, или този път да произведем нещо добро.
Защо се стигна до имплозията?
Свобода на словото
Борисов в тандем с неофициалния си коалиционен партньор Д.П. се погрижи да запуши повечето медийни отдушници на свободното слово. Част от тях подгони, други изкупи, за да го хвалят, а трети - направо затвори. Прокурорите му хукнаха по дирите на враговете, а с останалите се заеха данъчните и кафявите медии. На "партньора" му е все тая, защото той не се старае да се харесва на хората, нито да управлява от тяхно име. Но с Борисов не е така! Автоматично "свободата на словото" се премести на бегом във Фейсбук и останалите социални мрежи, както и на скромни медийни острови. Тяхната популярност скочи рязко, защото публиката се насочи натам и под капака на властта започна да се трупа гняв и потисната енергия.
Политически алтернативи
На политическия стадион се случи почти същото. АБВ, СДС, Яне Яневци, Кунева, ВМРО, "Атака", ДСБ, земеделци и кой ли не, се оказаха сред "изкупените" партийни субекти. Прелъстени и изоставени, но и в двата случая - затруднени да се представят като алтернатива. За останалите партии се погрижиха да бъдат съсипани. Тези, които се чувстваха опозиция, се чудеха къде да избягат. Не намираха лесно пътя, но политическият им гняв се трупаше, без да получи излаз.
Свободна пазарна икономика
На пазара ситуацията бе идентична. Приближеният бизнес се превърна в "собствен" бизнес. Парцелите и порциите се раздаваха предвидимо, като концесии на плажна ивица. Така бе с шосетата, ремонтите, санирането, петрола, европроектите, строителството, земеделието... Чуждите инвеститори тръгнаха към Румъния или просто закриха дивизиите си у нас. На тяхно място застанаха местни олигарси и собственици, които под строй гонеха служителите си да гласуват за ГЕРБ или им забраняваха да се кандидатират срещу ГЕРБ. Пазарната икономика се превърна постепенно в държавно регулиран частен сектор. Има изключения, естествено - тези, които работят за външни пазари или са в ИТ сектора. Така икономиката взе да „стиска зъби“, а парите чакат своя ден за "пазарна разплата".
Независима съдебна система
Правосъдието се превърна в комедийна сцена и висококачествените юристи в страната се чудят как да пребивават безопасно в частния сектор, да се ориентират кой чий човек е в съответната инстанция и да се превиват от смях и срам на творенията на Народното събрание. Поруганият им професионален интелект ги превърна във възпитана опозиция, която гледа коректно да обясни на шайката, завладяла властта, че за "тези неща" се лежи. За гражданите е ясно, че за 40 000 те оковават в пранги и те влачат пред цяла България, а за половин милион просто си подаваш оставката. Тази „последователна“ политика логично постави България срещу избора на Кьовеши.
Интелигенцията (каквото и да значи това)
За БАН и университетите едва ли има нужда да говорим. Там презрението пред натиска и партийните назначения е стар навик от времето на БКП. Отдавна е по-важно колко декара е голям дворът на университета или болницата, за да се завърти имотна сделка, а не дали е оборудвана лабораторията, за да се правят научни изследвания. Творците от оперите, театрите и галериите живеят със същото усещане като учените и презират сами себе си, че са от породата на възпитаните хора.
Гневът се трупаше по цялата ключова инфраструктура на обществото, а Борисов приемаше всичко за временно явление, което лесно ще отмине с негова звездна поява, две шеги и харизматично смигване, което гласи, че винаги е било така, но той ще „нашляпа“ лошите. Останалото се оставяше в ръцете на напазарени говорители, изпаднали депутати и нахранени институти. Ето защо се стигна до имплозия.
Тя се случи и не е приключила. Властта се опита да я овладее с описаните дотук механизми, но сбърка. Тези инструменти не работят, когато не си оценил цялата обстановка. Цветанов се забави с отговора и презрително мълча. Това даде шанс 4 дни проблемът да набъбва. После намери „заговор“, който никой не разбра. В стройна редица бяха заподозрени Москва, Вашингтон, десницата, БСП, Панов и зли олигарси (разбирай Василев). Последва бурен смях в народните маси. Георгиев от КПКОНПИ се опита да го дублира и последва същият ефект. Борисов реши да се възползва, докато самият той мълчи, и хвърли „на кладата“ още няколко свои, за да разчисти около себе си. Но сипа бензин в огъня. С голямо закъснение стартира операцията, условно наречена „в ГЕРБ има и свестни хора, които не крадат“. Така стартираха изказванията на Дончев и Фандъкова, които не успокоиха народа, но предизвикаха много въпросителни във вътрешен план за управляващата партия. Партийните секретари по места се ослушват откъде духа вятърът. Сега стигаме до заключителната фаза, в която натрапчиво целият ресурс на управляващия дует на Б.Б. и Д.П. е ангажиран да доказва, че нещата са много лоши, но само те вземат мерки и режат глави. Целта е да се внуши, че цялата нация е крадлива, всички партии са крадливи и всеки би бил крадлив на тяхно място, но само един е този, който „реже глави“. Показателен е примерът с изказването на Борисов, че само Господ, народът и #ТОЙ могат да накажат Цветанов. За съда и прокуратурата и дума не става.
Имплозията е много разрушителен процес и формалните коалиционни партньори се оттеглиха на крачка в страни и се отдадоха на язвителни коментари. Те разбраха, че също ще бъдат натикани сред лошите и не са склонни месията Борисов да изпълнява главна роля в Страшния съд. Точно по същата причина диктаторът Лукашенко отказва да се слее в една държава с Русия, защото друг ще „реже глави“, вместо него.
Разрушителният ефект на имплозията дава две възможности. Едната е за Борисов, който за пореден път ще се опита да докаже, че сред „лошия човешки материал“ само той е останал суров, но справедлив. Втората възможност е за гражданите на страната, които този път могат да се досетят, че всички тези безчинства и корупция са ставали с благоволението на Борисов и той не е случайно пребиваващ във властта.
Имплозията разчиства терена и всичко се вижда като на длан. Ако допускаш такъв размер корупция, си некадърник, а ако я закриляш – си престъпник. Това е изборът, който има българският народ, но трябва сам да го направи.
