Quantcast
Инфлация иде? Ура! | СЕГА
facebook
twitter

Наблюдател

Сегашна стойност

Инфлация иде? Ура!

38 599
 Pixabay
Инфлацията е закономерна и очаквана, след като вече се вижда краят на принудителното затваряне на икономиката. Излезем ли от изкуствената кома, ще се вдигне търсенето, следователно и цените.

През март в икономическата преса зачестиха дописки за инфлационната опасност. Но след като миналата седмица излязоха априлските данни за ръста на цените в САЩ, после и за Стара Европа, това стана водеща тема за всички, умърлушени през цялата пандемична криза институции и медии. Екзалтиран анализатор (ИНГ Банк) надскочи другите търговци на страх със заглавието: „САЩ: Инфлация – до небето“ (to the moon). На какво отстояние е инфлационният небосвод? 4.2% годишно, април 2021-ва към ланшния април, 0.8% за месеца. В еврозоната хармонизираният ръст на цените за същия период е 1.6% годишно, за страната еталон, Германия, малко по-висока – 2% годишно, 0.7% за месеца. И започна преброяването на рекорди.

Оказа се, че това е най-високата месечна инфлация от септември 2009-а насам. Стойността само на „базовата“ (core) инфлация, т.е. без поскъпването на храни и енергия, не била достигана от 1981-ва насам. Не е нужно да повтаряме всички различни мерки за поскъпването, по страни и групи стоки, за производствени и потребителски цени, текущи, хармонизирани, сезонно изравнени. Който се интересува, знае къде да ги намери. Поскъпването е съществено, важно е как ще се интерпретира и какви изводи ще направим от танца на мечката в двора на съседа. Първият:

 

опасенията са силно преувеличени

 

Новината за априлския скок на цените идва след дълъг период на ниска, практически никаква инфлация. Повечето европейски страни бяха в истински страшната ценова преса, на дефлацията. След 1981 г. по цял свят инфлационните проценти падат. От началото на 2021 г. анализаторите сгъстяват краските и подклаждат инфлационните опасения. Защо го правят? Една приказка от банковия фолклор дава добър отговор. Умуват директорите. Главният аналитик, тревожно: пазарните лихви отрицателни, как да накараме клиентите да купуват ценни книжа? Да им обясним, че курсовете ще се вдигнат, изръмжал шефът на банката. По-добре да им кажем, че ще се вдигне инфлацията, обадил се главният касиер (митична персона, на почит в банката). Страхът от инфлация увеличава инвестициите, оттам и доходите на банките и брокерите. А инфлацията е закономерна и очаквана, след като вече се вижда краят на принудителното затваряне на икономиката. Излезем ли от изкуствената кома, ще се вдигне търсенето, следователно и цените. На куче да натискаш муцуната към земята, пуснеш ли го – ще скочи като ракета. Та не беше трудно за отгатване новото пришествие на инфлацията, затова са толкова много пророците. Самите те вдигат цените – заговорят ли медиите за инфлация, тя се вдига. Тя се автогенерира, освен това самопоражда се, на български казано. Насложиха се фактори, и системни, и случайни, като слабата земеделска реколта и блокирания Суецки канал. Един усърден колега преброил над 100 разни причини цените да растат. Без съмнение коя е главната:

 

икономиката се събужда

 

от наркозата с противоепидемични мерки. Важен индикатор за предстоящо ускорение на икономическия растеж е цената на борсовата мед. Търсенето на червения метал е сигнал за оживление в индустрията. Особено за България. Това значи автоматично увеличение на постъпленията от износ на цветни метали, ръст на оборотите и печалбите в добивната промишленост и цветната металургия. Всяка криза и трайна рецесия първо изяждат производствените запаси, защото фирмите освобождават ангажирания оборотен капитал. А когато производството се пробужда, първо се възстановява нормалното ниво на запасите. Това означава наднормално търсене – към текущото потребление се добавят и покупките за натрупване на запаси. Приливът е краткотраен, 3 до 6 месеца, зависи колко бързо постъпват нови поръчки. Това отчитат централните банки, те са единодушни, че поскъпването ще е временно, и затова няма да променят паричната политика, водена от години – продължават „количествените облекчения“ (свръхликвидност в стопанството) и нулевите, реално отрицателни лихви. Т.е. през следващите два до три месеца паричните натрупвания ще бъдат обложени с по-висок скрит данък, към ефекта от отрицателните лихви ще се добави инфлационен компонент. Това си е съвсем пряк данък: губят, които държат налични пари (по сметки, в каси, под дюшеци и в джобове), печелят държавите, най-тежко задлъжнелите печелят най-много, обезценява се цялата сума на дълга. Статистически ще е още по-красиво, понеже едновременно ще растат и брутният продукт, и данъчните постъпления.

 

За нас повечето новини са добри,

 

доживяхме време инфлацията в България (1.6% годишно към април, беше 0.8% към март, 0.9% с натрупване от началото на годината) да е тройно по-ниска от САЩ, 1/5 под нивото на Германия. Вярно, че тук, в икономическата периферия на Европа, процесите настъпват със забавяне, но пък през цялото време на пандемията индустрията беше оставена да работи колкото може. Запасите не са стопени, свръхтърсене не се задава. Чака ни обаче ръст на цените на храните. Той се наблюдава в началото на туристическия сезон. Повече хора сядат на трапезата. Да дойдат дори половината туристи от лято 2019, това са двойно повече консуматори в страната (а консумацията на летовниците във физически обем е 25-30% над дажбата на местните, в пъти по-скъпа).

Така че през следващите месеци ни чака познатото явление – в магазините цените на храните ще нараснат осезаемо, с няколко процента, а в хармонизирания индекс няма да проличи поради сезонното изравняване. Ще догоним по инфлация еврозоната, но ако не се случи нещо извънредно, едва ли ще я надскочим. Няма да усетим притеснение - ръстът на доходите ще изпревари поскъпването поне двойно. Както всяко лято.

Ключови думи:

Емил Хърсев, инфлация

Още

Малките стъпки
Осигурителният апокалипсис – сега
Черен поток, сив поток