Медия без
политическа реклама

Информационните войни на Алекс Джоунс

Дигиталните богове започнаха да определят заедно кой простосмъртен ще има право на публичност. В България това го прави един човек.

18 Авг. 2018ПЕТЬО ЦЕКОВ
Алекс Джоунс

Едва ли има две мнения по въпроса: "Кой е Алекс Джоунс?" Той е перко със силен глас - неговият канал в ютуб събира три пъти повече гледания, отколкото което и да е предаване на CNN. Комик и параноик. Скандален радиоводещ, обсебен от всевъзможни теории на конспирацията. Разпространител през Infowars.com на куп невероятни истории. Наречете го дори идиот, който смята престрелките в училище за "инсценировка". Крайнодесен провокатор. Тежък фен на Доналд Тръмп. Човек, който

 

хем крещи, хем размахва картечница - в ефир

 

Странно е, че има две мнения по въпроса какво се случи с Алекс Джоунс през този август. За тези, които не са чували - в абсолютно координирана атака куп гигантски частни корпорации затвориха устатата на Алекс Джоунс. Apple Inc. изтри куп информация на Infowars от своето приложение Podcast и от iTunes Store. Facebook Inc., You Tube, която е част от Alphabet inc., т.е. Google, и Spotify Technology SA последваха примера. След това се включиха LinkedIn и Pinterest Inc. - всички заедно премахнаха съдържание на Infowars. О, да - Microsoft му забрани да пипа всеки компютър с Windows - за да не разпространява повече "езика на омразата" през операционната система. Sprint все още не са му забранили да говори по телефона си, но това е идея - все пак този лош човек казва гадни думи и по телефона, сигурно е.  

Нали знаете, че може да поискате от тези компании да заличат профила ви, да изтрият историята ви? Е, те го направиха с Джоунс, без той да иска това. Алекс Джоунс получи вечен бан.

Традиционните медии все по-трудно дишат. Социалните платформи са на върха - те са истинските разпространители на новини - фалшиви или не. Затова случващото е важно - след като спечелиха правото да разпространяват актуални информации и коментари, социалните медии решиха, че имат правото и да преценяват кое е новина и кое не е. Нещо повече - те - Apple, Facebook, Google,  LinkedIn и т.н., решиха заедно

 

кой има право да говори и кой няма

 

Алекс Джоунс няма. 

Интересен е мотивът за затварянето на устата на Джоунс - защото нарушава политиката на съответната организация. Разбирате ли - Джоунс не е нарушил закона, но е нарушил стандартите на фейсбук общността... Това не е нещо ново и интересно - много хора волно или неволно са нарушавали нещо в социалните мрежи и са били наказвани за това - случва се. Сега обаче се случва нещо друго - очевидно е, че един човек едновременно е нарушил стандартите на всички онлайн социални общности, което е трудно да се осмисли. И всички старейшини на социални общности са се събрали нейде и - това е втората важна новина - са решили, да издадат групов бан на заподозрения. За моралната полиция това, че Алекс Джоунс говори по този начин от години, е малка незначителна подробност от пейзажа. Сега са решили - сега са го ударили по пръстите. Това е положението. 

В интерес на истината, единствената компания, която не се поддаде на натиска, бе Twitter. Защо пиша "поддаде на натиска"? Защото главният изпълнителен директор на Twitter Джак Дорси публикува в платформата позиция, в която директно казва: Twitter "няма да се предаде и просто да реагира на външния натиск". Дорси добави: "Това не сме ние". Да, ясно - става дума за "външен натиск".

Разбира се, дори и Twitter не издържа, когато във вторник Джоунс призова във видео привържениците си да се саморазправят с враговете си. "Сега е време да действате срещу врага, преди той да развее фалшив флаг", провикна се Джоунс и Twitter му забрани да коментира поне една седмица. Не му спря акаунта. Не спря InfoWars. Просто му забрани да поства в личния си акаунт седем дни. И го предупреди да изтрие 7 поста с подобно звучене. И Джоунс го направи, макар и да не се съгласи, че нарушава правилата. 

 

В либералния ни свят няма много теми табута

 

Аз се сещам за фашизма - след Втората световна война всички заедно го заклеймихме и обещахме да не го популяризираме. Е, оказва се, че и Джоунс е такава тема табу. История с бан върху челото. Дълго време се опитваха да неглижират изблиците на Джоунс. Когато "Фейсбук" все още твърдеше, че съдържанието на Джоунс не нарушава стандартите - просто поставяше по-малък акцент в новинарския си поток на перкото.   

 

Защо се получи така? 

 

Защото те решиха така. Те - социалните медии, показаха, че не са просто гениално изобретение за сближаване на хората, както искаше Зукърбърг едно време, че не са просто огромни бизнес машини, които заслужено печелят милиарди, но са и социален регулатор - дигитален бог, който вместо през Библията дава представи за добро или лошо и действа безмилостно при всякакви наченки на морална паника. Като в случая "Алекс Джоунс". Днес социалните медии са и хлябът  и ножът на свободното слово.  

Искам отново да напомня -

 

тази морална полиция действа извън държавата

 

Държавата, САЩ, все още се съобразява с 1-ата поправка, в която ясно е казано, че свободата на словото не подлежи на законова регулация. Тук става дума за друго - шефове на частни компании се събират и решават кой има право на публичност и кой не. Днес се оказва, че симпатизантът на американския президент няма право на достъп. Утре - кой знае кой друг ще получи бан... Забраната е вечна, тъй като възможността за обжалване е налична само през този, който е наложил бана - Джоунс може да се оплаче, ама на същите социални медии, които вече са му затворили устата. 

Нямам никакво съмнение, че случаят "Джоунс" има в основата си американско измерение - този човек е много популярен фен на Тръмп и това дразни американските либерали така, както българските либерали се дразнят от народно хоро нейде из Рила.  

Но тъй като става дума за социални медии със стотици милиони потребители - явно въпросът е и наднационален. Не че шефовете на социалните медии ще седнат да умуват дали някой в България да бъде наказан за вечни времена... Не - казусът тук е друг. Тук, в България, казусът "Джоунс" има много по-банално измерение. Още преди години, когато в Европа все още пишеха: "В България е най-големият медиен монопол в ЕС", бе ясно, че достъпът до информация и свободата на словото вървят към силно ограничаване. Днес вече работата е почти свършена - в българските национални всекидневници често

 

се появяват огнени дадзибао със сходно съдържание

 

Тук често новини от обществено значение тотално липсват. Всичко това би трябвало да ви намеква, че успоредно с монопола тук сме се сдобили и с кръг хора, които взимат решение - коя е богоугодна новина, кой трябва да я каже и къде трябва да се публикува. Далеч преди умниците от Силициевата долина да се наумуват, ние тук вече имахме действащ комитет по цензурата. За да има ефикасност, едни медии бяха затворени, едни журналисти отидоха вкупом на борсата - и всичко това вървеше успоредно с потъването ни във всякакви класации за свободно слово. 

Още нещо общо - поне на теория, затварянето на уста върви по извъндържавен път. Държавата няма нищо общо. Това не е така, разбира се. Джоунс стана популярен в САЩ не защото е луд фен на конспирациите - такива луди има много - а защото е фен на Тръмп. Неговото дигитално отстраняване определено радва политическите противници на Тръмп. И "дълбоката държава", сигурно.

У нас пък, поне на теория,

 

държавата на Борисов няма нищо общо с медиите на Пеевски

 

Иска да регулира печата официално - така, както регулира електронните медии, но това все още е в процес. В същото време медиите на Пеевски са ясна и твърда опора на политиката на Борисов. 

Голямото общо е, че и в двата случая страда свободата на словото и се подкрепят политически амбиции. Не е новина, но е важно да го знаем. 
В този нов свят очевидно някой друг, а не потребителят, ще преценява какво да чете и чий глас да слуша. Наричат това свобода на словото? На мен ми напомня на стар лош филм.