Няма политика вече без Румен Радев. Държавният глава, уж политически неутрален обединител на нацията, стана централна фигура на разнебитената ни политическа сцена. Всички политици се съобразяват с него, всички очакват нещо от него. Даже да уреди по някакъв начин политическата криза – за какво иначе непрекъснато напират да се събират при него на консултации (от които никога не произлиза нищо)?
И сега е така. След като за пореден път ни докараха до ръба на предсрочни избори, политиците чакат от президента да каже на кого ще благоволи да отпусне последния шанс да се направи правителство. На опашка са се наредили БСП, ДБ и БВ. ДПС и „Възраждане“ изглеждат априори изключени като възможни носители на властта. Радев не може да си позволи да се обърне към партията на Ахмед Доган. Стори ли го, мигновено ще бъде удавен в обвинения, че става архитект на нова версия на печално запомнения кабинет „Беров“ от началото на 90-те години. Що се отнася до формацията на Костадин Костадинов, тя сама се извади от играта, когато се обяви за нови предсрочни избори. Пък и Радев едва ли ще си помисли дори да потърси националистите. Освен ако не иска да го запомнят като президента, направил подарък на партия, която толкова откровено презира западните ни съюзници.
Затова остава Корнелия Нинова, Христо Иванов и Стефан Янев да тръпнат кой ще бъде повикан на „Дондуков“ 2, за да получи така желаната папка с мандата. И тримата показаха, че са готови да я грабнат. Странно е да имаш толкова високо самочувствие. Все пак БСП, ДБ и БВ са трите най-малки политически сили в парламента. Това означава, че се ползват с най-малко доверие от избирателите. Но ето, нещата се подредиха така, че те се оказват единствените останали възможни претенденти за властта. А горещото им желание да я вземат идва и от обоснованите съмнения, че поне един от тях няма да получи друга такава възможност.
За Нинова това все повече се превръща в кошмарна реалност.
БСП запада толкова устремно, че вече изобщо не е трудно да си представим парламент, в който левицата отсъства. Вярно, в комбина с ГЕРБ-СДС и ДПС социалистите върнаха обратно хартиените бюлетини. Много е съмнително обаче, че отливът на гласоподаватели от столетницата ще се обърне със смяната на метода на гласуване. С третия мандат Нинова може да стане двигател на правителство. Така ще отложи временно следващите избори, а с тях и поредния погром на БСП. Може обаче и окончателно да загроби партията си. За кабинет ще трябва да търси подкрепата на герберите. Вече се видя, че това не я притеснява особено - и при избора на герберския депутат Вежди Рашидов за председател на парламента, и с включването й в "хартиената коалиция". Къде обаче ще останат тогава претенциите й, че се бори с „модела Борисов“?
За Радев това може да стане удобен повод да се отърве окончателно от Нинова, с която отдавна са върли врагове. Такава тактика обаче може да се обърне срещу самия него. Досега трикратно е предавал на социалистите точно третия мандат и те всеки път нищо не постигат - факт, който той самият неотдавна хвърли в лицето на Нинова. Радев просто не може да си позволи да играе същата игра отново. Ще излезе, че умишлено проваля последната възможност за правителство – при това, за да се облагодетелства лично, като ускори падението на БСП. Така че левицата трябва да отпадне от сметките му.
Президентът трябва да забрави и за БВ.
И не само заради адски неясния профил на тази коалиция, събрала бивши атакисти, зелени и земеделци, и прескачаща със смущаваща лекота от русофилството към евроатлантизма. А по очевидната за всички причина – водачът на формацията Стефан Янев е бивш служебен премиер на Радев и негов приближен. Да му даде шанса да прави правителство, това е все едно да го даде на самия себе си. А държавният глава получи ненормално много възможности да ръководи изпълнителната власт през последните 2 години. Поне за една парламентарна република, каквато (поне по конституция) продължаваме да бъдем. Да не забравяме и немаловажния факт, че БВ е съвсем миниатюрна – с 12 депутати, избрани от 115 хиляди избиратели. Янев може да си развива илюзорни хипотези за „правителство на супермалцинството“. Откъде-накъде обаче ще се предава мандатът на толкова мъничка политическа сила? Как ще се обясни и оправдае пред обществеността?
Остава ДБ.
Не защото е най-подходящият вариант, а защото изглежда единственият възможен в настоящата ситуация. По отношение на подбора на коалиционни партньори десницата съвсем омекна през последните години. Та нали се събра с изконния враг БСП в кабинета „Петков“! В миналото десните политици са управлявали заедно с герберите във втория кабинет „Борисов“. С ПП са много близки, макар и да не се харесват особено – все пак ядрото на новата формация дойде именно от средите на десницата. За ДБ няма да бъде особена трудност да хвърли мост между толкова различни политически сили. Дори щекотливият въпрос за реформата на прокуратурата няма (поне формално) да бъде проблем – та нали неуспелият кандидат-премиер на ГЕРБ-СДС Николай Габровски се опитваше да подмами ПП и ДБ да го подкрепят точно с ангажимента, че лично ще застане зад такава реформа.
Остава Радев да възприеме тези съображения и поне този път да погледне отвъд тесния си политически интерес. Пък ако все пак се нуждае от личен стимул, за да даде мандата на ДБ, нека да си спомни президентските избори през 2021 г. Тогава много десни избиратели гласуваха за него, за да не вкарат герберите своя избраник на „Дондуков“ 2.
