Испания е изправена пред безпрецедентна политическа криза след поредните парламентарни избори, които се състояха на 10 ноември тази година. Това е четвъртият парламентарен вот за 4 години, резултат от политическата нестабилност в страната и обусловен до голяма степен от трусовете в Каталуния. Голямата изненада на тези избори се оказа неочакваният възход на крайнодясната партия Vox, която спечели 15% от гласовете и ще има 52 депутати от 350. Също толкова неочакван беше и крахът на центристката партия Ciudadanos, която загуби 47 от досегашните си 57 депутати и се сви до 7%.
Резултатите на традиционните партии обаче не предполагат създаването на коалиционно правителство без участието на каталунските сепаратистки партии, каквото беше намерението на служебния премиер, социалистическия лидер Педро Санчес. Неговата партия спечели изборите със 120 депутати, но за да сформира правителство, са му нужни 176. Това означава, че трябва да състави коалиционно правителство с крайнолявата партия Podemos, Баската националистическа партия и на няколко други дребни леви партии. Въпреки това гласовете не са достатъчни и Санчес ще трябва да разчита или на каталунските сепаратистки партии, или на либералите от Ciudadаnos. Те обаче винаги са клонели повече към десния сектор.
Какво се случи в последните 4 г., за да се стигне до подобен политически блокаж?
Испания беше ударена сериозно от световната икономическа криза, поради което през 2011 г. социалистическият премиер Хосе Родригес Сапатеро реши да не довърши мандата си и свика предсрочни избори. Те бяха спечелени от дясната Народна партия, която постигна абсолютно мнозинство. Последваха изключително тежки финансови и социални реформи, в резултат на които подкрепата за Народната партия намаля значително и след изборите през 2015 г. нейният лидер Мариано Рахой не успя да сформира правителство. Това наложи провеждането на нов парламентарен вот през юни 2016 г. Народната партия го спечели, но без абсолютно мнозинство. Мариано Рахой успя да състави правителство благодарение на вота „въздържал се“ на голяма част от социалистическите депутати.
Година по-късно напрежението в Каталуния ескалира, а през октомври 2017 г. се проведе референдум за независимост, който беше обявен за незаконен от конституционния съд. Референдумът беше съпроводен от сблъсъци между сепаратистки активисти и испанската полиция. Базирайки се на резултата от допитването, сепаратисткото автономно правителство обяви независимостта на Каталуния в декларация, гласувана от сепаратистките партии, които имат мнозинство в местния парламент. Тази декларация беше обявена за противоконституционна от конституционния съд, а испанският парламент гласува активирането на член 155 от конституцията, който отмени правомощията на автономното правителство и постави Каталуния под контрола на централното правителство. Много от сепаратистките политически лидери бяха арестувани, а бившият каталунски лидер Карлес Пучдемон избяга в Белгия.
Междувременно Народната партия беше разтърсена от скандали за незаконно финансиране и корупция. В резултат през юни 2018 г. социалистическият лидер Педро Санчес внесе вот на недоверие срещу правителството на Мариано Рахой. С подкрепата на крайнолявата Подемос и на каталунските сепаратистки партии правителството на Рахой падна от власт и на неговото място застана Педро Санчес.
Правителството на Санчес обаче не просъществува дълго. След неуспешния опит да събере достатъчно гласове в парламента за гласуването на държавния бюджет през февруари т.г., социалистическият лидер реши да свика предсрочни избори с надеждата да постигне достатъчно добър резултат за съставянето на стабилно правителство. Резултатите от вота през април 2019 г. обаче не оправдаха очакванията му. Социалистическата партия спечели 123 депутати и единственият вариант за създаване на правителство беше или с крайнолевите от Podemos и каталунските сепаратистки партии, или с центристите от Ciudadanos. След 6 месеца преговори опитите за съставяне на правителство не се увенчаха с успех и Педро Санчес насрочи нови избори, надявайки се този път партията му да постигне необходимото мнозинство, за да не зависи от крайната левица или сепаратистите в Каталуния.
Само месец преди изборите обаче Върховният съд приключи делото срещу 9 каталунски сепаратистки лидери, осъждайки ги на между 9 и 13 г. затвор. Съдебното решение предизвика вълна от протести в цяла Каталуния, които прераснаха в безредици и сериозни сблъсъци с полицията.
Нажежената обстановка в Каталуния остави своя отпечатък върху политическата карта на страната след последните избори. Противопоставянето между сепаратисти и привърженици на единството на Испания доведе до повишаване на подкрепата както за националистическите и сепаратистки партии в Каталуния и други автономни области, така и за крайната десница. Изненадващо добрият резултат на крайнодясната Vox се дължи до голяма степен на критиките към традиционните партии за пасивността и липсата на решителност по отношение на ситуацията в Каталуния. Все повече гласоподаватели подкрепят тезата на крайната десница за ограничаване на автономията на отделните области и укрепване на целостта на държавата. Факт е, че Каталуния е върхът на айсберга, но сепаратистки настроения съществуват в много други автономни области, като страната на баските например. Опасението на политическите лидери е, че отстъпки пред натиска на сепаратистите в Каталуния биха предизвикали верижна реакция в много други части на страната.
Сложната политическа ситуация след последните избори не предвещава скорошна развръзка на пъзела, особено ако бъдещото правителство зависи от подкрепата на сепаратистките партии. Дни след изборите в Испания въпросителните са много повече от отговорите. Лидерът на социалистите Педро Санчес е решен да състави лявоцентристко правителство преди края на годината. Остава да видим дали това ще се случи и на каква цена.
