Слабо беше тазгодишното обръщение на председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер (Люксембург, ЕНП) за състоянието на Европейския съюз. Не успя да постави точна диагноза на Съюза. Беше не особено добър опит да се намери компромис между нуждата да се изтъкнат заслугите на Комисията под Юнкеровото ръководство преди изборите догодина и състоянието на целия Съюз. Затова и се получи някак нелепо – най-напред ветеранът на европейската политика започна с намек, че една година преди Първата световна война никой в Европа не е подозирал, че тя предстои, тъй като всички са искали да си живеят мирно. След това се отплесна в посока на успехите на ЕС. Изненадващо беше, че вече 10 г. след краха на „Лемън брадърс” за Юнкер последвалата криза в еврозоната продължава да е причинена от външен фактор. Формално това е така, но „състоянието на Съюза” тогава е било такова, че е било въпрос на време някой да настъпи мината. А състоянието на Съюза днес вече няма нищо общо с кризата. Тупането на европейските лидери в гърдите за намалялата безработица, стабилния икономически растеж, банковия съюз, стискането на големите цифрови компании за врата, борбата с климатичните промени са все неща, които са важни, но звучат дистанцирано. Европа има далеч по-голям проблем и от него наистина се носи мирис на началото на ХХ век – тежък национализъм, ксенофобия, расизъм, организирани атаки срещу правовата държава и демокрацията. В този смисъл много по-точна диагноза за състоянието на Съюза представи една от подчинените на г-н Юнкер – чешката еврокомисарка Вера Юрова (АЛДЕ). Тя не върна лентата чак до началото на миналия век, а припомни, че сегашната ситуация мирише по-скоро на комунизъм. „Да наречеш медиите "враг на народа" или да обвиниш отделна личност или малцинство за миграцията, или икономическите несгоди не са примери от 30-те години, а са мои пресни спомени”, каза тя на 25 септември не другаде, а във Виена на откриването на форум за основните права. Защо „не другаде, а във Виена”?, ще попитате.

В началото на септември германският седмичник Der Spiegel публикува интервю с австрийския канцлер Себастиян Курц. В него имаше много провокативен въпрос на интервюиращите. По повод подкрепата на г-н Курц за германските консерватори и речта му пред 3 хиляди души на митинг на партията на канцлерката Ангела Меркел в Тюрингия колегите Петер Мюлер и Валтер Маир поискаха да знаят дали Курц ще помогне на германските консерватори и по-специално на баварската им сестринска партия на изборите в провинцията през октомври. Австрийският канцлер отговори уклончиво и дори се обиди, че се прави толкова голям проблем от намесата му. „Просто минаха 70 години, откакто в Германия сме имали говорител от Австрия, който привлече толкова много внимание”, му отвърнаха германските журналисти. Според някои репликата, която насочва към Адолф Хитлер, е съвсем на място. Но други оцениха реакцията като обидна, прекалена, ненужна.

Всеки с тоталитаризмите си

За германските журналисти асоциацията е с Адолф Хитлер. На чешката еврокомисарка събитията напоследък й напомнят за времето на комунизма. И двата случая показват, че симптомите са едни и същи. Според г-жа Юрова в момента лошият национализъм – този, който проповядва изключване и омраза – бележи растеж. Тя цитира данни, според които във Франция, Великобритания и Германия се случват по около 4 антисемитски инцидента всеки ден. Омразата онлайн също расте. Основните виновници за проблема, според нея, са политиците, медиите и лидерите на мнение. Политиците - че не си дават сметка, че думите им служат за оправдание за някои хора да се отдават на страховете си; медиите - че спомагат за разпространението на дезинформация и за поощряването на изключването. Тя посочи Бризхода като пример за подобно медийно поведение. Препоръката й е всички да поемат своята отговорност, като за медиите дори предложи европейско финансиране за обществени и независими медии, за да не бъдат оставяни в зависимост от пазарните сили. Вера Юрова припомни и кои са основните фундаменти на Съюза, като обаче направи и някои важни уточнения: равенство пред закона; нетолериране на дискриминация (включително и борба срещу нея, която дискриминира); свобода на словото (но ограничена, така че да изключва слово, призоваващо към насилие); свобода на вероизповеданието (но в рамките на правния ред); достъп до правосъдие за всички, не само за привилегированите или богатите; правото на чувство за сигурност и безопасност, но не за сметка на безопасността на други.

Проблемът е, че духът вече е изпуснат от бутилката

Решението, според Вера Юрова, е в концентрирането на усилията върху здравословния патриотизъм – този, който е базиран на включването и на подхранването на чувството за общност. А според шефа й решението е в изграждането на европейски суверенитет – тоест ЕС да се разглежда като обща суверенна единица, която е в състояние да решава  днешните глобални проблеми чрез единството си и комбинираната си мощ. Но, както се казва – звучи лесно на думи. Макар и не непременно грешни, това са доста общи предложения, които са отнесени от реалността точно колкото и говоренето за победата над кризата. Нещото, което би могло да извади Съюза от състоянието на ходене на сън към пропастта, е да се спре допускането на обвързването на един проблем с друг. Например миграцията с ксенофобията, правовата държава с евроскептицизма, дълговата криза с либерализма или капитализма. Всеки проблем си има свои причини и корени. Те може да имат допирни точки едни с други, но са си самостоятелни проблеми. Например миграционната криза е проблем и ще продължи да бъде, докато траят въоръжените конфликти, които я генерират. Ксенофобията, антисемитизмът, национализмът и съвсем неприкритите прояви на неонацизъм не са решение на проблема с миграцията. Нещо повече, те не предлагат решение. Те се превръщат в част от проблема. Същото е и с правовата държава. Проблемите в Унгария и Полша са реални и връщат тези държави във времената преди падането на Берлинската стена. Нейните лидери се опитват да оправдаят репресивните си действия с евроскептицизъм, обяснявайки колко ЕС е лош, но несъвършенствата на ЕС не може да се решат с промяна на възрастта за пенсиониране на съдиите (което да позволи бързата смяна на голяма част от състава на Върховния съд на Полша), нито пък могат да се преодолеят с инкриминирането на помощта за бежанци. Системното превръщане на медиите в обществен враг номер едно няма да промени факта, че Доналд Тръмп няма решение на проблемите, пред които е изправена Америка. Цензурирането на медиите от страна на нацисткия коалиционен партньор в австрийското правителство също няма да реши проблемите с миграцията нито за самата Австрия, нито за ЕС като цяло. Затова е много важно проблемите да бъдат отделени и разглеждани индивидуално. Когато Юнкер говори за кризата с върховенството на закона, той

трябва да посочи с пръст отговорните

Иначе концепцията на върховенството на закона си остава твърде обща и често се отхвърля от публиката именно по тази причина. Вместо да говори, че Комисията продължава да е силно притеснена от събитията в „някои страни членки”, Юнкер трябваше да ги изброи до една и да каже какви са „заслугите им”. Освен това, когато казва, че Съюзът е общност на правото, Юнкер трябваше да си спомни всичките пъти, когато Комисията му е изкривявала правилата с политически цели – подпомагане на този или онзи в тези или онези национални избори, референдуми или друго. Компромисът е хубаво нещо. Той е гръбнакът на европейската политика. Но когато се правят компромиси с принципи, тогава компромисът се превръща в наемник. Днес е миграцията, утре е правовата държава, вдругиден е навечерието на 1914-а...