Преди време, много отдавна, един познат беше казал: „Ако всички деца по света се хванат за ръце и опашат екватора – на мен каква ми е далаверата от това?“. На 20 март ЕНП ще решава дали да изключи Орбан от редовете си. Нас това какво ни интересува? Първо, интересува ли ни изобщо и второ, ако ни интересува, то как: като българи или като европейци; как подреждаме съображенията си: от национална или от общоевропейска гледна точка?
Доколкото ние, простите граждани, които нито сме интелектуалци, нито сме професионални анализатори, нито даже сме що-годе информирани какво се случва по широкия свят, успяхме да се ориентираме, става дума за следното. Орбан облепил Унгария с плакати, изобразяващи Сорос и Юнкер като дъртите мърморещи критици в ложата от „Мъпет шоу“. Юнкер е на преден план, а Сорос – по-изотзад. И двамата са нахилени: Юнкер като весел гуляйджия, който не е съвсем сигурен какво точно се случва, но като цяло не е злонамерен, а Сорос – леко сатанински, същински Хер Воланд от „Майстора и Маргарита“, само че без барета с орлово перо и шпага. На плаката пише: „Вие също имате право да знаете какво подготвя Брюксел“. Като видял това, Юнкер се огорчил. Казал, че чашата на търпението му преляла, че не вижда абсолютно нищо общо между себе си и персона като Орбан и поставил под въпрос членството на неговата партия в ЕНП. Горе-долу по същото време изключване поискали още десетина-петнайсет партии от ЕНП, сред които нашите ДСБ и ДБГ.
Защо? Защо да изключат човека заради едни плакати? Много просто: не било заради самите плакати, а заради хроничното отношение на Орбан към миграцията.
Както се оказа обаче, издигането на огради с бодлива тел против мигрантите също е само повод, причините са по-дълбоки. Самият Орбан заяви, че „лидерите на ЕС искат Европейска империя, която да пороби държавите в Европа“, а пък в някои италиански медии се появи обвинението, че Европейският съюз е изчерпан до състояние, в което не може да генерира идеи и да взема решения. Германия и Франция се мъчат да прикрият собствения си егоистичен национализъм, обвинявайки в национализъм другите. По повод апелите на Макрон за „европейски ренесанс“ се направи дори твърде удачното сравнение с истинския Ренесанс, чиято идеологическа същност е не само хуманизмът, но и концепцията за националната държава, добила юридическа форма с Вестфалския мир. Тоест казаха на Макрон, че който иска ренесанс, иска възход не на нещо друго, а на национализма, който в края на Средновековието се е появил като реакция срещу политическия универсализъм на папите.
Дали национализмът ще оправи Европа, е друг въпрос
Друг въпрос е и дали това, което наричаме национализъм, утре ще изглежда така, както изглежда днес.
Напрежението с Орбан стигна дотам, че на 12 март Манфред Вебер отиде да се срещне с него в Будапеща и да се разберат ще я бъде ли ФИДЕС в ЕНП. Предварително се знаеше, че ще бъдат поставени три условия: кампанията с плакатите да спре, да се възстанови университетът на Сорос в Будапеща и Орбан да се извини на партиите от ЕНП. Не изглежда трудно. Ако от това зависи стабилността на ЕНП, ако от това се нуждае бъдещето на Европа, ние, простите граждани, можем да сме спокойни.
След срещата не останахме с впечатление, че се е решило нещо кой знае какво. Орбан бил казал, че не иска да обижда никого и че ако въпреки това някой все пак се е обидил, той е готов да му се извини, с което изглежда се опитва да изпълни третото условие. Относно плакатите бил обяснил, че кампанията и бездруго отивала на привършване, тъй че първото условие ще се изпълни от само себе си. Що се отнася до второто условие – университета на Сорос – то остава без коментар или поне до нас коментар не е стигнал. Така че вероятно ще продължат да обвиняват Орбан в антисемитизъм и ревизионизъм.
Заедно с демонстрираната кооперативност обаче Орбан оставя и впечатлението, че не му пука особено дали ще го изключат от ЕНП или не. И наистина, при евентуално изключване ФИДЕС няма да загуби депутати, депутати ще загуби парламентарната група на ЕНП. Ако толкова иска парламентарна група, Орбан има и с кого да създаде нова такава. А в следващия парламент, който чука на вратата, дето се вика – я камилата, я камиларя.
Ако има някакъв проблем за Орбан, то е дали евентуално негово изключване от ЕНП ще повлияе върху вота на унгарците. Дали ще има такива избиратели, които ще се откажат да гласуват за Орбан, ако той не е в ЕНП, както в България вече заявиха, че няма да гласуват за Тафров, след като той рече, че не иска да е в една група с Орбан и най-вече с Бойко Борисов.
Струва ми се, че няма да има кой знае какво значение за изборите в Унгария
дали ще изключат Орбан, или не. Неговият политически тренд се определя от други неща, а не от членството му в едно или друго европейско политическо семейство. Обвиняват го, че изневерява на принципите и ценностите на ЕНП, но в очите на мнозина унгарци (пък и не само унгарци) ЕНП е тази, която изневерява на собствените си принципи и ценности. Ако избирателите подкрепят Орбан, те ще го направят заради политиката, която води, заради резултатите, които дава тази политика, заради философията и идеологията, които изповядва, и най-сетне заради решителността, която показва, заради онази плътност и тежест, които го отличават от рехавите европейски технократи, които в своята пунктуалност и перфекционизъм вече са заприличали на призраци.
Също така ми се струва, че ако изгонят Орбан,
в България ще станем свидетели на трогателна сценка:
по стар и автентично десен обичай ДСБ и ДБГ ще се скарат коя от двете влиятелни формации е била истинската причина за изключването на ФИДЕС от ЕНП – Ние изгонихме Орбан! Не, ние го изгонихме! И докато се карат, Тафров ще си отдъхне, ще каже: „Ето: сега вече мога да ида и в ЕНП“ (забравяйки, че Борисов все още ще е там) и за него ще могат да гласуват всички, за които е важно България да има депутати точно в групата на тази партия.
Затова неслучайно започнахме от там: какво ни интересува и интересува ли ни въобще дали ще изгонят Орбан от ЕНП? Според мен разумно е да ни интересува единствено дотолкова, доколкото ще има осезаемо отражение върху целия Европейски съюз, от който ние сме някаква част. Тоест правилният въпрос е интересува ли ни бъдещето на Европейския съюз, или не? И ако ни интересува, как ни интересува: като българи или като европейци? Човек има един интерес като индивид, друг като член на семейство, трети като жител на определено населено място, четвърти като гражданин на дадена държава и пети като гражданин на Европейския съюз. Много често тези интереси не само не съвпадат, но и са напълно противоположни помежду си. Спомнете си само шофьорите на тирове и протекционистичната политика на Макрон.
Когато си съставя мнение по даден въпрос, човек трябва да изхожда от всички тези интереси, но да определи като водещ един от тях. Кой? Дългът към семейството преди дълга към себе си? Този избор правят всички почтени родители. Дългът към общността пред дълга към семейството? Това се случва по-рядко, но го има. Дългът към родината пред дълга към семейството, съсловието и общността? В това ни възпитават националните държави поне от два века насам. Дългът към цивилизацията пред дълга към нацията? Дългът към човечеството пред дълга към цивилизацията? Дългът към Бог пред дълга към човечеството?...
Отделете два часа, вземете лист и молив и напишете срещу всеки от изброените интереси как ще го засегне изгонването на Орбан, промените, които то ще предизвика в ЕНП, промените, които пък тези промени ще предизвикат в Европейския съюз. Засягането на кои интереси за вас ще е най-важно? Тогава ще си отговорите Европейски щати ли искате или Европа на отечествата, либерализъм или консерватизъм, емигранти или имигранти и тъй нататък. Лично аз слагам на първо място интересите на семейството си, които зависят от интересите на държавата, които зависят от интересите на Европейския съюз. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.
