По-големият брой задачи със затворен отговор, повечето време за работа и отпадане на учебен материал са вероятните причини за необичайното увеличаване на средния резултат по математика на седмокласниците тази година. Оценяването по български език и литература след 7. клас е в по-голяма степен сравнимо през годините - по отношение на учебно съдържание и типове задачи, но и при него липсва детайлен анализ на представянето на учениците. Цялата система на националното външно оценяване (НВО) в България показва редица недостатъци и на този етап не може да се използва за извеждането на изводи и мерки за повишаване на качеството на българското образование.
Това са основните заключения от анализ на съдържанието и резултатите от националното външно оценяване след 7. клас през последните 3 г., проведен от учители по математика и български език и литература*. Учителите са направили анализ на вида, сложността и тематиката на тестовите задачи, както и на успеваемостта на учениците през последните две години (какъв дял от учениците се справят с всяка задача от теста).
Защо е важно НВО да е наистина стандартизиран тест
Основна цел на националното външно оценяване би трябвало да бъде да направи обектива оценка на компетентностите, които учениците са развили на края на всеки образователен етап - след 4., 7. и 10. клас. Тази оценка трябва да позволи сравнение както между различните випуски ученици, така и между постиженията на един и същ випуск в хода на образованието им. Подобна обективна картина е необходима, за да могат да се направят изводи за политиките в сферата на образованието - например, ако даден випуск учи по нови учебни програми, как това се е отразило на постиженията им на НВО спрямо тези на учениците от випуска, учил по старите програми. Ако изпитът е стандартизиран и резултатите дават възможност за анализ на развитието на всеки отделен ученик, клас и/или випуск, може да се направи извод дали новите учебни програми допринасят или не за по-качествено образование. Обективната оценка на постиженията на учениците може да бъде и основа за определяне на добавената стойност на училищата.
Тези изводи обаче в момента не могат да бъдат направени. Картината на българското образование, която националното външно оценяване обрисува, е силно изкривена поради множество фактори. Един от тях е начинът, по който се създават тестовете от НВО.
Какво видяхме тази година на НВО след седми клас
Тази година средните резултати на седмокласниците на НВО по математика нарастват с почти 8 т. (или ръст от 21.6%) спрямо 2023 г. - значима разлика и сериозен скок спрямо стойностите от последните пет години. Резултатите по български език и литература са съпоставими спрямо предишните години. Резултатите по математика обаче не са повод за радост. Статистически погледнато, подобен рязък скок говори по-скоро за промяна в трудността на теста, а не за истинско подобрение на знанията и уменията на учениците. Анализът на група учители по математика стигна до извода, че НВО по математика през 2024 г. е било различно по няколко критерия в сравнение с тестовете от предишните 2 г.
Основни промени в НВО по математика
Задачите с отворен отговор изискват учениците да достигнат да правилния отговор и да го запишат в листа за отговори, докато при тези със затворен са дадени 4 възможности за отговор, от които ученикът трябва да огради правилния. През 2024 г. броят на задачите със затворен отговор, както и точките, които се присъждат за тях, се увеличава. Това дава възможността седмокласникът да получи повече точки, дори и случайно да загради правилния отговор. Така се получава, че през 2024 г. имаме 7 т. повече, разпределени между първите 18 задачи, или общо 15 т. повече, разпределени между задачи със затворен отговор. Ако същите правила се приложат за НВО от 2023 г., тогавашните ученици биха изкарали 4 точки по-добър резултат.
През 2024 г. НВО по математика пропуска някои теми от учебното съдържание от 5. и 6. клас клас, които са били предмет на теста минали години. Сред тях са задачи, свързани с обемни геометрични тела, Питагорова теорема, делимост и координатна система. Учителите по математика са категоризирали всяка задача от изпитите по математика след 7-ми клас през последните 3 г. по ниво на трудност от 1 (най-лесни) до 5 (най-трудни). Анализът на успеваемостта на учениците показва, че задачите от категория 1, които засягат темите обемни тела и делимост, затрудняват мнозинството от седмокласниците през 2023 г. Възможно обяснение е, че тези теми изискват в по-висока степен абстрактно мислене - умение, което рядко се развива в училище. Именно темите, с които учениците са се справяли по-лошо през предишната година, отпадат през 2024 г. Тази година учениците са се справили по-добре с почти всички задачи от теста, вкл. и с последните три - тези с отворен отговор и най-високо ниво на трудност. В сравнение с 2023 г. успеваемостта на тези задачи е двойно по-голяма. Тази твърде голяма разлика не може да се обясни с друг фактор освен с по-ниската сложност на задачите. Според оценката на учителите средната трудност на последните три задачи от НВО по математика през 2023 г. е 4.3 от 5, а през 2024 г. - 3.5 от 5.
Тази година седмокласниците имаха 15 минути повече време за решаване на изпитите и по математика, и по български език и литература. Това поставя учениците в различни условия, но заради многото други променливи (различното учебно съдържание, сложността на задачите и повечето задачи със затворен отговор) не може с категоричност да се твърди дали времето за работа е оказало влияние върху успеваемостта на учениците.
От статистическа гледна точка, когато се налагат промени в един стандартизиран изпит, те трябва да засягат само една променлива. През 2024 г. обаче имаме цели три и това прави невъзможно извеждането на изводи и тенденции за резултатите на учениците. Няма и аргументация какво е наложило нововъведенията в НВО по математика тази година (с изключение на обяснението, че повечето време за работа е с цел да се намалят “техническите грешки” на учениците). Както и Сметната палата посочва в одитния си доклад за качеството на училищното образование, Министерството на образованието и науката не спазва законовия си ангажимент да въведе "механизъм за публичност, прозрачност и ежегоден анализ на резултатите от националните външни оценявания" - а това обезсмисля до голямата степен функцията на изпитите след 4., 7. и 10. клас.
Изпитът по български: повече сравнимост, но пак без анализ
Проучването на учителите по български език и литература показва, че националното външно оценяване по този предмет след 7-ми клас е по-скоро сравнимо през годините - по отношение на учебно съдържание, типове въпроси и брой точки, разпределени между отделните области. Учениците показват и сходни резултати. През 2024 г. времето за решаване на теста по български език и литература също е увеличено с 15 минути, но това не показва значими разлики в успеваемостта.
Ако задачите се категоризират в раздели, става ясно, че тази година седмокласниците се справят по-лошо с езикознанието и литературните въпроси, в сравнение с 2023 г. Само един от шест седмокласници се справя със задача за аргументиране на собствено мнение. Последната тестова задача, свързана със създаване на собствен текст, традиционно е с много ниска успеваемост - тази година само 17% от учениците са успели да разсъждават успешно върху падналия се цитат от "Една българка". Тази задача е единствената, която изисква от учениците мислене от по-висок порядък - анализ и синтез, докато всички останали са на ниво запаметяване, разбиране и приложение. При този единствен въпрос, който изисква от учениците да интерпретират и да се аргументират във формат на свободен отговор от само няколко изречения, виждаме пълен крах или среден резултат от 1.07 точки от 6 възможни на национално ниво. От една страна е крайно недостатъчно, че в целия тест има само една такава задача, от друга тя успява да очертае много тревожна картина на седмокласници, които не могат да създадат елементарна теза и да я подкрепят с аргументи.
Отново обаче МОН не представи сериозен анализ на резултатите на учениците и не стана ясно по какъв начин ведомството планира да подпомогне училищата да развият компетентностите, които седмокласниците показват в най-ниска степен.
Нужна реформа
През последните месеци МОН усилено говори за преосмисляне на формата на националното външно оценяване и компетентностите, които то трябва да измерва. За съжаление, този необходим процес се случва без ясна визия, по неструктуриран начин и с неясно идентифицирана крайна цел. При ежегодни промени на оценяванията цялата идея за сравнимост на резултатите и НВО и ДЗИ като инструмент за мониторинг на образователните политики пропада. При една цялостна реформа на системата на външните оценявания МОН трябва да гарантира, че НВО измерва най-важните за учениците компетентности за съответния етап; резултатите от тестовете са сравними между отделните години на провеждане, т.е. че всяка година измерваме едни и същи компетентности по един и същи начин, за да можем да проследим точно динамиката в успеваемостта на учениците; има добра степен на сравнимост със следващото НВО (например 7 - 10. клас), за да знаем как се развиват учениците в следващия етап на образование, кои знания и умения им липсват и какви мерки трябва да се вземат; форматът на изпитите се променя за всеки образователен етап, така че да може да се приложи в модела за добавена стойност.
-------
*Анализът е изготвен от учителя и специалиста по приложна статистика Стефан Лазаров, Иван Петров и Джани Чернев - учители по математика, и Преслава Георгиева и Мирена Петрова - учители по български език и литература. Публикуван е на сайта на "Заедно в час".
