Протестиращи пътни строители си искат заработените пари. Хотелиери плашат с фалити заради непокрити разходи за настанените бежанци. Производители и търговци на жито и слънчоглед са на тръни заради затруднения износ. Индустриалци през ден пишат гневни писма заради непосилните енергийни цени, а превозвачи готвят блокади, ако не се вземат мерки срещу нестихващото поскъпване на горивата.

Това са малка част от проблемите, които се стоварват върху управляващата коалиция. Властта сама си е виновна. И защото създава огромни очаквания за нови и нови помощи, компенсации, увеличаване на заплати и всякакви допълнителни разходи. И защото с всеки изминал ден все повече затъва в невъзможността да изпълни щедро пръсканите обещания в обозрими срокове. Паралелно с напрежението в обществото растат търканията в коалицията и по принципни, и по кадрови, и по текущи въпроси.  

На този фон новината за драстичния спад на фискалния резерв до санитарния минимум от 4.5 млрд. лв. в началото на април не е изненада. 

Държавата свърши парите, веднага подеха опозицията и критиците на властта. Коалиционният партньор "Има такъв народ" също наля масло в огъня. Лично шефът на бюджетната комисия в парламента Любомир Каримански, чиято кандидатура за управител на БНБ не получи подкрепата на останалите три формации в управлението, с пост във Фейсбук обърна внимание, че към 8 април държавата е разполагала само с 4.757 млрд. лв. по сметки в БНБ. Съпартиецът му Пламен Данаилов, зам.-министър на енергетиката, попита чрез социалните мрежи: "Какво е наложило и за какво са били разходвани толкова много средства?"

Макар че дни по-късно фискалният резерв се понапълни и прехвърли 8 млрд. лв., остава тревогата, че правителството посяга на "белите пари за черни дни". Така и не се разбра защо и как за месец и половина от фискалния резерв се изпариха близо 4 млрд. лв. (засега финансовият министър е дал обяснение единствено за покрит стар дълг за 2.7 млрд. лв.).

"Пари нема, действайте!" - така изглеждат нещата от март насам. През цялото време правителството бави плащания с разни оправдания - наложителни проверки, сформиране на работни групи, анализи и дори "саботажи". 

Злополучната зърнена мегасделка

Вече повече от месец правителството се бави с намерението си да изкупи 1.1 млн. тона зърно. Още когато кабинетът реши "спешно" да увеличи житните резерви до реколта 2023 г., мнозина изразиха недоумение - България произвежда два, че дори три пъти повече пшеница и слънчоглед, отколкото е местното потребление, кому е нужно презапасяване. "Създадоха само хаос на пазара и пречки за износа", коментираха от бранша.

Странната схема с изкупуване на зърното премина през много перипетии. Първоначално кабинетът взе решение да увеличи капитала на залязващото държавно дружество с 8 души персонал "Сортови семена - Елит" с космическите за неговата скромна дейност 1.1 млрд. лв. Ръководството се уплаши от мащабите и отказа да участва в сделката, а правителството го обвини в саботаж. Сега задачата е възложена на друго дребно държавно предприятие, което отглежда зеленчуци край резиденция "Врана" и също няма опит в подобни стокови операции. Няма и сделка, а аграрният министър Иван Иванов от квотата на БСП обясни, че финансовото министерство още не е отпуснало парите за покупката.

Миналия месец се разбра, че средствата за зърнената сделка ще дойдат от... енергетиката. По-точно от НЕК, на която правителството нареди да върне предсрочно заема от 1.2 млрд. лева, който държавата й отпусна, за да плати реакторите за злополучната АЕЦ "Белене". НЕК изпълни повелята и погаси заема. Така през април във фискалния резерв се вляха 1.2 млрд. лева. Сега остава да видим ще има ли зърнена сделка, или не.

За пътищата -  ще платим, ама друг път

Вече почти година няколко правителства се сблъскаха челно с проблем, завещан от управлението на Бойко Борисов - батака с парите за поддръжка и ремонт на пътища (става дума за над 1.2 млрд. лв.). Кабинетът "Петков" също затъна в тресавището и темата обтегна отношенията в коалицията (представители на "Продължаваме промяната" и "Има такъв народ" публично се изпокараха). Стигна се до парадоксална ситуация - при поредния протест на пътностроителни фирми пред Народното събрание ресорният министър Гроздан Караджов подкрепи искането им за незабавно решение за плащанията, докато вътре в НС премиерът Кирил Петков обясняваше, че точката в дневния ред е отложена до намирането на правилния механизъм за разплащане и контрол.

Липсата на механизъм ли е проблемът, или липсата на пари? Постигнат бе консенсус 50% от парите (над 600 млн. лв.) да бъдат изплатени веднага и предстои да видим кога ще се случи това. Останалата част ще бъде разплатена със санкция на парламента след докладване от междуведомствената група за проверка на изпълнението на ремонтите към МРРБ и след становище на регионалната комисия в НС. 

Блокираното пътно строителство вече месеци наред хвърля мрачна сянка върху хвалбите на правителството за рекордно високи капиталови разходи - над 8 млрд. лв. за  тази година. 

Забавените пари за бежанците

Сумата, която държавата дължи на хотелиерите, настанили украинските бежанци, е направо символична на фона на милиардите за зърно и пътища. Малко над 11 млн. лв. с ДДС трябва да бъдат разплатени на около 500 хотела, като първият транш е за периода от началото на войната - 24 февруари, до края на март.

Решението за издръжка от 40 лв. на ден на човек за нощувка и храна бе взето още в средата на март. Собствениците на обектите, които първи приеха бежанците - основно по Северното Черноморие, от седмици предупреждават, че са изправени пред фалит - нямат пари за заплати на персонала, нито да се разплатят с доставчици и очакват в края на април да им бъде отрязан токът. 

Правителството няколко пъти промени сроковете за превеждане на 40-те лева за бежанец. Първо, финансовият министър Асен Василев уверяваше, че още от 20 март хотелиерите, които подадат заявления, ще получат пари. После стана ясно, че трябва да приключи месецът и датата на разплащане бе изместена за след 10 април. На 15 април министърът на туризма Христо Проданов поиска още няколко дни отсрочка, защото се правели проверки дали няма дублирани места, а правителственото постановление за отпускане на парите още не било гласувано.

Забавянето повдига редица въпроси, тъй като в началото на войната именно министерството на туризма защитаваше необичайния избор да се плаща на хотелиерите, а не на самите бежанци, тъй като единната система за туристическа информация осигурявала много бърз и лесен начин да се проследяват хотелските настанявания. Защо тогава туристическото ведомство повече от 20 дни проверява нощувките на настанените, за които трябва да плати?

Новите антикризисни мерки

На фона на всички обещания и забатачени плащания правителството обяви, че готви нови антикризисни мерки, които да омекотят поскъпването на живота и които ще влязат в сила преди актуализацията на бюджета през юли. Финансовият министър Асен Василев събира в момента предложенията на четирите партии в коалицията и от това, което чуваме, има реална опасност корекцията в бюджета в средата на годината сериозно да прекрои приходите и разходите в него.

Нещо повече, БСП и "Продължаваме промяната" се канят да обърнат насред годината данъчната ни система с хастара навън. Левицата отново напира за въвеждане на необлагаем минимум, но и за намаляване на ДДС за стоките на регулиран пазар, което ще рече по-ниска ставка за ток, вода, топлоенергия и газ за домакинствата. Социалният министър се кани да прави не едно, а две преизчисления на пенсиите до края на годината, а идеята да се сложи таван на цените на някои стоки (вероятно храни) е направо революционна - паралелно да се създаде държавен фонд, който да компенсира разликата в цените и по този начин няма да се получи недостиг на стоки, предлага БСП.

От ПП наддават направо с нулева ставка ДДС за хляба, но и с намален данък за плодовете и зеленчуците, както и на електроенергията и за фирмите, и за бита. Въпреки че лидерът на ПП и финансов министър Асен Василев многократно е заявявал неодобрение за диференцирани ставки на ДДС, неговите съпартийци от парламента са изпратили запитване до финансовото министерство какво ще струва това на бюджета и възможно ли е да се направи. 

ИТН пригласят и дори са обидени, че ПП са им откраднали идеята за по-нисък ДДС за плодове и зеленчуци. Тя бе лансирана от шефа на земеделската комисия Пламен Абровски още през февруари.

Друга антикризисна мярка, която ПП ще предложи, е облагането на свръхпечалбата от производството и търговията с електрическа енергия. Към момента няма подробности какъв може да е допълнителният данък за производителите и търговците на ток, нито какво се разбира под свръхпечалба. А ако правителството реши да облага допълнително свръхпечалбите на фирмите от останалите сектори?

"Това не са антикризисни мерки, а отчаяни предложения на леви популисти", коментира тези дни бившият министър на икономиката Николай Василев. Той предупреди, че подобни мерки единствено ще разбият данъчната ни система, което поставя в риск приходите в бюджета. "Като няма достатъчно приходи, за какво увеличение на пенсиите мечтаем", пита Василев. 

Финансовият министър уверява, че предстоящата актуализация на бюджета от юли няма да промени вече заложения дефицит. Това е почти невъзможно, ако управляващите решат да реализират дори и половината от заявените намерения за сваляне на данъци и увеличаване на помощи и пенсии.

Депутатите от управляващата коалиция сякаш напълно са в неведение за новата прогноза на финансовото министерство - заради последиците от войната в Украйна икономическият растеж през тази година ще бъде наполовина по-нисък от първоначално очакваните 4.8%. А това означава, че дори и двойно по-високата инфлация няма да напълни бюджета. Така както намаленият ДДС за храните няма остави повече пари в джобовете на хората, защото едва ли търговците ще свалят цените - справка: намаленият на 9% ДДС за ресторантьорите преди две години.

Управляващите ще бъдат принудени да гласуват по-висок таван на новия дълг за тази година, за да покрият нарасналия дефицит в бюджета. Инвеститорите обаче не са вече толкова благосклонни към българските ценни книжа и ще искат по-висока доходност, а това означава по-голяма задлъжнялост. Това го показа предпоследната провалена емисия за пласиране на 10-годишни ДЦК. 

Да, войната близо до границите на България избухна неочаквано. Но това още веднъж показва, че дори и в най-добри времена политиката на високи бюджетни дефицити (над 3%), разчитайки на заеми, винаги крие риск.

----------------------------------------------------------------

Играта с фискалния резерв

Проблемът с изпразването на фискалния резерв, макар и само за седмица-две, показва, че правителството не разполага с достатъчно ликвидни буфери, заради което и бави плащания към фирми и граждани. 

Неснижаемият остатък от 4.5 млрд. лв. всъщност са парите на няколко фонда, които не би трябвало да се ползват за текущи разходи. Тук са неприкосновените пари на Сребърния фонд, предназначен да подпомогне държавния пенсионен фонд при евентуални бъдещи проблеми с плащането на пенсиите. По данни на МФ в момента средствата в Сребърния фонд са около 3.6 млрд. лв. Освен това в резерва са Националният фонд (средствата на ЕС), двата ядрени фонда - извеждане от експлоатация на ядрени блокове и за обезвреждане на ядрени отпадъци, фонд "Сигурност на енергийните системи", Учителският пенсионен фонд, както и други сметки на бюджетни организации. 

Груба сметка показва, че само по три от фондовете (Сребърния и двата ядрени фонда) би трябвало да има около 5.5 млрд. лв., т.е. средствата в тях далеч надхвърлят законово определения преди много години долен праг на фискалния резерв от 4.5 млрд. лв.

Че правителството бърка дълбоко в резерва и ползва за текущи разходи парите от неприкосновените фондове, е известно отдавна. Миналата година също през април фискалният резерв падна до 5.9 млрд. лв. и все още управляващото по това време правителство на ГЕРБ обясни това с ковид мерките. Тогава финансовият министър в оставка Кирил Ананиев бе привикан в новоизбрания парламент да даде обяснения за изтънелите държавни финанси. Той пък се оправда с кабинета на Пламен Орешарски, който пак по същото време на годината през 2014 г., "без да има пандемия", е докарал резерва до 5,10 млрд. лв.

Тогава стана ясно, че единствено Сребърният фонд е по отделна сметка, а всички останали уж неприкосновени фондове се ползват за покриване на текущи разходи в бюджета. И Ананиев преди, и Василев сега ни уверяват, че положението не е толкова драматично. Експерти отдавна предупреждават, че санитарният минимум на фискалния резерв трябва да бъде завишен поне до 6.5 млрд. лв.