facebook
twitter

Наблюдател

Качествената музика има цена

Не бива да се девалвират отношенията между артисти и публика, като всичко се подарява, смята певицата и организатор на пловдивския джаз фест Мира Кацарова
519
Родената в Пловдив Мирослава Кацарова е позната най-вече от ефира на радио Джаз ФМ, където вече 17 години води предаванeто "Дезафинадо", а от 15 - Singin'n'Swingin. Като певица дебютира през 2000 г. с албума „Бяло в бяло“ (заедно с вече покойния български джазмен Румен Тосков-Рупето), последван от Vuelvo al Sur и My Cinema. Тя е организатор и на „Пловдив джаз фест“, който тази година ще се проведе за 4-ти път с участието на именити музиканти като Ян Гарбарек, Елиане Елиас, Дейв Холанд и Крис Потър, както и много български изпълнители.

- Познаваме ви като певица и радиоводеща. Как решихте да поемете организацията на цял фестивал?

- Открай време движа нещата си като певица и радиоводеща сама. Възприела съм радикален подход на самостоятелност, не искам да съм зависима от компании, които се самодефинират като издателски и продуцентски къщи. Мога да кажа, че имам опит като човек, който си организира сам концертите, турнетата, самофинансира се; сама записвам и предаванията, те не са в студиото на „Джаз ФМ“.

- Едва ли „Пловдив джаз фест“ е one man show?

- Не е „уан мен“, но сме двама души. Работата не е много по различна, само изисква повече средства. Като казвам, че съм независим артист, това също не е "уан мен шоу" – аз не разбирам от всичко. Имам си осветители, озвучители, човек, който се движи за комуникацията, счетоводител... Тези неща няма как да се прескочат, но в крайна сметка цялостната визия по подготовката, организацията си остава при мен. Около 1/3 от бюджета на фестивала идва от фондация „Пловдив 2019“, останалото е самофинансиране и търсене на хора, които да инвестират в изкуство.

- Джаз календарът у нас се насити доста в последните 7-8 години. Има ли публика за всички тези прояви?

- Убедена съм, че всеки, който се занимава с изпълнителска или промоутърска дейност, трябва да се грижи за публиката си. Тя трябва да бъде обгрижвана методично. Радвам се, че има толкова шарени и различни събития. A to Jazz например е един фестивал, на който човек може да отиде и да се забавлява - стилистиката на последните концерти е повече соул, фънки джаз, което е много подходящо за този формат на открито – хората се събират, говорят си. Докато нашият фестивал е съвсем различен, по-камерен, в една зала с не повече от 500 места. Ние продаваме билети – това е една от нашите важни борби, защото смятаме, че хората трябва да свикнат с мисълта, че изкуството не идва даром. Качествената музика има цена и не трябва да се девалвират отношенията между публика и артисти, като всичко се подарява. Другото много важно нещо, което ми харесва на нашия фестивал, е, че хората идват добре облечени, подготвени, знаят къде да пляскат. Няма несериозност, нито безразличие – точно обратното, публиката показва огромна любов. Хубаво е, че това е едно културно събитие, в което културата се проявява и в поведението на публиката. И се опитваме и ние като организатори да имаме адекватно на музиката си поведение. По по-деликатен начин да разкажем за тези неща – без да тръбим, без гръмко да обявяваме „световни премиери“.

- Комерсиализира ли се джазът?

- От една страна, имаме тази посока на развитие, която загърбва импровизацията и използва изразните средства от джаза в поп, в хип-хоп музиката. Привидно изглежда, че дълбините, които познаваме от 50-те, 60-те и 70-те години, все повече се заличават. Но има и съвсем други явления в съвременния джаз и като организатор на „Пловдив джаз фест“, който подбира програма и кани артисти, именно те ме интересуват повече. Не можем да кажем - всичко е комерсиално, нещата се изгубват, джазът умира, нали знаеш онази иронична реплика на Франк Запа от 1974 г. – че джазът не е мъртъв, ама леко започнал да понамирисва.

Аз съм част от поколение, което точно през 80-те и точно в тази социокултурна среда, българската, по една или друга причина е закърмено с джаза. Той се превърна за нас в звука на добрия вкус, на добрия избор. Избор не само на естетика, но и на етика. Тази година програмата ни е силно белязана от един голям символ на това поколение и тази нагласа – Ян Гарбарек.

- Като изпълнител не се ограничавате жанрово – боса нова, шансон, филмова музика... Това неизбежно се отразява и на програмата на фестивала.

- Човек не бива да се самоограничава, да се дефинира в някаква крайност. Не е добре да се спреш в една зона и да кажеш: „Ей тук съм добър, повече не мога да направя“. Предпочитам да правя повече грешки, но да експериментирам, да се развивам. Страхувам се един ден да не се превърна в занаятчия, който изхабява нещата около себе си. Музиката е отношение – на първо място между самите музиканти, след това между музиканти и публика. Много рискуваш да унищожиш тези отношения, ако продължаваш да тъпчеш на едно място. В изкуството има една ирационална зона, те са на ръба между осъзнатото и несъзнаваното. Аз съм била свидетел как един артист до такава степен изчезва на сцената, че той наистина се превръща в инструмент в божиите ръце. Точно това се случи с Джошуа Редман на концерта миналата година, аз не знам кога си вземаше въздух този човек. Той унищожи всички закони на физиката, на биологията, на анатомията. Това са необясними неща. То е ясно, че е огромен труд, че това са тайни, в които той се посвещава лично и няма как ние да ги знаем; но е просто феноменално как музиката и изкуството може наистина да събори всякакви ограничения. Ти се изправяш на ръба на своите лични предели и търсиш изход отвъд.

- Останахте да живеете и работите в Пловдив въпреки ангажиментите си в София. Как според вас се отразява изборът за Европейска столица на културата на културната сцена в града?

- Неизбежно се промени. Това е един много красив град априори. Той носи своите исторически натрупвания, своята специфична атмосфера. В Пловдив има място и за самобитност, за онази приятна неоформеност, от която се ражда в крайна сметка уникалното в изкуството. Това има най-различни проявления в града – от една страна, „Капана фест“ доведе до едни стрийт събития, шумни, повече забавление, отколкото изкуство; но пък те въвличат повече хора, които после биха намерили себе си и в други събития. От друга страна, театърът в Пловдив е много хубаво средище. Последният спектакъл, който ме вдъхнови, е „Дебелянов и ангелите“ – постановка на Диана Добрева по Сашо Секулов. Всеки спектакъл е продаден и след всеки спектакъл хората излизат озарени. Има и много различни концерти – рок събития, класическа музика, опера. Получава се това, за което винаги съм си мечтала да се случи и у нас, като ходя примерно във Виена: вместо в неделя да отидеш в мола, отиваш да речем в „Албертина“ и разглеждаш новата експозиция. Това създава атмосфера, нагласа към живота. Афишът е пред очите ти, събитията са навсякъде - тези неща дразнят погледа, дразнят любопитството, дори на първосигнално ниво. Така се възпитава интересът към изкуството. Така че промяната е факт и разбира се, това до голяма степен се дължи на финансирането. Дай боже ентусиазмът на хората, които са организатори на тези събития, да се запази и след 2019 г.

1

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

БСП не изключва съюз с ДПС и не е против Пеевски и порциите

Диян Божидаров

11.12.2018

4023 20
Уж има свободен пазар на ток, ама не съвсем
Жълтият парижки код

Коментари

полк. дървингов
снимка на полк. дървингов

Интервюто ми хареса.

Отдавна не бях чел такъв читав материал в тази пубрика.

И списъкът на гостите на Пловдивския джаз фестивал е впечатляващ, браво.

Влез или се регистрирай за да коментираш