По три часа всеки месец те стоят точно до сергия за цветя. Пристигат 4-ма души, поставят маса и чадър, на който връзват синя тениска. Тя е с логото на „Алтернатива за Германия“ и надпис: „Никой не е идеален, но жителите на Бранденбург са много близо“. Тук, на седмичния фермерски пазар във Волтерсдорф, който се намира на 40 минути път с кола от Берлин, Кати Мюксел, която е областен председател на „Алтернатива за Германия“ (АзГ) за региона Одер-Шпрее, казва: „Ние сме единствените които идваме дори и ако не предстоят избори. Хората оценяват това“.
Няколко пъти в седмицата привърженици на АзГ поставят чадъра си някъде в района. И чакат да дойдат хора. Винаги идват – и разговарят за наболели проблеми. Винаги да бъдат тук, да говорят и, разбира се, да слушат беше част от стратегията на АзГ за федералните избори миналия септември. И работеше. Партията спечели 22.1% от гласовете на избирателите в източната германска провинция Бранденбург и се нареди много близо до спечелилия консервативен Християндемократически съюз (ХДС) на канцлера Ангела Меркел. Това, което се оказа решаващо за успеха, е близостта до обикновените избиратели, които АзГ си спечели.
Политическите промени рядко се случват само за една нощ. Започват бавно, една сутрин се събуждаш и виждаш, че си в друга страна. Малката група, която се събира вечерта на 6 февруари 2013 г. в градчето Оберурсел, близо до Франкфурт, изобщо не знае, че със създаването на нова политическа партия, наречена „Алтернатива за Германия“, ще предизвикат нещо по-голямо. Кой би си помислил, че пенсиониран висш правителствен служител, колумнист в консервативно издание и обичащ цифрите преподавател по икономика, ще променя германската политика?
Безпрецедентен успех
Кой би си помислил, че АзГ на Александър Гауланд, Конрад Адам и Бернд Люке ще се превърне в значима партия – поне в части на Източна Германия – само за няколко години? Или пък че ще спечели почти 100 места във федералния парламент с обещания да „иска сметка“ на канцлера Ангела Меркел?
АзГ е безпрецедентен политически успех, но също така е и история за радикализация. Като при други нови партии разчупването на табута е жизненоважно за АзГ, но походът й все по-надясно продължава с пълна сила. И всеки, който се изправи на пътя на партията, бива смачкван. Първо беше Люке – съоснователят и бивш партиен лидер; той беше свален от власт от доста по-хитрата политически Фрауке Петри. Когато обаче тя стана прекалено властна, беше избутана от Александър Гауланд.
Повратна точка
Бунтът в Кемниц в края на август се оказа повратна точка за АзГ. Партията се присъедини към фронт от агитатори и неонацисти, а лидерът на регионалното звено на АзГ в Тюрингия Бьорн Хьоке застана рамо до рамо с активист на антиислямската и антимигранската формация "Пегида", който се оказа с многобройни криминални присъди в досието си.
В продължение на години политиката в Германия се формираше от старото разделение между леви и десни. Тези дни обаче отминаха. Въпросът за идентичността сега изглежда по-важен, което очевидно раздробява партийната система. Сара Вагенкнехт от левицата създаде свое движение, наречено „Ауфщехен“ („Изправи се“), което се надява да привлече избиратели с обещания за по-социална държава и по-малко мигранти. Това създаде допълнително напрежение в лявоцентристката ГСДП, която се колебае между това да одобри приема на бежанци и предупрежденията за загуба на контрол от началото на бежанската криза. Бизнес ориентираната Партия на свободните демократи пък стана формация на закона и реда. А единственото нещо, което все още държи заедно ХДС и ХСС, баварската й посестрима партия, е страхът, че може да загубят властта. Партиите, които изглеждат печеливши от промените на политическия пейзаж, са Зелените и АзГ.
Нашествие в институциите
Един от парадоксите на АзГ е, че въпреки че се противопоставя на статуквото като никоя друга партия, членовете й са сериозно обвързани със системата. Много федерални полицейски служители, които усетиха най-осезаемите ефекти от хаоса по време на бежанската криза през 2015 г., вероятно добре разбират какво означава Германия да изгуби контрола по границите си по онова време. Дитер Роман, който е председател на Федералната полиция, е един от най-яростните критици на канцлера – и не крие позицията си.
10 активисти и бивши полицаи са част от хората на АзГ в регионалните парламенти. Вероятно най-изявеният представител, който гради мостове между крайнодесните и полицията, е Райнер Венд – председател на Профсъюза на полицаите, който има 94 000 членове и е една от двете най-важни съсловни организации в сектора.
АзГ също така е доста добре представена и в германската армия. Няма статистика, на която може да се вярва, тъй като в Бундесвера не е разрешено войниците да показват политическите си пристрастия. Но почти 90% от войниците са мъже, а повечето от тях са от източногермански провинции или са членове на германското малцинство в Русия, които са се преместили в Германия. АзГ има доста привърженици в тези групи.
Има и друг показател за влиянието на крайнодясната партия в Бундесвера: над 13% от 219-те депутати на АзГ в регионалните парламенти или в Бундестага са от семейства на военни. Само във федералния парламент този процент е 20.
Бавно, но сигурно АзГ също така набира сила и в райони, които имат доста по-мощни оръжия от военните: медиите и културните среди. Като третата по големина група в германския парламент АзГ има достъп до доста административни институции – от мемориала за Холокоста в Берлин до Агенцията за досиетата на ЩАЗИ.
Най-важен за АзГ обаче е достъпът до обществено финансирани медии. От партията смятат, че там работят и най-големите й противници. Представители на АзГ вече са назначени в управителните бордове на четири обществени медии. Освен това партията има свои хора и в бордовете на 6 държавни медии, които наблюдават програмите на частните телевизии и радиа.
Двете лица на АзГ
АзГ никога не е правила разделение между средната класа и радикалите, които я направиха толкова успешна. По време на последните протести в Кемниц се видяха истинските привърженици на партията за първи път. Депутати от партията и висши служители предвождаха демонстрантите, като сред тях имаше не само жители на Кемниц, но и членове на ксенофобската организация „Про Кемниц“, хулигани, неонацисти и представители на движението за идентичност.
„Не искаме екстремисти и жестоки престъпници сред нас“, написа преди това в профила си във „Фейсбук“ лидерът на АзГ в Тюрингия Хьоке. Те обаче дойдоха и присъствието им беше толерирано и се сляха с останалата тълпа.
Освен това в последните 3 години скандални изявления на представителите на АзГ предизвикаха сериозни дебати в обществото и дори се задаваха въпроси дали е необходимо Федералната служба за защита на конституцията (германското вътрешно разузнаване) да започне разследване на партията. Например през 2015 г. тогавашният лидер на младежкото крило на АзГ Маркус Фрохнмайер, който спечели място в Бундестага, обяви: „След като сме избрани, ще прочистваме, ще почистим дома, ще правим политика отново за хората, само за хората“.
През юни 2017 г. на среща в Дюселдорф представители на разузнавателните ведомства в пет провинции стигнаха до извода, че някои от членовете на АзГ „все повече използват крайнодесния екстремистки език“. Дългогодишен служител във вътрешно разузнаване съобщи, че крайнодесни екстремисти са „в непрекъснат контакт“ с представители на АзГ.
През март шефовете на регионалните разузнавателни служби решиха да изпратят заключенията си за АзГ на Федералната служба за защита на конституцията. Информацията ще помогне да се реши дали да се направи мониторинг на партията на национално ниво. Среща по въпроса трябва да се състои през ноември.
Служителите в регионалните разузнавания вероятно се чувстват принудени да действат едностранно, тъй като координиран подход с федералното правителство е доста бавен. Някои от тях дори подозират вече отстранения от ръководния пост на Федералната служба за защита на конституцията Ханс-Георг Маасен в осуетяване на евентуално наблюдение на АзГ. Той беше отстранен от поста си заради спорни коментари, които направи по време на протестите в Кемниц. Маасен е обвиняван в тайни симпатии към АзГ. Колегите, които го познават от години, обаче оспорват това.
Пътят към върха
Успехът на АзГ се основава на комбинация от благоприятни условия, случайно стечение на обстоятелствата и умна стратегия. Повечето от членовете й се присъединяват без никакъв политически опит – те не знаеха как се пишат съобщения до медиите, да не говорим за интервюта.
Медийното отразяване на партията, която първоначално беше фокусирана върху противопоставяне на еврото, беше критично от самото начало. Това накара АзГ да се концентрира върху социалните медии и директния контакт с привържениците си. Излъчване на живо във „Фейсбук“ и туитове са основна част от всяка кампания на АзГ, а всяко изказване пред парламента бързо се разпространява чрез YouTube. „Внимателно планирани провокации“ са част от стратегията на партията според документ на управата на АзГ от 2017 г.
Възходът на АзГ също така трябва да се разглежда и в контекста на европейската бежанска криза, която се разрази през есента на 2015 г. През лятото на 2015 г. АзГ имаше подкрепата на 5% в национален мащаб. Кризата с еврото, която дръпна партията, отмина и формацията щеше да си остане поредната залязла организация в следвоенната история на Германия, както се случи с Пиратската партия преди няколко години.
Какво можеше да се направи? Безпомощното състояние на утвърдените партии стана ясно от факта, че различните стратегии за отбрана, които те приеха срещу АзГ – всичко от игнориране на партията до сътрудничество по различни въпроси, за да я атакуват – се провалиха.
Решаващият въпрос за бъдещето на АзГ е дали тя ще се придържа към правилата дългосрочно. Простият факт, че партията представлява неприятен конкурент за ХДС, ХСС и ГСДП, не я прави вредна за демокрацията. И все пак ще видим какво ще се случи на регионалните избори през октомври...
