Бих гледал много пъти онова забавно изявление на Бойко Борисов, с което трасира пътя към нова конституция, както и последвалите опити на премиера да обясни, че след 11 години власт на ГЕРБ баш сега “можем да избегнем катастрофата на държавата с Велико народно събрание”. Не знам кой му пише изявленията, но очевидно е някой прикрит враг на ПП ГЕРБ, който не отчита колко щастливи са хората под мъдрото ръководство на Борисов, Делян Пеевски и Иван Гешев.
Бих гледал много пъти онова изявление, защото човек може да гледа с удоволствие три неща - как гори огън, как вали дъжд и как политик тропа по масата, докато се тресе от нерви. (И как ши цу подтичва към вечерята си, но това е друг въпрос).
Всички сме гледали Борисов - по телевизията, в джипката и т.н. - премиерът ни никога не е имал толкова слаба роля. Сега беше
нервак, който срича от възмущение;
човече на Мишлен, което се опитва нескопосано да говори с увереност за неща, които не подозира, че съществуват. Сега бе слаб актьор, който е възмутен и от режисьорите, и от публиката си. Тропаше по масата като третокласник, който е на път да остане без филия.
Борисов е съвсем нелеп от миналата събота насам, когато заговори за ВНС и конституция, защото това, което говори, няма никакво значение. Пара в свирката. Виждаш го, че си отваря устата, подозираш, че приказва нещо, но си съвсем наясно, че става дума за словоблудство, и затова не си даваш зор да го слушаш вече.
Барни Ръбъловата конституция вече е депозирана
в парламента, сигурно ще се намерят 120 депутати, които ще искат този проект да се дебатира денонощно в парламента, но няма начин това недоносче да стигне до Велико народно събрание, камо ли да бъде прието. Няма кой в този парламент да гласува за ВНС - и точно заради това всички разговори в тази посока са чиста проба загуба на парламентарно време и обществена енергия.
Няма кой да гласува, защото ГЕРБ с предложенията си не се постара поне привидно да промени модела на управление на прокуратурата - 1400 прокурори подчинени на 1 човек, който се смята за Господ. Напротив, ГЕРБ прибавя към безграничната власт на Иван Гешев и правото на прокуратурата на законодателна инициатива. Освен това си имаме проектоконституция, в която Гешев си има и нещо като правителство - съдебен съвет на прокурорите. Как прокурорите може да имат нещо, което се нарича “съдебен съвет” - на мен не ми е ясно. Но пък е ясно, че ГЕРБ са готови и конституцията да променят, само и само на Гешев да му е добре. Предложенията са толкова малоумни, че дори представителите на ГЕРБ, пратени да ги бранят по медиите, не пропускат да отбележат, че те не са съвсем съгласни с част от тях, а други ще подлежат на сериозна промяна.
В реакциите след приспивните конституционни приказки важните неща са други - те се крият в нежеланието на партиите да разговорят с Борисов за поредните му хрумки, в случващата се пред очите ни катастрофа с рейтинга му и в нестихващите протести -
Борисов бе демитологизиран и той вече знае това
Той продължава по старому да крещи, че спасява държавата, но за пръв път всички му отвръщат: "Не говори, махай се - никой не иска нищо друго от теб".
В момента Бойко вече влиза в ролята на нежелано зло, на прокажен, с който никой не иска да контактува на дневна светлина. Той е Доган на новото време - всякакво задкулисие е възможно с него, но нищо общо официално.
Харизмата на Борисов повехна още през 2013 г., когато за пръв път помириса народно недоволство, сви опашка и се оттегли от властта - още тогава бе ясно, че той вече не е Чък Норис, че не е сикаджия, минал на светлата страна. Тогава Борисов бе опиянен от последвалата изборна победа, реши, че е себедостатъчен за всеки успех, и не направи нищо за своя имидж - продължи да управлява държавата като пожарникар, който се е докопал до властта заради глупава шега на съдбата. Не промени нищо. Сега вече е късно - колкото и да кара джипката из строежите, каквато и идея да му мине през главата - няма шанс за промяна.
Борисов вече се крепи не на собствения, а на институционалния си рейтинг, на помощта на приятелите си от бизнес организации като КРИБ и на медии - като кафявите. Борисов е нервен, объркан, уплашен, а това допълнително обезсърчава елита на партията, който е съвсем наясно, че хубавите времена са на привършване, а след тях следват тежки и най-вече гладни години.
Ако утре Борисов не е премиер,
той ще е само герой от забавни вицове.
Спомен от миналото, в който бай Ганьо Българинът оправил с 200 бай Ганьо Германеца и бай Ганьо Унгареца. Весела история, в която един пожарникар направил една ТП от Кърджали голям фактор в държавата, за да има на кого да се смее.
ГЕРБ и Борисов са в много лоша кондиция, в низходящ тренд, но никой не бива да ги отписва преждевременно. Защо? Защото донякъде се повтаря историята от същата онази 2013 г., когато Борисов падна от власт, но после се върна победоносно. Тогава срещу себе си имаше някакъв объркан протест, който искаше да разгради напълно системата, без да отчита, че за да стане това, пак трябва да се мине през избори. През 2013 г. хората нямаха алтернатива, нямаха Спасител, който да се изправи срещу Борисов на избори.
Сега имат ли? Сега ситуацията не е по-различна. Казват, че Христо Иванов блести през последните седмици, утвърждава се като лидер на десницата, но това една ли е чак така. Президентът Румен Радев можел да обедини всички протестиращи - не вярвам. Ще се родят нови и нови герои като Гошо БОЕЦ-а, които ще накарат стотици хиляди да отидат до урните и да гласуват - в живия живот не става точно така.
Борисов не тръгна към оставка и бързи избори и така даде време на опозицията да се осмисли и да организира групов отпор. Тя обаче може да използва времето, за да се поразпадне още малко. БОЕЦ-ът се кара с Мая по кръстовищата, двете десни партии имат различен подход към тези протести, а БСП, знаете, в момента е заета със себе си - стяга избори и конгрес.
Затова има нещо по-лошо от дискредитирано правителство. Това е липса на алтернатива. През последното десетилетие живяхме точно в този филм и той не ставаше за гледане.
