Българският народ май проспа голяма новина. Може би защото беше съобщена през уикенда. Новината е, че юначното служебно правителство е повалило в поза "партер" инфлационния змей, а в ролята на добрия вестоносец влезе не кой да е, а държавният глава.
"Искам да поздравя правителството за последователните усилия за овладяване на инфлацията в страната. От снощи цената на бензина е под 3 лева. Това и намаляването на цената на газа с 30% са реални резултати, постигнати с усилия и много работа. Когато едно правителство работи в интерес на бизнеса и хората, резултатите са налице”, обяви с нескрито задоволство президентът Румен Радев. Това се случи, след като проведе изненадваща среща с висшия мениджмънт на руската компания "ЛУКойл". После обясни на медиите, че е обсъдил с гостите укротяване на цените на горивата и ето че по бензиностанциите веднага започнал ценопад.
След това бодро изказване социалните мрежи недоволно зажужаха: "Румен Радев все повече заприличва на Бойко Борисов".
Петролът извън фантазиите на президента
Пикът за бензина у нас бе в интервала 7-20 юли, когато средната цена прескочи 3.40 лв. за литър. Но оттогава неотклонно върви надолу - особено уверено от началото на август, за да стигне 3.10 лв. на 12 септември. Служебният кабинет е на работа от 2 август. Тогава средните котировки на петрола бяха над 110 долара за барел. Сега цената е 95 долара. Очевидно е, че пониженията следват логиката на пазарни фактори по целия свят и нямат нищо общо с идването на кабинета на Гълъб Донев, както нямат нищо общо и със странното рандеву на Радев с шефа на "ЛУКойл" Вадим Воробьов. Въпреки това президентът досущ като Бойко Борисов приписа световните трендове като актив на назначения от него кабинет. И финтира неудобния факт, че докато бензинът върви надолу, друго автогориво - метанът, чупи всякакви рекорди и средната му цена вече е почти 6 лева за килограм (през юни бе 3.56 лв.).
Разбира се, на Радев му е трудно да се състезава с неподражаемия Бойко Борисов в зрелищното жонглиране с цифри и факти. "30 дни откакто ги няма Киро и Асен, цените на бензина и нафтата падат с 30% при същата цена на барела. Работили са да ощетяват българския народ. Просто ги няма "Промяната" и се нормализира всичко в държавата", разясни лидерът на ГЕРБ на среща с избиратели в Ямбол.
Волностите на Борисов с числата и изводите дори няма смисъл да коментираме - нито цената на барела е същата, нито нафтата е поевтиняла с 30%. Дори при бензина понижението за последните 3 месеца е само 6-7%. Но метаморфозата на президента си заслужава. Най-малкото защото в момента той управлява страната чрез назначения от него служебен кабинет.
Президентът на пазара
Срещата на държавния глава с делегация на руската фирма "ЛУКойл" беше изненада, която остави неприятен вкус. Още в началото на войната в Украйна режимът в Кремъл обяви България за неприятелска страна, след като ЕС прие серия санкции срещу агресора, а от 5 декември влиза в сила почти пълно петролно ембарго. Въпреки всичко това президентът Радев се настани с министрите си да обсъжда с лукойлци бъдещото сътрудничество, високата инфлация, както и възможните мерки за потушаване на цените на горивата у нас. Цените и инфлацията съвсем не са работа на държавния глава. Още по-необичайно е президент и правителство да молят чуждестранна фирма да им стане съюзник в битката с високите цени. Държавата трябва да създава условия за конкуренция, не да се пазари с една или друга компания. Отделно - изобщо не е ясно в качеството си на какъв президентът преговаря с една частна компания. По конституция държавният глава няма такива правомощия, а в България все още би трябвало да има разделение на властите.
Срещата с руснаците малко напомня на подобен епизод преди години, когато бензинът пак бе поскъпнал застрашително и народът се бунтуваше. Тогава премиерът Борисов приспа публиката с "джентълменско" споразумение с шефа на българския клон на "ЛУКойл" Валентин Златев за "замразяване" на цените. Междувременно международните котировки на петрола поеха надолу и напрежението отшумя по чисто пазарни причини. Което не попречи на Борисов да се бие и до ден-днешен в гърдите за това "постижение".
Сега ситуацията е далеч по-заплетена, защото Русия и Западът са в икономическа война.
Президентът като адвокат на "ЛУКойл"
Президентът Радев употреби срещата с "ЛУКойл" за политреклама - хората да видят как той и правителството му "оправят" цените. Това е ясно, но какво доведе руснаците в София? Можем само да се досещаме. Известно е, че от 5 декември ЕС (почти) напълно спира вносът на руски нефт. Загубата на важни пазари ще е болезнена за "ЛУКойл", а оттам - и за приходите в руския бюджет. България бе една от малкото страни, които успяха да договорят изключение от санкциите на ЕС - защото бургаският нефтохим бил свикнал да работи основно с петрол тип "Уралс" и му трябвало време да пренастрои инсталациите си за диверсификация.
Вероятно от "ЛУКойл" са сондирали могат ли да разчитат на подкрепа от София за смекчаване и за някакво заобикаляне на ограниченията (целта на ЕС със санкциите е да намали до възможния минимум приходите в руската хазна от продажби на петрол и газ, за да се съкрати финансирането на безумната агресия в Украйна). Явно в лицето на Радев имат съюзник, защото ден след срещата той дръпна апокалиптична реч. "Как ще се отрази процесът на дерогация и ембарго на руския петрол, който в момента идва безпрепятствено, директно пресичайки Черно море? Когато влезе ембаргото, ще трябват нови канали на доставка, преминаване през проливите. Питайте политиците колко се чака, при какви условия, какви нови огромни складови наличности са необходими. Дали България изобщо ще има рафинерия, дали ще остане производител на горива или в перспектива ще ги внася", каза президентът с очевидно неодобрение към санкциите на ЕС. И не пропусна да нападне предишния кабинет на Кирил Петков, че е подкрепил европейските санкции. На руските си гости обясни, че срещата им с българското правителство е "добра възможност, следвайки строго пазарните механизми, да се набележат мерки за стабилизиране на икономическата среда, за борба с инфлацията".
Радев отдавна е на власт, но още не е научил, че не може едновременно строго да следваш пазарните механизми и в същото време да се опитваш да потискаш цените с някакви мерки. Пък и акционерите на "ЛУКойл" се вълнуват от печалбите на компанията, не от инфлацията в България. Нелепо е да очакваме едрият руски бизнес да помага на София да се справи с ценовите си проблеми. Освен ако не става дума за някаква сделка... От "ЛУКойл" очвидно имат нещо наум, но българската публика не бе запозната. Вадим Воробьов само разясни, че следват три важни етапа – до 5 декември 2022 г., когато ще влезе в сила ембаргото на ЕС за руския петрол, от 5 декември до 31 декември 2024 г., когато ще действа забраната, и след това. „За целта изработихме мерки за поддържане стабилността на икономиката, заяви мениджърът. Какви са мерките, е енигма.
Президентът като контра на ЕС
Парадоксалното е, че след като се опита да натисне цените на бензина у нас с непазарни механизми, Румен Радев рязко разкритикува мерките на ЕС за справяне с инфлацията и енергоцените като ... непазарни. Ни в клин, ни в ръкав, той заяви, че нямало да допусне "българите да стоят на тъмно" - поне докато има служебно правителство. "България е производител и износител на електрическа енергия и българите няма да стоят на тъмно. В момента Европа се опитва да предотврати социалното напрежение през тази зима и да се гарантира политическо спокойствие за сметка на жертването на пазарните механизми чрез въвеждане на мерки, които са ни познати от едно по-далечно минало и с огромни компенсации, които за тази зима ще са добре дошли за европейските граждани, но с непредвидими последици - за пазара, за европейската икономика, за нейната конкурентоспособност", каза той.
За огромните компенсации е прав, но досега не сме го чували да ги критикува, когато се раздават в България. Явно според Радев ЕС не бива да "жертва пазарните механизми", но България кой знае защо може да го прави. И е непонятно защо си позволява спекулации, че някой заплашва българите да стоят тъмно през зимата. Освен ако сам не иска да размаха това "плашило" с надеждата, че някой ще го подхване, а накрая той ще излезе като спасител.
Цялата тази тактика нямаше да е изненада, ако беше приложена от Кремъл и подопечните й компании, които използват всякъв рекет и заплаха, за да се измъкнат от хватката на наложените им ограничения заради войната в Украйна. Но е непонятна за президент на държава-членка на ЕС, подкрепила санкции срещу държава-агресор. Затова логично възникна въпросът - за кого играе Румен Радев?
