В търсене на боклуци 200 доброволци обикалят жилищен комплекс в Хатиб, квартал в северната част на Сингапур. Включили са се семейства с малки деца и доброволци от местна болница. Участват и доста възрастни доброволци от Клуба на любителите на пешеходството.

Някои се ровят в храстите, за да приберат два фаса. Други намират стара покривка, изоставена върху маса. Всъщност този ден за почистване изглежда безсмислен. Вече е чисто. Нито един от доброволците не се връща с пълни чували с отпадъци.

В Сингапур обаче това не е изненадващо. Градът държава от дълго време е вманиачен на тема хигиена и чистота. През октомври беше отбелязано важно събитие: преди 50 години основателят и първи министър-председател Лий Куан Ю даде началото на кампанията „Да пазим Сингапур чист“.

Оттогава кампаниите за почистване са добре организирани, а глобите се използват като средство за социален контрол. Икономическият напредък на Сингапур сякаш остави на заден план първоначално постигнатия успех. Без съмнение Сингапур е чист. Но не и поради причините, за които се сещате.

Чисто и зелено

В градовете с по-хладен климат вероятно е нормално депата за събиране на отпадъците да се намират по-далеч от централните части. В страните с горещ и влажен климат обаче няма време за по-дълго превозване на отпадъците. Забавянето при събирането на битовите и търговските отпадъци може да бъде опасно. Това е обяснението, че непрекъснато по улиците има боклукчийски камиони.

„Ако хвърлянето на боклук тук е както в други държави, това може да доведе до развъждането на гризачи, мухи, хлебарки. Всички те разнасят бактерии и микроби“, казва Едуард Д’Силва, който е председател на Съвета по обществена хигиена. Комарите предизвикват по-големи притеснения. Тук няма да се разболеете от малария, но в лоша година ще има десетки хиляди случаи на денга.

Когато Лий Куан Ю въвежда политиката „Чисто и зелено“, той си поставя високи цели. Мерките са част от по-голяма реформа, включваща промени в законите за общественото здраве, преместване на амбулантните продавачи в търговски центрове, развитие на канализационна система и въвеждане на контрол на заболяванията. В същото време населението се премества от селата с дървени колиби в жилищни комплекси с по-добра инфраструктура. „Строим, напредваме. Нищо друго няма да покаже успеха ни така, като това да се превърнем в най-чистия и най-зелен град в Южна Азия“, заяви той през 1968 г.

Освен рекламите има обществени образователни инициативи, лекции от здравни експерти и проверки, осъществявани от правителството. Провеждат се състезания за най-чист и най-мръсен офис, магазин, фабрика, правителствена сграда, училища и обществени превозни средства. Кампанията е последвана от много други. През 70-те и 80-те години на ХХ век се провеждат акции, които принуждават жителите на Сингапур да пазят чисти тоалетните, заводите и автобусните спирки. През 1976 г. през уикендите студенти, родители, учители, директори и държавни чиновници почистват училищата. Също така има и много инициативи за засаждане на дървета. Целта не е само градът да стане по-приятно място. „По-чист град ще създаде по-силна икономика“, убеждава сънародниците си Лий Куан Ю. „С тези стандарти ще запазим висок морал, заболеваемостта ще бъде ниска, а и създаваме необходимите социални условия за по-висок икономически растеж в индустрията и в туризма. Това ще допринесе за общото благо и накрая за личното благосъстояние на всеки един“, заяви той.

И Сингапур успя да постигне всичко това. Продължителността на живота се увеличи от 66 г. на 83 г. (страната е на трето място в глобален мащаб). През 1967 г. малко над 200 000 туристи са привлечени от Сингапур, а днес 10 млн. души са дошли само в първите девет месеца на 2018 г. Преките чуждестранни инвестиции са скочили от 93 млн. долара през 1970 г. до 39 млрд. долара през 2010 г. Сингапур в момента е петият най-голям получател на чуждестранни преки инвестиции, като вложенията възлизат на 66 млрд. долара през 2017 г.

Никой, разбира се, не твърди, че всичко се дължи на една-единствена кампания за събиране на боклук. Но здравните предимства са разбираеми. Ясно е, че туристите ще се върнат в една чиста дестинация. А чистите улици изпращат сигнал към чуждестранните бизнес лидери, че градът е способен и да спазва върховенството на закона. Трудно е да се оцени степента, до която кампаниите са оказали влияние за това. В периода между 2010 г. и 2014 г. например Националната агенция за опазване на околната среда на Сингапур е харчила средно по 3 млн. долара годишно за кампании, свързани с опазването на чистота.

Хубав град

В по-евтините супермаркети и сувенирните магазини в Сингапур често има блузи с надпис: „Сингапур: хубав град“, но веднага са изброени и многобройните неща, за които можете да отнесете глоба. И докато това е обект на шеги, то сингапурците е по-вероятно да завъртят очи, отколкото да се засмеят.

Сингапур има навик да забранява това, което смята за нежелано поведение, и всяка забрана върви с финансови наказания за нарушителите. Кампанията от 1968 г. „Да пазим Сингапур чист“ е първият опит да се въздейства на поведението на гражданите чрез глоби. Оттогава в Сингапур непрекъснато се въвеждат финансови санкции. Обичайно властите издават десетки хиляди глоби годишно за изхвърляне на боклук. Минималната е 217 американски долара (300 сингапурски долара).

Лий Куан Ю лично се грижи за чистотата на Сингапур. Той изпраща съобщения на министри или чиновници, когато е забелязал нещо нередно. Лий вярваше, че малките неща са важни, и се притесняваше, че хората „се възползват от отслабването на административната хватка“ в дадена ситуация, когато се пренебрегват малките проверки.

На книга има закони, които винаги са изглеждали необичайно строги на чужденците. Известно е, че Сингапур забрани вноса на дъвки (не е незаконно само да притежавате дъвка). Има глоби за пренасянето с влак на плода дуриан (тропическо растение със силна миризма), както и ако не пуснете водата в обществена тоалетна (целта е човек да се замисли, а в повечето тоалетни водата се пуска автоматично). Също така има глоби за плюене или за използването без разрешение на чужда безжична интернет мрежа. Пушенето на електронна цигара също вече е забранено.

Може би всичко това не трябва да изглежда толкова необичайно. Вярно е, че Западът определено се различава по отношение на гражданските и политическите права, а наказанията в Сингапур могат да бъдат доста строги, включително и смъртна присъда за престъпления, свързани с наркотици. Сингапур обаче не е единствената юрисдикция, която демонстрира ентусиазъм при налагането на глоби, за да ограничи малките нарушения. Австралийският щат Нов Южен Уелс например събра над 121 млн. американски долара от глоби за паркиране през миналата финансова година, а в хазната на различни общини в Обединеното кралство постъпват допълнителни 820 млн. лири за същия период за същото провинение. (Паркирането всъщност е доста по-малко административно предизвикателство в Сингапур, тъй като умишлено се води политика за намаляване на броя на автомобилите.)

Дори и по-широк подход има аналог на Запад. Джордж Келинг и Джеймс Уилсън създават известната си теория за „счупени прозорци“ през 1982 г. Според нея, ако един прозорец е счупен и не бъде поправен, то преминаващите покрай него решават, че никой не се интересува и никой не отговаря за нищо. Те определят това като сигнал, който създава условия за по-сериозни нарушения. Препоръката е да се обърне по-голямо внимание на малките нарушения, преди да се превърнат в големи проблеми. Бившият кмет на Ню Йорк Руди Джулиани твърди, че е намалил престъпността в мегаполиса чрез този подход.

Дават ли резултат глобите?

През 1961 г. Сингапур разполага с „бригада с метли“, която има 7000 работници, наети директно от Министерството на здравеопазването. До 1989 г. те остават едва 2100. Обстановката вече е различна. Градът е станал по-богат и е по-лесно да се използва нископлатен труд за почистване. Днес Сингапур не е чист, защото местните се страхуват от глоби. Чист е, защото има цяла армия от работници. Те носят голямата отговорност. „Тези хора пазят Сингапур чист“, казва Лиак Тън Лит, който е председател на Националната агенция за опазване на околната среда. „Сингапур не е чист град. Сингапур е почистен град“, заявява той.

56 000 чистачи са регистрирани в Националната агенция за опазване на околната среда. Вероятно има и хиляди чистачи, които не са регистрирани. Основно това са нископлатени чужденци или по-възрастни работници. За сравнение, в Тайпе има около 5000 чистачи, обяснява Лиак.

Едуард Д’Силва от Съвета по обществена хигиена се дразни от това как увеличаването на армията от чистачи е променило културата в Сингапур. С толкова много чистачи жителите на града са започнали да приемат почистването като работа на някой друг. Днес сингапурците често си оставят пепелниците на масите в търговските центрове, след като си тръгнат, тъй като не смятат, че това е боклук, или пък мислят, че е работа на чистачите да ги изхвърлят.

Промяна на поведението

В Япония, Австралия или Великобритания няма такова голямо предлагане на нископлатен труд, че да си наемеш чистачи. Сингапур обаче разполага с база данни от над 1 млн. чуждестранни работници и местни възрастни хора, готови да чистят. Населението на Сингапур се увеличава и цената на труда става по-висока; и скоро няма да бъде изгодно да се наемат толкова много чистачи.

Едуард Д’Силва смята, че първоначалното желание за по-чист Сингапур е било обвързано икономически. Почистването на обществените пространства е скъпо и пари се заделят от различни пера. Според него Сингапур трябва да промени бързо поведението си, тъй като само за почистване на обществени площи миналата година са похарчени 87 млн. долара.