Европейската история отново показа, че антисемитизмът е индикатор, че социалната държава става нестабилна. Затова не е изненада случващото се във Франция днес в редиците на антисистемното движение на "жълтите жилетки". Разделителните линии между общество в криза и антисемитизма са поставени в колективното подсъзнание. Евреите често са възприемани като част от елита, особено интелектуалния и финансовия, така че, когато едно движение атакува елита, то много бързо насочва атаките си и срещу евреите.
Допълнителен фактор, който следва да се отчита, е, че в движението на "жълтите жилетки" са се инфилтрирали истински екстремисти. Независимо от идеологическите си различия всички те са свързани по две линии в течение на историята - отхвърляне на системата, каквото и да означава тя, и отхвърляне на евреите. Невероятният съюз между социалисти и националисти, родил нацизма, е най-лошият пример за това.
Обществата ни от десетилетия са застрашени от нарастваща нестабилност
Безпрецедентното взаимодействие между хора, култури и бизнеси води до постоянни промени, само един от чиито аспекти е глобализацията. Движението на "жълтите жилетки" е израз на тревожността от тази все по-усложняваща се действителност.
В отговор на това някои хора търсят стабилност и прости отговори. А това е благодатна почва за националистически или религиозен авторитаризъм, в който демагозите успокояват хората с представата за колективна сигурност. Досега нуждата от силна власт и изключване на "другите" се е проявявала при крайни кризи, като тази от 1929 г. Но когато нестабилността обтяга нервната система на обществото за дълъг период от време, способността за създаване на собствени опорни точки и ценности е само едната от възможните алтернативи.
През XX век тези процеси доведоха в някои общества до геноцид
и събития, провокирани от екстремизъм. Такива поредици от събития могат да разрушат институции, макар и да не водят пряко до смяна на режима. Може да се проявят като постепенно затягане на закони, публични дискусии на тема кое е по-важно - сигурността или свободата, политическата идентичност или социалните ангажименти. В момента живеем в променлив климат, в който всяко действие, всеки играч, всяка институция могат да укрепят или застрашат гражданския мир.
Няма смисъл да пазим спомена за трагичния си опит, ако забравяме, че във Франция отново може да се установи авторитарен режим. За щастие историята показва, че на тази вероятност може да има съпротива, в случай обаче, че решим да се противопоставим. Но аз съм много обезпокоен, макар и френският народ все още да изглежда с ума си.
Живеем в опасно време, но то може и да е шанс за нас да продължим да си задаваме въпроси за равенството и за подобряване на нашата демокрация - малко като времето след движението от май 1968 г., породило множество важни въпроси за отношението ни към консуматорството, посоката на прогреса, отношенията между мъжете и жените.
Трябва бързо и силно да реагираме на социалното недоволство,
особено по въпроси като разпределението на богатството и еволюцията на формите за демократично консултиране и вземане на решения. Политическата власт е само един от участниците в промяната и вероятно трябва да опитаме да се примирим с несъвършени резултати, разделени между бързите решения и процеси, за които е нужно повече време. Трябва да използваме умно новите технологии, ако искаме и гражданите да бъдат включени на всички етапи в тези процеси.
Част от непосредственото ни бъдеще включва връзката между разума и чувствата. Платформата за диалог съществува, всички ние споделяме ценностите на социалната справедливост, равенството и достойнството. Демократичният диалог не може да съществува без разум. Демокрацията може да умре, ако бъде заменена от експлозия на насилие, основано на страх и омраза, независимо от какво е предизвикано.
