Прочетохме и чухме как заплатите на полицаите в България са по-високи от тези в Дания и са на същото равнище като възнагражденията в Швеция. Да се стигне до този извод в резултат на разглеждането им като „среден месечен разход“ и да се „вземат предвид разликите в дохода на глава от населението“, е доста субективно тълкувание и има доста възможности за спекула. Освен това, каквито и да са критериите и методологиите, няма как заплатите на българските полицаи да са по-високи от възнагражденията на техните колеги в Дания. 

Има неща, които са част от този доклад, а не бяха засегнати, а смятаме за важни:

1. Докладът е изготвен по поръчка на Министерството на финансите

Отправната точка е, че „разходите за обществен ред и безопасност в България са най-големи сред сравними страни, а постигнатите резултати са незадоволителни“. Това означава, че този доклад разглежда темите само и единствено по отношение на ефективността и ефикасността на разходите. С оглед на това предизвикателствата, пред които е изправено МВР по отношение на надеждността на полицейските служби и мерките, които трябва да се предприемат, не би трябвало да бъдат включени в този доклад и не са предмет на Министерството на финансите. Друг е въпросът кой реформира МВР и кой взема решения за това, защото в недалечното минало именно настоящият финансов министър се бе заел с реформирането на МВР.

2. Разходът за обществен ред и безопасност, който е определен като по-висок от тези на другите страни в района, се изчислява на базата на % от БВП

Използвани са осреднени данни за периода 2012-2015 г., като не са включени разходите за съдилища и затвори и са посочени страните, в които разходите са по-ниски от тези в България. При преглед на сайта на Евростат се вижда, че България отделя 1.1% от БВП за разходи за полиция, като със същия дял са Полша и Словакия, а с по-висок дял на разходи са Испания, Италия, Литва (с по 1.2%), Унгария и Кипър ( с по 1.3%) , а също така Хърватия и Гърция (с по 1.4%). Разходите за пожарна безопасност на България са 0.3%, като същият дял са разходите и в Румъния, Гърция, Франция и Финландия.

3. Заплатите на полицаите и пожарникарите със средно образование са непривлекателни

В доклада е посочено, че 13.5% са незаетият щат в МВР, като половината от него са места за полицаи и пожарникари на „младши изпълнителски“ позиции, а основната причина за това са ниските възнаграждения. Този недокомплект се отразява върху натоварването на заетите служители и върху качеството на работа, а от друга страна, е мощен генератор на извънреден труд, което води до допълнителни разходи. 

В тази част на доклада има доста субективен елемент, читателят остава с впечатлението, че един от основните проблеми са не ниското заплащане и липсата на полицаи и на пожарникари, а това, че тези, които са в системата, се „оплакват публично“ от този факт. В този раздел е направено и описание на стимулите за присъединяване към полицията и пожарната – ранно пенсиониране, високи обезщетения при съкращения и добавки за опасни условия на труд, като ясно е посочено, че ранното пенсиониране е бъдещо явление, а перспективите за кариерно развитие, съответно - увеличение на заплатите, са силно ограничени и именно това е причината професиите „полицай“ и „пожарникар“ да са неатрактивни. Ако си със средно образование (63% от всички заети и работещи „на терен“), имаш само една категория възнаграждение, но ако си с висше образование, имаш 6 различни категории на заплащане. За 17 г. работа полицаят или пожарникарят със средно образование може да достигне началната заплата на служителите с висше образование, която е 927 лв.

4. Високият „разход" за полицаи и пожарникари се дължи на високия процент социални вноски, които са 51% от общия разход, като осигурителната вноска на работещите по ЗМВР е 74%

Това означава, че от 1 млрд. лв., за които се твърди, че отиват за заплати, 510 млн. лв. се връщат обратно в държавата, а 490 млн. лв. са сумата, която достига до служителите. Запознати сме също, че принципът „зел Кольо - дал Кольо“ е доста опростен, но поне визуализира ясно тенденциите и отношенията.

По неясно какви причини година след въвеждането минимална възраст за пенсиониране на полицаи, пожарникари, военни и т.н. се увеличи с 20% и осигурителната вноска от 54% стана 74%. Увеличението е само по един от фондовете, а именно фонд „Пенсии“, като от 1 януари 2017 г. тази осигурителна вноска е 60.8% (в самия доклад е посочен процентът за 2016 г., а именно 40.8%). За сравнение – осигурителните вноски за всички лица, работещи при условията на I или II категория на труд, са 32.7%, което означава, че осигуровките на полицаите и пожарникарите са 2.3 пъти по-високи, като тази разлика се генерира основно от фонд „Пенсии“.

Осигурителните вноски не само на работещите в МВР, но и на всички държавни служители се поемат изцяло от държавния бюджет. Това обаче определено не е в полза на тези служители, макар и да не изглежда така по две причини: 1) въпросните служители са си платили за това - някои с пропускане на увеличения на заплатите, а други - с пряко намаляване на заплатите и 2) при това положение осигурителната тежест на служителите, поета от държавния бюджет, не е част от брутната им заплата; докато всички обезщетения, които се изплащат нa държавни служители, се изчисляват на база брутна заплата.

5. МВР има сложна организационна структура, дублиране на функции и много администрация

Общата и специализирана администрация в МВР е 19% от общия брой служители, но в тази бройка са включени служителите, които предоставят специфични услуги – издаване на документи за самоличност, администриране на спешни повиквания на 112, Гранична полиция и други. Всички те не са обект на анализа на Световната банка, която препоръчва да се направи отделен по отношение на този тип администрация, но все пак според тях са една от причините за високите разходи.

В МВР има 52 второстепенни бюджетни разпоредителя, всеки от които има администрация и именно тук се появява дублирането на функциите. Интересен факт е, че второстепенни бюджетни разпоредители се явяват освен ОДМВР, Главна дирекция „Национална полиция“ и Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, които са обект на изследването и много други дирекции, чиито функции и степен на дублиране не са разгледани, а именно: дирекция „Международни проекти“, дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“, дирекция „Комуникационни и информационни системи“ и др.

6. Разпределението на полицейските служители по области следва очакванията, но разпределението на пожарникарите – не

Логиката на разпределение на полицията е ясна – колкото по-голямо е като брой населението или има по-висока престъпност, толкова повече полицаи има. Това, естествено, е ясно на всички, като един от основите проблеми е липсата на достъп до услуга „сигурност“ в малките населени места. Чухме много изказвания за назначаване на нови полицаи, сформиране на мобилни групи и т.н., но не и критерии за това къде и как ще бъдат назначавани и разпределяни. Това категорично лишава голям брой от българското население от достъп до полиция поради използването на този логичен, но неотговарящ на нуждите критерий.

Обратно на това е разпределението на пожарникарите. Единият от въпросите, които поставя докладът, е „дали тази формула на ГДПБЗН не е толкова сложна, че води до неправилно разпределение на ресурсите“. Отговорът, който са получили от МВР, е, че по този начин се гарантира достъп до противопожарни услуги на цялото население.

Защо методологията и критериите за определяне на полицейските и пожарникарските ресурси са различни? Не става ли въпрос за хора, които населяват едни и същи райони и имат право на равен достъп както до противопожарни, така и до полицейски услуги? 

7. Фрагментираното възлагане на обществени поръчки ограничава закупуването на модерно оборудване и ресурси, а закупените се разпределят неефективно

С обществените поръчки за издръжка се занимават различни отдели на различни нива в МВР. Ние виждаме сериозно дублиране на функции, но по този въпрос в доклада не е казано нищо и препоръките, които са отправени, са свързани с консолидиране на обществените поръчки, анализ на причините за забавянията и въвеждане на допълнителни антикорупционни мерки.

В заключение:

Докладът развенчава един от най-големите митове - че сме страната с най-много полиция в ЕС. В България броят на полицейските служители на 100 000 души е 312, а средният за старите страни членки е 313, докато в Хърватия е 490, в Латвия - 441, Словакия - 413, Чехия - 377, а в Словения - 331.

*Анализът е изготвен от фондация "Общество и сигурност"