facebook
twitter

Наблюдател

Какво знаем и какво не знаем за колекцията на Божков

4763
 снимка: Емил Л. Георгиев
Изложбата „Златното руно. Пътят на аргонавтите” в залите на НХГ Двореца през пролетта на 2018 г.

Античната колекция на Васил Божков като че ли започва да играе все по-голяма роля в битката на прокуратурата срещу хазартния бос, започнала с обвинение за неплатени такси и данъци в хазартния му бизнес. Причините са както изключителната ѝ стойност - според някои експерти над 1 милиард долара, така и съмненията и юридическите неясноти около произхода на много от предметите в нея. Тези съмнения могат да доведат до трудни въпроси - като минимум към хората, управлявали през последните 15 години държавното обвинение, Министерството на културата и съответната парламентарна комисия. 

Междувременно единият главен герой в най-гледания спектакъл на сезона напусна театъра на юридическите действия още в началото на представлението, а почти всички останали участници постоянно си противоречат, и то не само един на друг, но и всеки сам на себе си. От другия главен герой, който е начело на прокурорската трупа, разбрахме, че Божков е „откраднал и изкопал тези съкровища от българската земя”, но по тази тема срещу него повдигнати обвинения няма. А от фондация "Тракия" научаваме, че полицаи изнасят антиките от музея в черни чували, че никой нищо не изнася - и последно, че ги изнасят в кашони (но не е сигурно какво има в кашоните). 

За да внесем малко повече яснота в тази вряща каша от обвинения, оправдания, контраобвинения, опровержения и подозрения, се опитахме да систематизираме основните неща, които знаем и които не знаем за колекцията. 

***

Знаем, че Колекция "Васил Божков" е събирана над 15 години и включва археологически артефакти от различни материали, датирани между 4 000 г. пр. Хр. до 6 в. сл. Хр. - но не знаем как е събирана

Знаем, че действащият закон за културното наследство, който според експерти обслужва колекционерите, е приет през 2009 г., когато министър на културата е Стефан Данаилов и БСП има парламентарно мнозинство. Знаем също, че в закона е оставена вратичка - няма предвиден срок за иначе задължителната идентификация. Това на практика позволява съществуването на музейни колекция с предмети без идентификация. Не знаем дали във всички музеи в България всички предмети са идентифицирани. 

Знаем, че музеят на Васил Божков получи разрешителни през 2009, но знаем и че 40 предмета от колекцията бяха показани в Брюксел още през 2007 г. по повод приемането ни в ЕС

Знаем, че предмети от колекцията бяха показани също и в Бон, Москва и София без никакви проблеми. Но не знаем защо, въпреки всички усилия на колекционерите, нито един предмет от тази и други частни колекции не бе допуснат до изложбата „Епопея на тракийските царе” в Лувъра през 2015 г.

Знаем, че според много специалисти това е една от най-добрите колекции в света на тракийско и антично изкуство и според някои специалисти, оценката ѝ надхвърля 1 млрд. долара. Но не знаем дали законните доходи на нейния собственик са били достатъчни, за да я придобие. Не знаем и дали в КПКОНПИ знаят. 

Знаем, че предишният директор на НИМ Божидар Димитров беше голям защитник на тази колекция. Но знаем, че той беше защитник и на вампирите в археологията.  

Знаем, че през 10-те години от съществуването на колекцията, тя е била проверена от Министерството на културата веднъж (през 2015 г.). Не знаем какво е установила проверката, но знаем, че резултатите от нея са били предадени в ДАНС. Не знаем от това да е последвало нещо. 

Знаем, че от над 3000 артефакта в колекцията, идентифицирани са само 212. Но не знаем защо фондация "Тракия" не е платила по 30 лв., за да идентифицира и останалите около 2800. Не знаем и дали прокуратурата ще изземе (или вече е прибрала) и тези 212 предмета, които имат и регистрация, и идентификация. 

Знаем, че главният прокурор обяви колекцията за „открадната от българската земя”, но не знаем защо не предяви обвинения за това на Васил Божков.

Знаем, че Васил Божков е председател на фондация "Тракия" и имуществото на фондацията му е напълно отделено от имуществото на физическото лице  и с нея не може „да се гарантират задълженията, които явно се очертават към този момент за стотици милиони“. Но не знаем дали главният прокурор знае това.

Знаем, че в Наказателния кодекс има чл. 278 - „Който държи  неидентифициран и регистриран по съответния ред археологически обект,  се наказва с лишаване от свобода ... с глоба... а също така и с  от две хиляди до десет хиляди лева, а когато предметът на престъплението представлява национално богатство, както и когато се държат повече от три археологически обекта - с лишаване от свобода до шест години и с глоба от три хиляди до петнадесет хиляди лева. ...  Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата“. Не знаем защо не се прилага, след като в България по данни на МК, от подадени за регистрация през април 2010 г. 207 частни колекции, до края на 2016  процедурата беше приключила само при  17. 

Знаем, че от края на 2018 г., с министерска заповед (освен държавните и общинските) и частните музеи могат да правят идентификации. Ако се случи, това би могло да доведе до интересната хипотеза някой от четирите (засега) частни музея, сам да идентифицира колекцията си. Но не знаем министърът да е издавал такава заповед.   

Сигурно знаем и други неща, но по-важното е, ако може по-скоро да научим отговорите, които не знаем - а не, както стана с разследването на фалита на КТБ. 

Още

Затвор грози мъж, излъгал в селската фейсбук група за коронавируса

02.04.2020

2146 26
МВР наложи глоби за 4 милиона лева за разходки в парка

01.04.2020

Обновена

9365 30
Гешев изпрати екоминистъра лично да провери ТЕЦ "Бобов дол"

31.03.2020

980 11
×