Действията за обявяване на независимост, които властите в Каталуния предприеха през октомври 2017 г., бяха смели от политическа гледна точка – и завършиха с лоши последствия за главните действащи лица. Върховният съд в Испания осъди 12 сепаратистки лидери по обвинения в антидържавна дейност, неподчинение и злоупотреба с обществени средства. Присъдите им варират до 13 г. лишаване от свобода.
Премиерът на Испания Педро Санчес заяви, че съдебното решение слага край на пътя на отцепническо движение, което според него се е „провалило“ и не е спечелило нито вътрешна, нито външна подкрепа. Ако социалистът Санчес вече не вижда заплаха за „териториалната цялост“ на Испания, както беше през 2017 г., ще направи добре, ако се върне назад преди общите избори, насрочени за 10 ноември. Решението на съда означава, че Санчес ще трябва да обиколи минирания район по време на предизборната кампания – и тогава ще види, че не всичко е под неговия контрол.
Крайнодесните испански партии се очаква да се представят добре на вота, когато става въпрос за национално единство, а решението на магистратите означава, че Каталуния ще доминира в предстоящата кампания – така хардлайнерите от целия политически спектър няма да имат голям стимул да работят за успокояване на ситуацията. Политическото бъдеще на Испания ще зависи от три фактора:
Непредвидимостта на борещите се за независимост
Решението на Върховния съд е по-снизходително от наказанието, за което настояваше прокуратурата и това ядоса крайнодесните активисти, но разгневи и лагера, борещ се за независимост. Регионалният лидер на Каталуния Ким Тора определи решението като „акт на отмъщение, а не акт на справедливост“. Демонстранти излязоха по улиците в Каталуния веднага след произнасянето на наказанията. До вечерта пътищата и жп линиите бяха блокирани, над 100 полета до Барселона бяха анулирани и регионалната полиция повдигна обвинения на протестиращи, окупирали летището. Докъде ще стигне всичко това, засега не е ясно.
Движението за независимост е разцепено от 2017 г., като някои от членовете му искат конфронтацията да продължи, а други настояват за сдържаност. Наближаването на изборите и конкуренцията между двете основни сепаратистки партии създават възможности за хардлайнерите. Съдебното решение пък означава, че каталунските лидери сега са наясно какво ще им се случи, ако стигнат прекалено далеч. „Каталунското правителство има два възможни пътя“, казва Андреу Мас-Колей – икономист и регионален министър в Каталуния между 2010 и 2016 г. по време на управлението на предишната сепаратистка администрация. „Единият е институционално неподчинение“, казва той. Според него подобни действия ще предизвикат Мадрид да наложи пряко управление на областта, както направи през 2017 г. в отговор на декларацията за независимост. Другата възможност е „да тръгне по пътя на декларативни разногласия, но не и на институционално неподчинение“.
„Не смятам, че ще посмеят да направят същото (да предприемат действия за независимост). Ще има много шум, много бомбастични изказвания... но не и бунт като този през 2017 г.“, казва Ориол Бартомеус, който е преподавател по политология в Автономния университет на Барселона.
По-непредвидим фактор е дали обществените протести ще доведат до сериозен инцидент, или ще приключат със сериозно ранен. Това обаче може да доведе до ескалация на кризата до ново ниво, предупреждава той.
Санчес търси правилния баланс
Когато встъпи в длъжност миналата година, Педро Санчес предприе нова стратегия за Каталуния. За разлика от предходното консервативно управление на Мариано Рахой, социалистът насърчи диалога с каталунските власти. Той проведе агресивна и доста по-сложна пиар кампания на международно ниво, докато обещаваше да се спазва конституцията, според която страната не може да се разделя.
Доколко се набляга на диалога и доколко на спазването на закона – с други думи, дали предпочита тоягата или моркова, – зависи от политическата ситуация. При произнасянето на присъдите, както и в последните месеци Санчес размахваше тоягата, като предупреждаваше, че правителството му е готово да отговори на всяко предизвикателство с „демократична решителност, пропорционалност и единство“.
Испанските крайнодесни партии традиционно получават подкрепа от тези, които искат национално единство както вътре в Каталуния, така и в останалата част на Испания. Социалистите разчитат на по-разнообразна група от хора и често зависят от добро представяне в Каталуния за успех на национално ниво. Това прави изборното уравнение на Санчес още по-сложно.
Поддържането на баланс преди вота няма да бъде лесно за Санчес, а опонентите от дясно и от ляво го атакуваха за това, че партиите за независимост го подкрепят в парламента или че е прекалено категоричен, като изключва възможността за евентуално помилване на осъдените каталунски лидери.
Консервативната Народна партия, крайнодясната „Вокс“ и либералната „Сиудаданос“ се опитаха да представят последните общи избори през април като вид референдум за политиката на Санчес към Каталуния и представиха премиера като предател. Опитът им се провали, а проучванията показаха, че Каталуния не е сред най-големите притеснения на хората. Но ще имат втори шанс през ноември.
Санчес със сигурност ще напомни на избирателите, че беше яростно критикуван за това, че е призовал главния прокурор да предяви на каталунските лидер не толкова тежки обвинения като организиране на бунт, както прокуратурата настояваше. Това, че съдът прие мнението на прокуратурата, може да бъде в негова полза.
При това положение, ако ситуацията по улиците излезе извън контрол или ако регионалното правителство предприеме бунтовнически действия, то Санчес ще бъде изкушен да докаже на избирателите, че се справя с предизвикателството, като използва извънредни мерки, за да въведе ред, като въвеждането на пряко управление – той вече предупреди, че е готов да действа по този начин.
Хроничната болест на Испания
Испанската власт, включително и министър-председателят, може да твърди, че сепаратистите са разгромени и вече не смята независимостта на Каталуния като екзистенциална заплаха, но тя не си е отишла.
Подкрепата за независимост остава около 50% сред населението на Каталуния при последните избори. През 2017 г. подкрепата за отцепническите партии беше 47.5% на регионалния вот, който се проведе, докато лидерите за независимост все още чакаха зад решетките началото на процеса, регионалното правителство беше под контрола на Мадрид и снимките на действията на полицаите срещу избирателите от октомврийския референдум все още не бяха избледнели в спомените на хората.
В резултат на това подкрепата за независимост не надхвърли традиционната подкрепа за каталунските националисти, но пък Барселона се сдоби с ново регионално правителство, подкрепящо независимост.
Този баланс изглежда същият и показва, че няма да се промени
Въпреки че Санчес често предупреждава, че за решаването на кризата ще са необходими „десетилетия“, той смята, че съдебното решение ще бъде повратен момент. „Нарушаването на конституцията не е начин, по който нещо може да се постигне“, заяви Хосе Мануел Албарес, който е високопоставен съветник към канцеларията на премиера. „Надявам се, че присъдата ще бъде предупреждение за привържениците на независимостта и че ще я приемат като възможност да обърнат нова страница“, допълва той.
Засега и за да няма неочаквани действия, испанското правителство ще трябва да продължи да контролира регионалната власт с широки правомощия и икономически стимули, за да се опита да представи Испания като фашистка държава на глобалната сцена. „От общ интерес е това да остане конфликт с ниска интензивност“, смята икономистът Мас-Колей. „Всяко намерение да се постигне независимост едностранно - за онези, които вярват, че това е възможно, вече ще са се убедили, че не е“.
